“Science is not everything, but science is very beautiful”

Границата между креативната и деструктивна гениалност е проблемът на крайността въобще. Ходенето по острието на бръснача без връзка и съобразяване с външните авторитети, принципи и ориентири може да тласне един ум еднакво лесно както в едната така и в другата посока. При все това е трудно да се говори за истинско делене, то се определя единствено от начина по който се използват достиженията.

Става дума за Робърт Опенхаймер – бащата на американската атомна бомба. Оглавяващ проекта “Манхатън“, започнал от нулата и за кратък период с много усилия и впрягане на огромен човешки ресурс в крайна сметка възпламенява първата атомна бомба. Военният ръководител на проекта го попитал преди да стигнат до бомбата – “как ще изглежда това?“. Опенхаймер му отговорил, че не знае, но при всички случаи ще е нещо величествено.

Самият той е евреин и е станал до голяма степен “жертва” на манипулацията на американските военни, тъй като са го накарали да мисли, че правейки бомбата противодейства на Хитлер, което е било напълно вярно, тъй като германските физици са били на косъм да направят своята атомна бомба, не са им достигали само още няколко месеца, а и съюзниците са успели да бомбандират завода за дестилиране на тежка вода във Финландия, както и да потопят комвоя с вагони тежка вода тръгнал за Германия, с което слагат край на амбициите на германците да стигнат до успешен резултат. Дори когато изходът от войната става ясен и се вижда, че германците губят войната, Опенхаймер е заблуждаван умишлено, че войната е а разгара си и че ако не постигне резултат, с това ще удължи страданията на евреите. Самият той не е имал и идея, че бомбата ще бъде използвана срещу цивилни, а не единствено във военни действия.

Интересен факт е, че урана с който са направени бомбите пуснати над Япония е германски. Цялото количество уран, който американците успяват да добият е изразходван за експериментите, а обогатяването му е било адски трудоемко, скъпо и бавно и точно тогава съюзниците залавят урана на германците предназначен за разработката на тяхната атомна бомба и го доставят в САЩ. Именно с него са направени първите две бомби пуснати над Япония. Каква ирония само.

J. Robert Oppenheimer
1904 – 1967

Robert Oppenheimer’s name has become almost synonymous with the atomic bomb, and also with the dilemma facing scientists when the interests of the nation and their own conscience collide.

His early education was at the Ethical Culture School in New York. He took math and science classes, but also enthusiastically studied Greek, Latin, French, and German. He had a feel for languages and often learned one quickly just to read something in its original language. He learned Dutch in six weeks in order to give a technical talk in the Netherlands. He also maintained an interest in classics and eastern philosophy throughout his life.

He was always an intense person, tall, thin, contemplative, and probing. After the oral exam for his PhD, the professor administering it is reported to have said, “Phew, I’m glad that’s over. He was on the point of questioning me.” He obtained his PhD in Germany after graduating from Harvard in 1925 and studying at Cambridge University under Ernest Rutherford. In 1929 he returned to the United States and positions at Berkeley and Cal Tech. He was an extraordinary teacher and an excellent theoretician. His analyses predicted many later finds, such as the neutron, positron, meson, and neutron stars.

Absorbed in his studies and the theoretical world of physics, he was often somewhat distracted from the “real world.” But the rise of fascism in the 1930s caught his attention, and he took a strong stand against it. By 1939, Niels Bohr brought news to the U.S. that Germans had split the atom. The implication that the Nazis could develop extremely powerful weapons prompted President Roosevelt to establish the Manhattan Project in 1941. In June 1942, Robert Oppenheimer was appointed its director. Preliminary research was being done at Columbia University, the University of Chicago, and in Oak Ridge, Tennessee, but Oppenheimer set up a new research station at Los Alamos, New Mexico. There he brought the best minds in physics to work on the problem of creating an atomic bomb. In the end he was managing more than three thousand people, as well as tackling theoretical and mechanical problems that arose.

On July 16, 1945, Oppenheimer witnessed the first explosion of an atomic bomb in the New Mexico desert. “We knew the world would not be the same,” he said. Within a month, two atomic bombs were dropped on Japanese cities. Japan surrendered on August 10, 1945.

