София сега и София от детството ми, нямат много общо.

За старите римляни повече от 5000 души накуп вече са сбирщина. А в град лишен от вътрешна логика, където на толкова малко място могат да се пръкнат и виреят толкова различни архитектурни стилове, култури и субкултури, е трудно да се изгради общ образ.

Разнообразието е вдъхновяващо, контрастите са търсен ефект, който добавя патина и стойност, но София е по-скоро някакъв нагледен театър на абсурда, набързо и калпаво сътворен кошер. Какво остава да живееш и работиш тук! Да, ако си за малко и го използваш като “стартова площадка” за амбициите си, каквато е идеята на големия брой вътрешни имигранти, то едва ли ще ти направи голямо впечатление, но ако животът ти е по някакъв начин свързан с това място, единствения ти избор е да благославяш управниците всяка сутрин, поглеждайки през прозореца. Един съвет – сложете си хубави щори, за да не ви се налага да гледате навън!

София “расте, но не старее”, но нараства като туморно образование, дори дава метастази по съседство и в малкото запазени кътчета от “стара София”. Това, което бе построено за последните 30 години, с малки изключения, може да бъде взривено и заличено без никакви угризения. Последниците от “имотния балон”, който се надуваше последните години е просто подмяна на набързо построени къщи със също толкова набързо построени итонгови ботори, а онова животно “български строителен предприемач”, започна да зачезва постепенно.

У нас, в България, всичко е кампаниино, всичко се прави “за да се отбие номера”, на парче, за да ни видят, да спечелим нещо на дребно и да заспим спокойно с мисълта, че сме преживяли и този ден. Чудесна логика на амнезията-бързо забравяме, затова всеки ден започваме от нулата. Това може да лиши от мотивация и най-закоравялия оптимист без значение колко силно иска да промени нещата около себе си. Другата, по-хитра тактика, е да ги оставиш на естествения им ход – подобно на природата, която покрива всичко с мухъл и ръжда…

На фона на този град, всяко действие много бързо намира своето противодействие, а парадоксалното е това, че София дори не може да бъде сравнена с някой наистина динамичен град, където ежедневието наистина тече на бързи обороти. Губите време в безкрайни задръствания, не може да се предвижите на 2 километра, навсякъде ви дебне злонамерения съгражданин… звучи познато, но е стряскащо защото е реално.

]]> http://dreamshall.com/sofia/feed/ 6