“The most beautiful clothes that can dress a woman are the arms of the man she loves. But for those who haven’t had the fortune of finding this happiness, I am there.”

Yves Saint Laurent

Накрая ще се предадеш, знам го и имам времето да го дочакам. Ти обаче нямаш, за теб то минава по-бързо. Чувала си да казват за някой, че е като “железен юмрук в кадифена ръкавица”, нали? Е, за теб това е точно обратното – отвъд твърдата черупка криеш своята мека и беззащитна розова вътрешност, която не може да се съпротивлява. Единственото, което й остава е да се отдаде на всеки нашественик пробил отвъд. Не си твърда, но си жилава. Пробваш  да се измъкнеш, разчиташ да разсееш вниманието и да използваш някоя пролука. Но къде ще избягаш? Ти си в пустинята, а единственият кладенец на стотици километри е тук.

Избери си филма, в който искаш да продължиш да живееш. Сутрин, когато слънцето пробива през клоните и се прокрадва до теб в леглото, ти си една, неопустошена, твърдоглава и без помен от сълзливи настроения; след кафето филмът се променя; първите разговори за деня те завличат в поредната недовършена сцена… усмивката се сменя с огорчение, ентусиазмът с предпазливост, сърцето сменя ритъма си всеки час… искаш да оставиш града зад гърба си, да го разтопиш в чаша мартини мечтаейки за всичко, което можеш да имаш само защото си ти.

photo by: koincidence

“A narcissist is someone better looking than you are.”

Gore Vidal

Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш. Виждал си какво става на мач по ръгби, това рискуваш да се случи и на теб – затрупан под една камара, с кости готови да се пръснат на сол. Но за предпочитане са задните редове. Те  предлагат страхотна гледка, далече от прахоляка на терена. На спокойствие можеш да залагаш, стоейки с бира в ръка, докато друг си усуква глезените. Какво ли са изпитвали плебеите по колизеумите? И в това има естетика и май само Нерон е схващал това. Може би и маркиз дьо Сад, частично. Колко цинично, нали?

Ако пропуснеш да се развратиш, животът няма да ти го прости и не ще те подмине – той ще го направи вместо теб. Дааа, няма добро без зло в него, стига да знаеш как да го намериш. It is soooooo go(o)d to be bad. Пиклив егоцентризъм ще запълни всичките ти “бели” морални петна. И се учи да лъжеш! Първоначално с по-прости неща. Ако не ти е приятно с някой, кажи му че вечерта е била толкова специална… вероятно защото самият той е специален. Но аз имам нещо истинско за теб, но няма да ти го дам така, не и безплатно, ще те накарам доста да почакаш, да се изпотиш, да се бръкнеш в смръдливия портфейл,  играта на кредитните ти карти ще разкажа, fucking sugar daddy.

Знаеш ли колко бързо увяхва младостта; знаеш ли колко безвкусен е сексът, когато си тъп; знаеш ли че някой друг спи с жена ти, докато пътуваш извън града; знаеш ли че децата, които си направил ще ти бият шута след като спреш да ги дундуркаш; знаеш ли че светът е толкова голям и няма да видиш и малка част от него? Дали си мислиш че има справедливост или възмездие или живот след смъртта? По-кухи от изгнили пънове са тези идеи. И какво ще правиш, когато се изправиш пред проблемите без да си подготвен? Когато няма наблизо текила или опция да дръпнеш няколко магистралки, за да ти отпуснат мозъчните гънки. Имаш нужда от венозно вкарване на удоволствие? Дошъл си на точния адрес. Отърси се от задръжките, позволи кръвта да нахлуе в периферията, не я дръж в мозъка – мозъкът и половите органи са като скачени съдове – не може и двете да са кръвонапълнени едновременно. Нагонът обезкървява мозъка, помрачава го, колабира го… и франсетата пак са го знаели най-добре – сексът е малката смърт. След толкова много абсент няма начин да не го прозреш, чак да ти запари под задника. И докато ти излизаш от всички възможни социални роли и летиш като куршум назад в миналото, много назад към животинското начало в теб, то светът около теб облича все по-шарени роли, за да ти достави платеното удоволствие. Какъв апогей – танцът на животното и сетивната илюзия – ако бог можеше да изпитва оргазъм, това би го довело до край, със сигурност!