“God created man and, finding him not sufficiently alone, gave him a companion to make him feel his solitude more keenly” Paul Valery
Мириша на бензин. Не мога…
Всичко беше толкова ясно.
Тези тримата стоят тук и ме разглеждат.
Трябваше вчера да я помоля за прошка…
Не мога… Толкова още неща трябваше да направя…
Когато се качих на планината от мъгливата долина към слънцето…
Огънят на пасбището, картофите в жаравата…
Навесът за лодки, плуващ в езерото.
Южният кръст.
Далечният изток.
Великият север.
Дивият запад.
Старите къщи на Шарлотенбург.
Албер Камю.
Светлината на утрото.
Очите на дете.
Плуване край водопада.
Първите капки дъжд.
Слънцето.
Хляб и вино.
Надежда.
Великден.
Вените на листата.
Растежа на тревата.
Цветовете на камъка.
Малките камъчета в реката.
Белоснежния покров на улиците.
Мечтата за дом в дома.
Спящият любим.
в съседната стая.
Тихата неделя.
Хоризонт.
Светлината, процеждаща се от къщата в градината.
Нощен полет.
Каране на колело без ръце.
Прекрасната непозната.
Светът се покрива с прах, но аз разказвам…
(Wim Wenders, Der Himmel ueber Berlin)
