Моля се, в ръждивата ключалка ключ да чуя, че приплъзваш… ~Мария Илиева
Трепете овреме всяка гнусна гад, решила да ви налази… , което просто е малко по-чишитски израз на деликатната психологизма “никой не е роден, за да изпълнява чужди очаквания”. Най-малко пък ние! Дори и от джентълменски подбуди усилията рядко си струват, иначе защо природата ще държи човешкия род в дисбаланс, като произвежда повече женски, отколкото мъжки индивиди. Като се замислим, че поне половината мъжки индивиди веднага попадат в spam box-а, значи остава едно малко отбрано племе, дори малцинство, което има избор.
Но не става дума за “свободния избор” или волята ни на одухотворени същества, които всъщност не притежаваме, защото човек винаги залага на “избора на Егото”, а за ловната страст с непредрешен финал, когато плячката си тръгва с победоносна походка под погледа на хищника, развеселена от факта, че е успяла да глътне малко вода от поточето без да й прегризат гърлото, но и без да знае, че няколкото глътки вода са я направили по-тежка и това ще се окаже фатално в неизбежното преследване. Мускулите са оръжие за оцеляване, а не просто релеф, който да пъчиш във фитнеса.
Ако си антилопа, то за да доживееш утрешния ден трябва като станеш цял ден да бягаш толкова бързо, че да надбягаш и най-бързия лъв. Ако си лъв и искаш да видиш изгрева на следващия ден, то трябва да надбягаш и най-бързата антилопа, за да не умреш от глад. Каквото и да си – антилопа или лъв – сутрин щом станеш трябва да бягаш възможно най-бързо.
Но да се върнем на пулсиращата от вълнение шийна вена на нашата героиня, която пръска феромони със силата на сексуален зов и оглеждайки се в чашата с мартини потъва в самовлюбени мисли за себе си и в ненавистнически мисли за досадното мъжко съсловие, изживявайки смесените чувства на joyfear, на това особено чувство на радостен страх, когато ти се случва нещо прекрасно, но напред е пълна тъма и скок в нищото, от което, колкото и да си куражлийка, все пак ти притреперва под лъжичката, опасявайки се да не станеш отново ябълката изядена от свинете, на които колкото повече се отдаваш, толкова повече роптаеш срещу тях в блога си.
Свинете са основен източник на блага и удоволствия, дори с калните си зурли, но затова се грижи женската фантазия, която умее да “пребоядисва” и най-страховития пейзаж в розово. Така звучното грухтене се чува като сонет на Шекспир, калните крака изглеждат като лустросани до блясък черни чизми, розовата зурла изглежда като сочни и добре целуващи устни, а сланинестият гръб, като силно рамо на което можеш да се приютиш от житейските бури.
Quo vadis, копеле?
Има философи единствено защото има хора, които да им вършат тежката работа! Едно поверие тревожи съзнанието ми твърдейки, че Бог е имал ангажимент към творението си само през първите 7 дни, после го е оставил на самотек, или още по-лошо – в ръцете на човека като негов “заместник”, както и на анонимните сили на природните закони с които не може да се преговаря. И оттогава, чак до днешни времена, човек, подобно на дете с ожулени колена, дига врява до Бога надявайки се някак да привлече вниманието му, но ако е имал някакъв успех през вековете, той е бил доста променлив и само градация на божието безхаберие към човешките ни трепети, именно прозиращата истина в думите на граф László Almásy – няма никакъв Бог…, но се надявам, че някой бди над теб!
Подозирам, че нито Бог е без недостатъци, нито неговото творение, а ние живеем в свят, който от единия си край се разпада и е още на скеле – незавършен и осеян със строителни отпадъци, но с лустросана фасада. Бог ни е подвел, че е сътворил за нас един свят, чието съвършенство е било смутено от нашите грешки. Истината е болезнена! Ние сме набедени, че подведени от гласовете на изкусните си хедонистични нагони вътре с нас, сме стъпили накриво някъде в селенията на райската градина и затова сме били изритани оттам и дамгосани с първородния грях. Какво по-лесно, просто и авторитарно решение да замажеш собствените си грешки. Ако грешим значи склонността ни към грешки е заложена от нашия създател! Има ли право той да изисква ние да бъдем нещо повече от това, което е сътворил в нас? Не знам, Ватиканът, който в лицето на папата е наместник на Божия Син, мълчи! Ще чакаме отговор свише!
Обитаваме един недовършен и изоставен от Бога свят! Свят пълен с изкушения! Свят осеян с погрешни стъпки за които търсим правилната корекция, било то чрез молитви, богоугодни дела или сеанси при психоаналитик. Светът се е развил неимоверно много щом сме успели да заменим Бог с психоаналитик. Сменили сме вездесъщия диктат с диктата на императивите осигуряващи социален комфорт и леко заспиване вечер щом помиришем възглавницата.
Живеем в страхотна епоха, в която медицината удължава живота ни, институции се грижат за черните ни дни, банки ни дават кредити, когато изпаднем на червено, децата ни са задължени от обществените норми да се грижат за нас на старини, университетите ни образоват, самолетите ни развозват из целия мир, имаме много места на Земята, който са Рай и които може да си позволим след като спестим малко пари, можем да общуваме с всеки, пращайки му мейл, или да го издирим във Facebook, ядем топла, прясна и доставена от супермаркета храна, в ресторантите ни готвят и сервират, имаме клиники за in vitro оплождане, дори и за секс няма нужда да се пънем, работим нещата, които ни харесват, има закони, които ни освобождават от “закона на джунглата”, може да се оплачем официално от всеки и всичко на всеки, може цял живот да не правим нищо и социума да ни награди със “социална пенсия” накрая, оставили сме решенията на тежките проблеми на политиците, които се потят над тях от сутрин до здрач, имаме пари с които може да си позволим всичко, има го третия свят, за да получаваме SPA, масажи, вкусна храна и секс с млади жени на приемливи цени, можем да бъдем намерени 24 часа в денонощието без да сме си вкъщи, само защото носим клетъчен телефон в джоба, можем да се противим на всеки набег срещу нас развявайки “човешките си права”, имаме избор с кой сексът ни ще е най-пълноценен и удовлетворяващ…
Определено сме създали един много хубав свят, с който Бог може само да се гордее, защото е естествен завършек на недовършеното от Него. Е, QUO VADIS*, копеле?
*Quo Vadis?, крилатата латинска фраза “Накъде отиваш?”, която се отнася до християнската традиция, свързана с апокрифните текстове за Св. Петър (Vercelli Acts XXXV), в които Исус отговаря на въпроса на Петър.