Това, което отличава днешния свят от този преди сексуалната революция и бума на рекламата е притъпяването на истинския вкус към живота.

Събуждайки се сутрин, тръгваме по предначертан маршрут баня – фитнес – здравословна закуска – отново баня – костюм – вратовръзка – придвижване до офиса – работа – още работа – много кафе – следобедна умора – бумащина – делови срещи – много телефонни разговори – край на работния ден – висене в задръстване – у дома – баня – новини – секс – сън… Светът е изграден от факти и това са фактите за нашето съществуване. То може да съдържа още много звена, да липсват едни или да се разклонява в различни посоки, но от които и ъгъл да го гледаме твърде много прилича на улей за бобслей – пускайки се веднъж, просто трябва да финишираш в края.

You see things and you say: “Why?” But I dream things that never were and I say: “Why not?”

George Bernard Shaw

Двоякото значение на английската дума “dream“, която се превежда и като сън и като мечта, показва по удивителен начин тънката граница помежду им, която е по-скоро въпрос на игра на смисли. А дали тези толкова ефимерни състояния имат такава голяма власт върху нашия “real life”? Да, вероятно след като прекарваме 1/3 от живота си в сън… и още кой знае колко в мечти.

А защо мечтаем да получим това, което нямаме и не сме доволни от това, което имаме? Кой знае?

Но именно този ненаситен импулс в нас, необвързан нито с нивото на интелекта, нито с възраст, пол, състояние, професия и положение в обществото, е най-големият капан, в който хлътваме по най-глупавия начин… защото той е слабото ни място, което отваря пътя на цялата индустрия на мечтите – нещата които искаме да имаме, но никога няма да получим. Всичко, което тя ще направи е да напомпа вашите желания до пръсване, да ви покаже на бърз каданс всичко от което имате нужда и лелеете денонощно, ще се заиграе с най-съкровенните ви очаквания и после ще издигне милион прегради пред вас и тях, за да влезе в ролята на платен гид, прибирайки пари на всяка вратичка, преминаването през която с малко ви приближава до желаното.

Желаното не е създадено, за да бъде достигано, нито опитвано, то е еталон, златен телец, статуетка поставена на пиедестал, която играе единствено ролята на стръв, за да привлича и улавя желанията, но е напълно непригодна да ги задоволи.

“Бащата” на Хапчето Карл Джераси тези дни е в България по повод премиерата на неговата пиеса “Табу“( режисьор Георги Михалков ) и използвайки повода чете и лекции пред студенти във Велико Търново по темите за възпроизводството. Но нека започнем с малко предисловие за самия проф. Джераси.

Карл Джераси е роден през 1923 във Виена, баща му Самуел Джераси е български сефарадски еврейн, а майка му Алис е австрийка. Родителите му се срещат в медицинския факултет в университета във Виена, женят се и се местят в София. Техният единствен син е роден във Виена, но живее до петата си година в България. След развода на родителите си остава с майка си и се връща отново във Виена, но летата прекарва в София с баща си. През 1936 след Аншлуза родителите му се женят повторно, за да успеят майка му и Карл да избегнат нацисткия режим в Европа намирайки подслон в България, която остава сигурно място за евреите по това време.

Тук той завършва Американския колеж, докато майка му успява да стигне до Лондон изчаквайки емигрантска виза за САЩ. През 1939, тогава 16-годишният Карл заминава с майка си за САЩ с 20$ в джоба. Баща му, който имал успешна лекарска практика в София, бил специалист в лечението на сифилиса и печелил добре от свои заможни пациенти, чието лечение продължавало с години. През 1949 и той емигрира в САЩ и се установява близо до сина си в Сан Франциско.

Карл Джераси завършва колеж, а по-късно придобива и бакалавърска степен по органична химия. Работи за Ciba няколко години след завършването си и там взема своя първи патент за антиалергичния медикамент  Pyribenzamine, който се превръща в доста популярен и предписван от лекарите.

По същото време се жени за първата си жена, премества се в университета в Вискънсин, където взема докторската си степен през 1945. В същата година е натурализиран като американски гражданин.

