dreams’ hall

Уфоманията е отново извадена от праха, поизтупана и вкарана в обръщение. Интересно е когато това прави правителствена агенция, а всички знаем, че правителствата обичат да крият подобни факти под крилото на “държавната тайна”. Става дума за разсекретените архиви във Великобритания, касаещи регистрирани случаи на НЛО в Кралството в периода 1986-1992. Това е доста материал даден от първа ръка на всички изследователи на НЛО.

Уфологията е във възход особено след инцидента в Розуел през 1947, събитие, което и до ден днешен остава недостатъчно осветено и противоречиво.

И докато по-праволинейните изследователи на НЛО остават в руслото на анализа на материали от срещи от “трети вид”, то една плеяда по-екстравагантни учени се занимават с това наистина да разбулят мистерята из основи - те тръгват обаче по различен път и поставят във фокус не самоцелното търсене на зелени човечета и намиране на неопровержимо доказателство за тяхното съществуване (вероятно човече затворено в клетка в зоологическата градина), а търсят начин да обяснят живота като космически феномен.

В тази посока работи проектът  SETI показвайки, че това, което приемаме за даденост е трудно обяснимо дори от позицията на съвременната наука. “Какво е животът?” е мегавъпрос задаван през цялата история. Съществена крачка в разкриването на тайната му е откриването на генетичния код, организацията на генетичния материал и механизма по неговото реплициране… идеята за това е зададена още в една малка книжка, чийто автор е Шрьодингер - физик, нобелист и основоположник на вълновата механика, със заглавие What Is Life?

ДНК е най-високоорганизираната информационна структура във Вселената - в микроскопичен обем е концентрирана цялата информация за развитието на даден организъм. Невъзможно е подобна структура да е плод на случайни сблъсъци на атоми - появата на ДНК “от нищото” е равносилно на това енциклопедия Британика да бъде написана от случаен набор думи. В действителност в еволюцията на ДНК има една “тъмна зона” за която не се знае много, но тя се е оказала онова звено в развитието, което е довело до качествен скок.

Проектът SETI всъщност поставя доста по-дълбоки въпроси и търси техните отговори. Например, ако съществува друга форма на живот, то тя може да не е хуманоидна! Човешкото ни съзнание е устроено така, че да си представя евентуална чужда форма на живот като подобна на нашата, т.е. хуманоидна, макар и силно изменена. Вероятността това да е така обаче е твърде малка и тази форма може да се отличава драстично от всичко познато, което сме виждали. Или ние трябва да сме готови да се сблъскаме с нещо, което е твърде различно от нас. Това поставя и сериозна бариера в осъществяването на комуникация. От SETI осъзнават, че ако човек не се е научил да осъществява комуникация с видовете населяващи Земята, то е много вероятно да не успее да осъществи и такава с чужд вид, което води до стартирането на много програми свързани с комуникацията между видовете, част от която е са интензивното проучване на делфините и шимпанзетата като най-близък вид, способен да общува с нас.

В момента в който Айнщайн дефинира времето и пространството като относителни, датират и изследванията за субективния ход на времето. Оказва се, че според скоростта на обмяната на веществата си организмите възприемат времето по различен начин. Човешкият мозък има една времева разделителна способност, другите организми имат друга. Най-простият пример е този с мухите, които се опитваме да убием през лятото и колко трудно това ни се отдава. Оказва се, че те съвсем не са толкова прости организми и в тях се крие един свръхбърз мозъчен център, който има хиляди пъти по добра времева разделителна способност от нашата и вижда действията “на забавен кадър” и това им помага да се изплъзнат от удара с вестник… за студенокръвните животни пък времето тече много по-протяжно, заради техния забавен метаболизъм.

Оказва се, че дори на Земята има твърде много неизвестни и живота във всичките си причудливи и многообразни измерения все още представлява огромна загадка за нас. Все още…