Географски сме в умерения пояс, но с всеки изминал ден, а и с всяка изминала година климатът тук все повече започва да прилича на тропиците – хладно до топло по обяд и дъждовно и влажно следобед. Имаше едно лято през 1997г., когато дъждът наистина не спираше. То остави у мен незабравими спомени и не само заради дъжда.
Метеорологията е почти теологична наука, защото обектите й са толкова ефирни и непредсказуеми, че ако играем на зарове вероятността за печалба би била по-голяма от тази да познаем съвсем точно времето. Дългосрочните прогнози са сравнително лесна задача, но това да кажеш какво ще е облачността утре и откъде и с каква скорост ще духа вятъра утре е достижимо единствено чрез интуицията.
Като се замисля колко романтични срещи е провалил, но и е предизвикал неочаквания проливен дъжд няма причина да му се гневим. А и аз съм от малкото хора, който обичат лошото време или както се твърдеше в заглавието на една книга - няма нищо по-хубаво от лошото време.
Ако искате да избегнете разочарованието от несбъднатата прогноза или извинението на метеоцентъра, който излиза с емисия в стил “преди да кажа прогнозата за утре искам да коригирам днешната и да се извиня за вчерашната” умно ще е да си построите собствен метеопоказател.
Ако камъкът е мокър – значи вали
Ако камъкът е сух – значи не вали
Ако виждате сянката му на земята – значи е слънчево
Ако има бяла шапка – вали сняг
Ако не го виждате – има мъгла
Ако камъкът се клати насам-натам – значи е ветровито
Ако камъкът подскача нагоре-надолу – значи има земетресение
Ако камъкът липсва – значи е имало торнадо