През 1949 Джераси е привлечен като ръководител на изследователския отдел на Syntex, където работи с Джордж Розенкранц върху нова технология за синтез на кортизон. По-късно те синтезират норетиндрон, аналог на естествения женски хормон прогестерон, който обаче е бил ефективен при вземане през устата. Това е било и фактическото раждане на първия хормонален орален контрацептив, който приема прозвището birth-control pill или само the Pill (Хапчето). Първоначално е използван като контрацептив при животни, а по-късно е въведен от Джон Рок и при жените. Самият Джераси отбелязва, че изобретяването на хапче за контрол върху раждаемостта не е била тяхна цел, когато са започнали работата си по прогестерона – “и в най-безумните си мечти не сме си преставяли това”.

Връзката на Джераси с компанията Syntex всъщност го прави богат, по-късно основава и собствена компания Zoecon, която просперира в продължение на няколко десетилетия и е купена от Occidental Petroleum, като Джераси остава в борда на директорите следващите няколко години. По-късно купува голямо ранчо в Калифорния и се занимава с животновъдство, но и с колекционерство превръщайки се в един от най-големите колекционери на творби на Пол Клее. От втората си жена има син и дъщеря. След самоубийството на дъщеря си, в нейна памет той преустроява ранчото и слага началото на Djerassi Resident Artists Program. След третия си брак на 70 годишна възраст Джераси започва да пише и успешно влиза в амплоато си на новелист и драматург. Този преход той обяснява в свое интервю:

Това, че един учен, който по-късно в живота си е станал драматург, търси вдъхновение в предишния си професионален опит, едва ли е изненадващо.

По време на пресконференцията Джераси отговори на доста въпроси основно свързани с пиесата, която е премиерна на родна почва, но разшири отговорите си и по посока на съвременната ситуация на времето, ролята на учените, писането като особена форма на занимание в зрялата възраст, както и откъм детайли от личния си живот.

Пиесата “Табу” третира сложните джендър проблеми черпейки идеи за сюжета си от хомосексуалните общества в Сан Франциско без да се задоволява само с тях, а добавя допълнителни линии продиктувани от задочния спор по тази тема с религията и особено с изострилия се в САЩ християнски фундаментализъм след 9/11, както и моралните дилеми, които съвременните технологии за възпроизводство могат да извадят на бял свят.

В свое интервю след поставянето на пиесата в Лондон през юни 2007, Джераси казва:

В пиесата “Табу” се връщам към същата тема за сексуалното поведение в ерата на изкуственото възпроизводство, което може да се опише и като неизбежно раздалечаване между секса и размножаването – първото, както обикновено, е от любов, страст или любопитство; второто обаче все по-често се случва под микроскопа чрез така дипломатично наречените “алтернативни” методи. [...] Понятия като “брак”, “семейство” и “родител” преди имаха ясни значения. Понятия като “ембрион”, “бебе” или “близнак” също се смятаха за недвусмислени. Идеята, че бракът трябва да бъде хетеросексуален и че детето не може да има двама родители от един и същи пол, никога не е била дори поставяна под въпрос. Всички тези понятия са разклатени, значенията им за размити, а диапазона им се е разширил. За това развитие на нещата през последните три десетилетия някои биха обвинили метода за оплождане “ин витро”, но всъщност много по-важни са социалните и културни промени – главно в САЩ и Европа. Така че защо да не напиша пиеса за ситуация, в която “”семейство” и  “родител” са приели притеснително мъгляви значения?”

Пиесата е имала съвсем различен отзвук в САЩ и Европа, доколкото е поставена в момент, когато в САЩ тече президентска кампания и посланието й е било схванато в контекста на идейните различния между демократи и републиканци. Дори един от персонажите е асоцииран със Сара Пейлин, която е твърд защитник на семейните християнски ценности, противник на секса преди брака и поддръжник на консервативната линия, което не попречи на нейната 17-годишна дъщеря да забременее и да роди детето си.

