Със сигурност ви се случва да записвате разни дребни неща на малки листчета. С времето те започват да се трупат, да попадат в боклука, между други листи или просто да не може да ги намерите. Лошото е, че подобен навик ме съпътства и при класифицирането на хубавите филми. Ето и първите 40 от тях, следващите във втората част на поста:

1. 2046
2. Леон (Leon)
3. Китайска кутия (Chinese box)
4. Английският пациент (English patient)
5. The legend of 1900
6. Death Note
7. Стик номер 3 (3-iron)
8. 9/11
9. Zeitgeist
10. Thirty Two Short Films About Glenn Gould (1993)
11. Der Himmel uber Berlin
12. Ai no korida
13. Valley of Flowers (2006)
14. Taking sides (Извънредни мерки: Случаят Фуртвенглер)
15. The Pianist (2002)
16. Shine (1996)
17. 99 francs
18. Миграцията на птиците (Le Peuple Migrateur)
19. Spring, Summer, Fall, Winter, and Spring
20. Непоносимата лекота на битието
21. Красив ум
22. Изкуплението Шоушенк
23. Плътско познание
24. Сибирският бръснар
25. Престъпление и наказание
26. Eternal Sunshine of the Spotless Mind
27. Cashback
28. Taxidermia
29. Prestige
30. Записки под възглавката
31. Die Falscher (Фалшификаторите)
32. 12
33. Love in the Time of Cholera
34. Im Juli
35. The Constant Gardener
36. Криминале (Pulp Fuction)
37. Body of Lies
38. Ip Man
39. Да устоиш на Пикасо (Surviving Picasso)
40. Enemy at the Gates

“Всяко тяло има своята тайна” е слогъна на филма, получен от играта на думи на английски. Съвсем накратко – добра идея и добра реализация на филма, с достатъчно талантливи актьори.

Д-р Тед Грей (едва ли е случайна тази заемка на името, вероятно от Grey’s Anatomy) заминава на важна специализация по патология. Всичко в живота му изглежда като по ноти – заможно семейство, любяща годеница, бляскаво бъдеще, специализация в престижна болница, но съдбата не търпи съвършените стечения на обстоятелствата и решава да го въвлече в игра…  веднага след като пристига е забелязан от елита на привилигированите в програмата стажанти, които го канят да се присъедини към тях, но това приятелство ще го отведе твърде далече в използването на анатомичните познания. Тед се запознава с Джейк Гало, който заедно с още четирима патолози се занимават с извънкласни дейности, имащи за цел да доведат до перфектното убийство. Отегчението им от баналните случаи с които се сблъскват ежедневно бързо се сблъсква с амбициите им и липсата на предизвикателство ражда идея как да си го набавят. Започват търсенето на перфектното убийство, което за един патолог означава да е трудно разгадаемо. Всеки един от групата си набелязва жертва, която убива по достатъчно изобретателен начин, така че трудно да бъде разгадан, а на сутринта трупа е вече на масата за дисекция пред погледите на останалите… започва разгадаването. Разбира се, нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат на повърхността. Увлечението им взима все по-големи размери, личните отношения между тях тръгват в погрешна посока и всеки един се превръща в потенциална мишена за другите… ясно е, че в подобен филм не може да се очаква хепиенд.

“This series is about how those in power have used Freud’s theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy.” – Adam Curtis

Всички 4 епизода на филма могат да бъдат гледани онлайн или след download

Егото след ерата на психоанализата достигна своя триумф и попадна във фокуса на внимание и се оказа подходяща опорна точка около която да се построят модерните социални структури. Това е добре дошло за политиката и бизнеса, където егото е тоталната изява на демокрацията, в неговите ръце най-после се концентрираха сили, които преди това бяха пръснати по различните етажи на кастовите общества. Хората усетиха огромната промяна, която преживяха, но не осъзнаха доколко реална е тя. Филмът разказва премълчаваната и често противоречива история за раждането и развитието на масовото комсуматорско общество основно в САЩ и Великобритания. Как бе създадено консуматорското съзнание, от кой и в полза на чий интерес?

Династията Фройд е в центъра на тази история за властта – Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата; неговият племеник Едуард Бърнейс, бащата на PR индустрията, който за пръв път използва психологически техники в рекламата; Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд и пионер в детската психология и съвремения PR гуру – внукът на Фройд – Матю Фройд. Част от тази история принадлежи и на основния опонент на теориите на Фройд – Вилхелм Райх.

Филмът е в четири епизода -

• Happiness Machines
• The Engineering of Consent
• There is a Policeman Inside All Our Heads: He Must Be Destroyed
• Eight People Sipping Wine in Kettering

На фона на тези теми, филмът поставя дълбоки въпроси за корените и методите на съвременното консуматорско съзнание, репрезентативната демокрация и приложението им на практика, както и модерния поглед през който виждаме самите себе си, влечението към модата, повърхностното и лустрото.

Бизнесът и политиците използват PR, за да извлекат същността на нашите желания и въжделения и след това да се опитат да ни обещаят тяхното реализиране, правейки своите продукти и речи максимално “приятни” за нас. От една страна политическият процес ангажира рационалната част от нашето същество опитвайки се да задоволи нуждите ни като общество и в същото време използва за тези свои обръщения психоаналитични тактики целейки се директно в ирационалните и първични човешки импулси, които се отнасят пряко до тесния личен интерес и консуматорското съзнание. Показателен е цитатът на един банкер от Уол Стрийт, който казва -

Ние трябва да изместим центъра на мисленето в Америка от културата на нуждите към културата на желанието. Хората трябва да се научат да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са напълно изконсумирани. [...] Желанията на хората трябва да засенчат техните нужди.

