dreams’ hall

Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?

Ето един сценарии, който може би ви е познат… Започвате деня си пълни с ентусиазъм, в главата ви витаят нови креативни идеи, които нямате търпение да видите реализирани, дори предвкусвате успеха от крайния резултат. Включвайки компютъра, обичайният поток от емейли е залял пощата ви и ако имате доброто желание да отговорите подробно на всички тях не бихте свършили и до утре. Преглеждате писмата и решавате да отговорите само на спешните. Отваряте едно от тях и натискате “reply” започвайки да пишете първите редове, но 20 минути по-късно установявате, че ви е все по-трудно да се ровите в пощата си и се опитвате да се разсеете за момент с цигара, допивате кафето, което ви чака на дъното на сутрешната чаша, ровите се безцелно из нета. След това се сещате, че важен проект чака да бъде довършен и че крайния срок наближава с големи крачки… минимизирате прозореца с писмата си и отваряте файла с проекта си… след 15 минути се любувате на истински креативен поток от мисли и работата по проекта ви върви перфектно… докато телефонът ви не започва да звъни и както винаги някой иска нещо от вас. Изслушвате го търпеливо и решавате, че е най-добре да си насрочите среща, за да обсъдите подробностите… правите го и записвате в органайзера си срещата, но докато правите това, попадате в хаоса на бюрото си на важно писмо, което е останало затрупано под листите, на което е важно да отговорите в срок. Прочитате писмото, но за жалост установявате, че за да напишете смислен отговор трябва да звъннете на 5 човека, за да ви изпратят информация. Затваряте телефона с думите “ще ти се обадя по-късно, за да уговорим подробностите за срещата”… започвате да ровите търсейки нужното ви инфо, за да отговорите на писмото, но сърцето ви забива лудо, когато установявате, че част от файловете сте изтрили по време на последното разчистване на компютъра си…

В същото време поглеждате часовника с периферното си зрение и установявате, че едва след половин час е първата ви среща за деня, а снощи сте си легнали без да прегледате отчетите, които ще трябва да се коментират на тази среща… освен това имахте уговорка да потвърдите срещата си в началото на деня, нещо което явно сте пропуснали. А писмата в пощенската ви кутия продължават да се трупат… вашият ентусиазъм постепено започва да се изпарява, а намерението да свършите работата си в срок изглежда все по-далечна цел…

Предполагам, че това е познат сценарии на повечето от вас? Как да бъдем ефективни и да отхвърляме ангажиментите, които ни очакват? Отговорът е да бъдем организирани и целенасочени. Но как може да постигнем това? На първо място концентрирайте се върху важните, но не спешни задачи, т.е. върху вашите дългосрочни проекти и отделяйте време за тях именно, когато се чувствате най-креативни. Когато дойде крайния срок за проекта ви, вие ще имате готов план, който няма да е продукт на няколкодневно денонощно висене пред компютъра с пълен пепелник и чаша кафе.

Задачите които са важни, но спешни вършете непосредствено след първите. Така няма да загубите ентусиазма от работата си и тя няма да се превърне в “отхвърляне” на текущи задачи, чиито поток е неспирен. Затова правейки си списък със задачи не записвайте всяка, която ви е дошла на ум, а само онези които наистина може да свършите. Определете си дадено количество задачи за деня в противен случай отмятането на ангажименти в един безкраен списък бързо ще ви обезсърчи и няма да стигнете твърде далече. Научете се да правите бързо избор, за да не губите първоначалната инерция, която сте набрали. Научете се да пишете чернови на всичко върху което работите, да записвате идеите си когато ви хрумват и във вида в които ви хрумват, преглеждайте записките си, когато имате почивка. Научете се да събирате идеите си “разделно”…

И все пак ние не сме машини, не може да се движим по безкрайно стриктна програма, а трябва да се съобразяване с кондицията си, настроението, а и не на последно място с текущите тенденции. Организирането на житейския хаос не е лесна задача и не трябва да забравяте, че отношенията между нас и времето са като между господар и роб - не можем да искаме от него повече от това, което то ни отпуска.