Джераси не пропусна да отбележи, че днешните млади американци са разочаровани от онази тенденция започнала през 80-те и свързана основно с желанието за развитие в кариерата и трупане на пари, тъй като днес те виждат резултата й в измеренията на световната криза. Това че в продължение на последните 20 години духовните въпроси и интересът към стойностите не са намерели своето място в американското общество днес дава преднина на Обама, който направи безпрецедентна кампания, в която доброволно взеха участие именно младите в САЩ, които усещат, че едно общество фокусирано върху икономиката и парите не носи удовлетворение и стандарт на живот на членовете си.

Авторът беше запитан дали е лесно да се пише. Последва и краткият му отговор – Да, лесно е! Защото според него писането е свого рода самопсихоанализа, в която авторът участва и като терапевт и като пациент, разкривайки по-скоро на себе си, отколкото на публиката собствената си личност. Така във всяка творба той успява да вложи реални случки от своя живот зад някой свой персонаж, но го прави така, че това да остане незабелязано. Джераси се отдава на писателска дейност в доста зряла възраст и намира писането за занимание подходящо именно тогава, тъй като младите писатели дори и тези надарени с изключителен талант и езиково майсторство все още в ранните си години не притежават онзи нужен житейски опит, който да им даде повод за зряла и смислена творба.

Авторът изрази съжаление, че у нас е преведена единствено книгата му “Дилемата на Кантор”, която при все това е едва първа част от негова тетралогия и че все още не се е появила неговата автобиография, която е логично да се появи преди творбите му. Последната той написва провокиран от многобройните въпроси за миналото му отправени от последната му съпруга, макар и жанра на автобиографията да не му допада. Автобиографиите са по свой смисъл автомитологии, тъй като не е възможно описвайки собствения си живот да пропуснеш да украсиш или преиначиш фактите в него, особено онези с негативен привкус. Може би няма по-необективен източник върху който могат да се градят интерпретации за нечий живот от автобиографията, в която авторът винаги излиза преоблечен в текста, понякога и по-разсъблечен, но никога гол. Така читателите на такива книги са до някаква степен воаьори наблюдаващи “разсъбличането” на личния живот на автора.

Джераси обърна внимание на нещото, което му е направило впечатление по време на лекциите, които е изнесъл пред български студенти и как техните реакции коренно се отличават от тези с които той е свикнал в САЩ бидейки дългогодишен преподавател. След лекциите му тук, дори и пред специалисти, на него не му е бил зададен нито един въпрос. Нещо удивително и заслужаващо внимание за човек, който е бил буквално заливан от въпроси при всяка друга лекция в САЩ. Неговото предполажение и обяснение е, че това се дължи на все още непретърпялата промяна образователна система у нас, която продължава да се движи в коловозите определени от миналото, където позицията на студента и неговите преподаватели са били строго отделени от висока йерархична стълба, която е служела за всяване на респект, а не е служела на процес на обмен на идеи – с една дума – един отзвучал авторитарен маниер на връзка между преподаватели и студенти. Образователната система в САЩ предполага много по-близък контакт на всички в един университет, което улеснява обмена на идеи, провокира мисленето и спомага за откриването и развитието на личните качества на студентите, както и за усъвършенстването на самите преподаватели. В този аспект се очаква да извървим доста дълъг път.

Преди няколко години SSL International за пореден път наложи презервативите с марка DUREX като най-успешните на пазара. Манчестърската рекламна агенция McCann-Erickson “очовечи” сперматозоида, като с това създаде уникален медиен носител, зареден с тонове креативност и хумор. Марката DUREX е утвърден лидер по продажби в много европейски страни, но независимо от това потребителите започват да я обвиняват в старомодност, младежите се отказват от марката с мотиви като: “тези презервативи още дядо ми ги е ползвал” и пр. Налагало се радикално нова форма на реклама, която нахално да излезе на улицата и да стане част от градското пространство и живота на хората. Градът е Лондон, а необичайните носители, основна част от концепцията на агенцията са групи актьори, свободно движещи се по улиците на града, облечени в специални костюми: бели чорапогащи, бели шапки с много издължен връх като пипало и с ” дебелички бели тела”, щедро подплатени с дунапрен.