Със своите трудове върху неясния и подценяван свят на несъзнаваното Фройд промени света особено с откриването на техники за неговото изследване и външна намеса, промени се и усещането за човешкия ум и неговите дълбоки механизми. С това даде много силен инструмент за разбиране на тайните желания, мотиви и подбуди на масите и ключ към насочването им в определена посока. Съвсем неволно неговите творби се оказват предвестник на модерния свят пълен със специалисти по “създаване на политически лидери”, маркетингови крале и реклама, която насажда в социалното съзнание убеждението, че преследването на удовлетворението и щастието са най-върховните житейски цели. Вече 100 години теориите му служат на политиците и PR кампаниите за тяхната “техника на съгласието” без която трудно биха убедили обществото да даде своя глас.

Adagio by Secret Garden

Съвместната му работа с режисьора Уан Кар Уай го прави известен – In the mood for love и 2046. Изключително въздействащата му музика в саундтрака към тези два негови филма ги превръща в истиснки шедьоври.

In the mood for love – Yumeji’s theme

Polonaise

Умебаяши пише и музиката към сръбската продукция Charleston & Vendetta, а повече фрагменти от саундтраците му може да намерите в профила му в last.fm

Гледайте го онлайн с бг субтитри – разделен е на три части

В тази футуристична любовна история писател от Хонг Конг се вдъхновява от жени, които е срещал в миналото си. Гениалният режисьор Кар Уай Уонг продължава историята на героите си от обикнатия от публиката и критиката В настроение за любов. Писателят се връща назад във времето в спомените си, през 60-те, когато е живял в хотел Ориентал и е бил влюбен в мистериозна жена, живееща в стая 2046.

Младият Чо се премества в стая 2047 и започва да пише своя еротичен, чувствен роман. Той е въвлечен в афера с красива проститутка, която се нанася в стаята на мистериозната жена след нейното безследно изчезване. В своя роман Чо пътува в бъдещето до годината 2046-та, когато хората пътуват във времето в преследване на изгубени спомени.

Музиката на Шигеру Умебаяши е уникална и завладяваща и поддържа емоционалното темпо на филма от началния до финалния кадър. Целият филм е невидимо продължение на “В настроение за любов” и обръщение към зрителя. Уонг Кар Уай е режисьор, който обича директния контакт на филма с публиката, която намира в него отражения от собствения си живот.

Тази лента налага невъзможните стандарти в изобразяването и придвижването във времето и смяната на местата, нещо което не може да се срещне другаде. В тази история в която любовниците са образи, чувствата се превръщат във въображаеми орнаменти от бъдещето.

Гледайте този филм, ако искате да узнаете как е възможно визуално да се изобразят невидимите неща, вътрешните турбуленции и романтичните видения, всичко онова, което остава скрито за външния свят.

Ако сте гледали филми като Scanner Darkly, Minority Report, Blade Runner или Sin City и сте им фен, то ще оцените и френската футуристична анимация “Renaissance”. Действието се развива в Париж през 2054г.

Продукцията му отнема 7 години и е твърде скъпа за анимационен филм, макар и пълнометражен.

Първоначалната реакция при първите кадри е “wow!”, тъй като подобни черно-бели 3D продукции се появяват доволно рядко и бързо се превръщат в явление. Вижте трейлъра, за да се убедите…

Слоугънът на филма е много идеен – Paris 2054. Live forever or die trying. Историята се развива в един Оруелски свят, в който всяко действие се записва и наблюдава, а върху града е надвиснала дебелата сянка на компанията “Авалон”, която се намесва във всеки аспект на ежедневието, за да продава своя основен продукт – вечна младост и красота, неща за които нито за миг не спираме да мечтаем.

В този свят на остри контрасти и твърди закони, масите се държат под стриктен контрол, но това крие риск да бъде разклатен. Една история в която края трябва да определи кой е жертвата.

Човекът е продукт, както всичко, с ограничен срок на годност.

Правя реклами. Аз съм този, който ви кара
да мечтаете за неща, които не можете да имате.
При нас небето е винаги синьо, момичетата са винаги красиви.
Съвършеното щастие, редактирано с “Фотошоп”.

Мислите, че правя света прекрасен? Лъжете се!

Aз го осквернявам. Всичко е временно…

Любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз.
Особено аз.

Извинете ме, че ви отегчавам с това, но…

Но аз съм този, който решава днес какво ще носите утре.

“Зарибявам” ви с наркотика ”новост”, и хубавото на това е, че “новото” е нетрайно.

Когато вие, след жестоки икономии,
си купувате колата на мечтите си
аз вече съм я превърнал в демоде.
Благодарение на мен, вие сте винаги разочаровани.

Уводни думи от скрипта на филма “99 франка“, по книгата на Фредерик Бегбеде.

Рекламата е навсякъде, тя ни залива на всяка крачка, използва всеки канал за комуникация, за да ни облъчи с платените си послания. Никой никога вериятно не би гледал реклама, ако тя не си намираше сама път до всяко съзнание. Рекламата е жадна за нашите очи, уши и умове, тя цени високо инстинските ни, защото продава всичките си продукти като манипулира усещанията за удоволствие и страх.

Всички хора искат да бъдат умни, богати, красиви и млади. Тези четири думи са четирите корена на рекламата. Тя създава потребности от които никой не се нуждае и ни кара да мечтаем за безполезни неща. И най-важното – от нея се печели адски много – тя превръща полетата плат опънати на билбордовете, както и хартията на вестниците и лъскавите списания, в истински златни мини. Всеизвестна е историята за онзи американски строителен магнат, който създал цяла медиина група, когато разбирал, че 1 квадратен сантиметър рекламна площ ще му донесе толкова печалба, колкото 1 квадратен метър отдаден терен.