After the war, Oppenheimer chaired the U.S. Atomic Energy Commission. He opposed developing an even more powerful hydrogen bomb. When President Truman finally approved it, Oppenheimer did not argue, but his initial reluctance and the political climate turned against him. In 1953, at the height of U.S. anticommunist feeling, Oppenheimer was accused of having communist sympathies, and his security clearance was taken away. He had, in fact, had friends who were communists, mostly people involved in the antifascist movement of the thirties. This loss of security clearance ended Oppenheimer’s influence on science policy. He held the academic post of director of the Institute of Advanced Study at Princeton, and in the last years of his life, he thought and wrote much about the problems of intellectual ethics and morality. He died of throat cancer in 1967. (източник)

А ето и едно писмо от Опенхаймер писано през 1955, в което той вече осъзнал целия трагизъм на направеното пише с големи букви, че не е баща на атомната бомба и че в действителност е станал жертва на политически машинации. Ето и самият текст…

Опенхаймер, както и Айнщайн разбира се, изживяват своята лична трагедия проглеждайки какви могат да бъдат последствията от научните открития попаднали във военни ръце и се обръщат към бурното пропагандиране на пацифизма и проповядване на края на света, ако се следва актуалния път на развитие… Айнщайн е известен с фразата си – “не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата със сигурност ще е с камъни и пръчки”. Интересно е какво се случва в душата на човек осъзнал последствията, които е предизвикало откритото от него…

Ако все още не сте попадали на него, нека ви дам линка на Нобеловия Институт. Там може да се докоснете до многостранната гениалност на човешките умове…

Уфоманията е отново извадена от праха, поизтупана и вкарана в обръщение. Интересно е когато това прави правителствена агенция, а всички знаем, че правителствата обичат да крият подобни факти под крилото на “държавната тайна”. Става дума за разсекретените архиви във Великобритания, касаещи регистрирани случаи на НЛО в Кралството в периода 1986-1992. Това е доста материал даден от първа ръка на всички изследователи на НЛО.

Уфологията е във възход особено след инцидента в Розуел през 1947, събитие, което и до ден днешен остава недостатъчно осветено и противоречиво.

И докато по-праволинейните изследователи на НЛО остават в руслото на анализа на материали от срещи от “трети вид”, то една плеяда по-екстравагантни учени се занимават с това наистина да разбулят мистерята из основи – те тръгват обаче по различен път и поставят във фокус не самоцелното търсене на зелени човечета и намиране на неопровержимо доказателство за тяхното съществуване (вероятно човече затворено в клетка в зоологическата градина), а търсят начин да обяснят живота като космически феномен.

В тази посока работи проектът  SETI показвайки, че това, което приемаме за даденост е трудно обяснимо дори от позицията на съвременната наука. “Какво е животът?” е мегавъпрос задаван през цялата история. Съществена крачка в разкриването на тайната му е откриването на генетичния код, организацията на генетичния материал и механизма по неговото реплициране… идеята за това е зададена още в една малка книжка, чийто автор е Шрьодингер - физик, нобелист и основоположник на вълновата механика, със заглавие What Is Life?

ДНК е най-високоорганизираната информационна структура във Вселената – в микроскопичен обем е концентрирана цялата информация за развитието на даден организъм. Невъзможно е подобна структура да е плод на случайни сблъсъци на атоми – появата на ДНК “от нищото” е равносилно на това енциклопедия Британика да бъде написана от случаен набор думи. В действителност в еволюцията на ДНК има една “тъмна зона” за която не се знае много, но тя се е оказала онова звено в развитието, което е довело до качествен скок.

Проектът SETI всъщност поставя доста по-дълбоки въпроси и търси техните отговори. Например, ако съществува друга форма на живот, то тя може да не е хуманоидна! Човешкото ни съзнание е устроено така, че да си представя евентуална чужда форма на живот като подобна на нашата, т.е. хуманоидна, макар и силно изменена. Вероятността това да е така обаче е твърде малка и тази форма може да се отличава драстично от всичко познато, което сме виждали. Или ние трябва да сме готови да се сблъскаме с нещо, което е твърде различно от нас. Това поставя и сериозна бариера в осъществяването на комуникация. От SETI осъзнават, че ако човек не се е научил да осъществява комуникация с видовете населяващи Земята, то е много вероятно да не успее да осъществи и такава с чужд вид, което води до стартирането на много програми свързани с комуникацията между видовете, част от която е са интензивното проучване на делфините и шимпанзетата като най-близък вид, способен да общува с нас.

В момента в който Айнщайн дефинира времето и пространството като относителни, датират и изследванията за субективния ход на времето. Оказва се, че според скоростта на обмяната на веществата си организмите възприемат времето по различен начин. Човешкият мозък има една времева разделителна способност, другите организми имат друга. Най-простият пример е този с мухите, които се опитваме да убием през лятото и колко трудно това ни се отдава. Оказва се, че те съвсем не са толкова прости организми и в тях се крие един свръхбърз мозъчен център, който има хиляди пъти по добра времева разделителна способност от нашата и вижда действията “на забавен кадър” и това им помага да се изплъзнат от удара с вестник… за студенокръвните животни пък времето тече много по-протяжно, заради техния забавен метаболизъм.

Оказва се, че дори на Земята има твърде много неизвестни и живота във всичките си причудливи и многообразни измерения все още представлява огромна загадка за нас. Все още…