Гледката на фона на града е всичко друго, но не и незабележима и е замислена като улични протести на борещи се за правата си сперматозоиди, които скандират: “Незабавно спрете DUREX!“, “Милиони наши братя загиват всяка нощ!”, “Защитете ни, незабавно спрете DUREX!” . Освен, че безспорно е изключително нетрадиционна реклама, акцията на SSL International идеално се вписва в пространството на Лондон, живата реклама ”срещу” DUREX е жизнерадостно шествие на младия потентен англичанин, който при всяка еякулация губи около 100 милиона сперматозоида. Този медицински факт води и до появяването на лозунга наложен от английската компания: ”Има сто милиона причини за използването на DUREX”. Освен в градска среда, целите на новия осъвременен имидж е трайното наместване в клубната култура на Великобритания а оттам и на цяла Европа. Част от комуникативните програма е: Видимо присъствие на марката в такъв сегмент на медийното пространство, което обезпечава достъпа до целевата аудитория, като често появяване по музикалния канал MTV-важен източник на информация за най-новите тенденции в модата, музиката, начина на живот, а защо не и на правенето на любов. Изборът на музикален стил е вид  идентичност, защо и марката презерватив да не бъде, страхът от СПИН и други болести винаги ще си остане мощен манипулатор в рекламата. Посланието е ясно: ”Използването на DUREX е както сигурно, така и модерно!”, нещо като осъвременен вариант на абревиатурата от характеристики, станала основа за създаването на марката през 1929г. : здравина (Durability), надеждност (Reliability), отлично качество (Excellence) = DU+RE+(E)X. Налагане на асоциации с марката, чрез спонсориране на определени предавания по телевизията, радиото и онлайн мероприятия.  Създаване на сайт www.durexdance.com, в който са отразени много от най-значимите клубни събития, като наред с това се рекламират и най-новите продукти на марката. Резултатът от новаторската и креативна форма на възраждане на най-популярния презерватив в света е че традицията продължава – DUREX просто унищожава конкуренцията. Дали иронията и хуморът, залегнали в създаването на живи сперматозоиди, непокорни и активни, уплашени единствено от DUREX не са типични за англичаните? Другите постери са също доста иронични.

