dreams hall - случайно избран хедър

dreams hall

double U

February 3rd, 2010 · арт · Сподели във Facebook


“God created man and, finding him not sufficiently alone, gave him a companion to make him feel his solitude more keenly” Paul Valery
Мириша на бензин. Не мога…
Всичко беше толкова ясно.
Тези тримата стоят тук и ме разглеждат.
Трябваше вчера да я помоля за прошка…
Не мога… Толкова още неща трябваше да направя…
Когато се качих на планината от мъгливата долина към слънцето…
Огънят на пасбището, картофите в жаравата…
Навесът за лодки, плуващ в езерото.

Welcome to the world of artificial happiness

January 7th, 2010 · лайфстайл, модерни · Сподели във Facebook

Това, което отличава днешния свят от този преди сексуалната революция и бума на рекламата е притъпяването на истинския вкус към живота.

Събуждайки се сутрин, тръгваме по предначертан маршрут баня – фитнес – здравословна закуска – отново баня – костюм – вратовръзка – придвижване до офиса – работа – още работа – много кафе – следобедна умора – бумащина – делови срещи – много телефонни разговори – край на работния ден – висене в задръстване – у дома – баня – новини – секс – сън… Светът е изграден от факти и това са фактите за нашето съществуване. То може да съдържа още много звена, да липсват едни или да се разклонява в различни посоки, но от които и ъгъл да го гледаме твърде много прилича на улей за бобслей – пускайки се веднъж, просто трябва да финишираш в края.


Away…

October 24th, 2009 · лайфстайл, модерни · Сподели във Facebook

bullets through the soul

Kill me softly
Eat me slowly

Чувала ли си звука от затръшване на вратата под носа ти? Първо го чуваш, после го усещаш. Е, вече не са ти нужни метафори, за да разбереш за какво става дума. А става дума, че си минала от “тук и сега” в “там и тогава”, т.е. в историята. Предпочитам да ти го напиша, пиша по-добре отколкото говоря, а и написаното и подписаното си е друга работа – сериозна и неоставяща място за съмнение. В такива моменти става ясно защо животът е като книга с много страници, минаваш от една на следващата и продължаваш, но жалкото е, че няма някой от онези вандали дето късат страници по библиотеките, за да откъсне няколко и от моята книга. С една, две страници книгата никак не олеква, но пък виж сюжетът направо отива в друг коловоз.

{Прочети цялата публикация}