“God created man and, finding him not sufficiently alone, gave him a companion to make him feel his solitude more keenly”
Paul Valery
Мириша на бензин. Не мога… Всичко беше толкова ясно.
Тези тримата стоят тук и ме разглеждат.
Трябваше вчера да я помоля за прошка… Не мога… Толкова още неща трябваше да направя… Когато се качих на планината от мъгливата долина към слънцето… Огънят на пасбището, картофите в жаравата… Навесът за лодки, плуващ в езерото.
Южният кръст. Далечният изток. Великият север.
Дивият запад. Старите къщи на Шарлотенбург. Албер Камю. Светлината на утрото. Очите на дете. Плуване край водопада. Първите капки дъжд. Слънцето. Хляб и вино. Надежда. Великден. Вените на листата. Растежа на тревата. Цветовете на камъка. Малките камъчета в реката. Белоснежния покров на улиците. Мечтата за дом в дома. Спящият любим. Съседната стая.
Тихата неделя. Хоризонт. Светлината, процеждаща се от къщата в градината. Нощен полет. Каране на колело без ръце. Прекрасната непозната.
Светът се покрива с прах, но аз разказвам… (Wim Wenders, Der Himmel ueber Berlin)
double U
“God created man and, finding him not sufficiently alone, gave him a companion to make him feel his solitude more keenly”
Paul Valery
Мириша на бензин. Не мога… Всичко беше толкова ясно.
Тези тримата стоят тук и ме разглеждат.
Трябваше вчера да я помоля за прошка… Не мога… Толкова още неща трябваше да направя… Когато се качих на планината от мъгливата долина към слънцето… Огънят на пасбището, картофите в жаравата… Навесът за лодки, плуващ в езерото.
Южният кръст. Далечният изток. Великият север.
Дивият запад. Старите къщи на Шарлотенбург. Албер Камю. Светлината на утрото. Очите на дете. Плуване край водопада. Първите капки дъжд. Слънцето. Хляб и вино. Надежда. Великден. Вените на листата. Растежа на тревата. Цветовете на камъка. Малките камъчета в реката. Белоснежния покров на улиците. Мечтата за дом в дома. Спящият любим. Съседната стая.
Тихата неделя. Хоризонт. Светлината, процеждаща се от къщата в градината. Нощен полет. Каране на колело без ръце. Прекрасната непозната.
Светът се покрива с прах, но аз разказвам…
(Wim Wenders, Der Himmel ueber Berlin)