От доктор Кондом до марка презервативи DUREX

Смята се, че предшественикът на днешния презерватив се е използвал от египтяните още преди 3000 години. Първите доказателства за използването на презервативи в Европа се съдържат в пещерните рисунки в Комбарелис, Франция. Писмени документи показват, че легендарният любовник Казанова редовно е използвал този метод за контрацепция. Той наричал презерватива “Redingote Anglaise” (английски жакет за езда). Известно е, че японците за имали два типа презервативи: “Kawagata” или “Kyotai” са се правили от тънка кожа, а “Kabutogata” се е правил от черупка на костенурка или от рог. По-късно въвеждането на по-удобни и изискани презервативи от червата на домашен едър и дребен добитък настъпило благодарение на придворния лекар на Карл II (крал на Англия през 1930-1685 и Шотландия и Ирландия през 1660- 1685) – полковникът на Негово Величество от кралската армия, граф Кондом. По заявки на други аристократи, на които доктор Кондом не можел да откаже, възникнало дребно серийно производство на презервативи. Търговската марка ”Кондом” легнала по-близо до сърцето на англичаните, отколкото използваната дотогава дума receptacle. По този начин презервативът послужил за първия известен в историята пример за превръщането на търговска марка в нарицателно име. Днес най-продаваната марка презервативи е DUREX. Продавана в повече от 150 държави, държи 26 % от световния 4 милионен пазар на презервативи, което го превръща в кондом №1 в света. Марката DUREX може да се похвали с редица успехи в съвременното развитие на презервативите, сред които: първия лубрикиран презерватив, първия анатомично оформен кондом, и наскоро – първия в света нелатексов презерватив. През 1915г. Л.А. Джаксън основава London Rubber Company (LRC)-малка фирма за търговия на гумени продукти с Германия. Седалището на фирмата е малко помещение зад една тютюнопродавница в Лондон. През 1929 г. за пръв път е регистрирана търговската марка DUREX. През 1932г. е основана фабрика за производство на презервативи DUREX в Хакни, която се съсредоточава върху нова технология на обработка на латекса. През 1941г. поради избухването на войната доставките на презервативи от Германия спират. За да може да посрещне нарасналото търсене от страна на армията, компанията LRC разгръща производството на презервативи DUREX. През 1951г. LRC въвеждат първата напълно автоматизирана линия, която чувствително ускорява техниката на производство на презервативи. През 1962г. LRC отварят първата клиника за семейно планиране във Великобритания, а презервативите DUREX стават широко достъпни чрез Националната Здравна Служба (NHS – National Health Service). През 1964г. LRC лансират във Великобритания първия автомат за продажба на презервативи. През 1980г. презервативите започват да се продават в заведенията, смесените магазини и супермаркетите по цял свят. След откриването на СПИН, значително нараства употребата на презервативи като предпазно средство. Първият супермаркет, в който започват да се продават презервативи е Asda. През 1982г. във Великобритания се провежда първата рекламна кампания на DUREX, използваща плакати. Темата на кампанията е “По-близки срещи”. Правителството на Великобритания лансира своята кампания “Не умирай поради невежество”. Компанията LRC пуска в експлоатация първия в историята свободно поставен автомат за продажба на презервативи във Великобритания, разположен на автобусна спирка в Нънийтън. И така до сайтовете за безопасен секс и клубна култура с повече от 52 локализирани подсайта. Запазвайки традицията през годините, марката DUREX се превръща в поп икона на Великобритания. Дали заради прословутите резервираност или изобретателност на жителите на острова или поради добрата социална политика, факт е, че още от възникването си марката DUREX прекрасно вирее на английска почва. Тя не идва за да ни ограничи в секса, а напротив, за да ни покаже, че можем и заслужаваме да правим много повече секс – сигурен, надежден и изключителен.

“This series is about how those in power have used Freud’s theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy.” – Adam Curtis

Всички 4 епизода на филма могат да бъдат гледани онлайн или след download

Егото след ерата на психоанализата достигна своя триумф и попадна във фокуса на внимание и се оказа подходяща опорна точка около която да се построят модерните социални структури. Това е добре дошло за политиката и бизнеса, където егото е тоталната изява на демокрацията, в неговите ръце най-после се концентрираха сили, които преди това бяха пръснати по различните етажи на кастовите общества. Хората усетиха огромната промяна, която преживяха, но не осъзнаха доколко реална е тя. Филмът разказва премълчаваната и често противоречива история за раждането и развитието на масовото комсуматорско общество основно в САЩ и Великобритания. Как бе създадено консуматорското съзнание, от кой и в полза на чий интерес?

Династията Фройд е в центъра на тази история за властта – Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата; неговият племеник Едуард Бърнейс, бащата на PR индустрията, който за пръв път използва психологически техники в рекламата; Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд и пионер в детската психология и съвремения PR гуру – внукът на Фройд – Матю Фройд. Част от тази история принадлежи и на основния опонент на теориите на Фройд – Вилхелм Райх.

Филмът е в четири епизода -

• Happiness Machines
• The Engineering of Consent
• There is a Policeman Inside All Our Heads: He Must Be Destroyed
• Eight People Sipping Wine in Kettering

На фона на тези теми, филмът поставя дълбоки въпроси за корените и методите на съвременното консуматорско съзнание, репрезентативната демокрация и приложението им на практика, както и модерния поглед през който виждаме самите себе си, влечението към модата, повърхностното и лустрото.

Бизнесът и политиците използват PR, за да извлекат същността на нашите желания и въжделения и след това да се опитат да ни обещаят тяхното реализиране, правейки своите продукти и речи максимално “приятни” за нас. От една страна политическият процес ангажира рационалната част от нашето същество опитвайки се да задоволи нуждите ни като общество и в същото време използва за тези свои обръщения психоаналитични тактики целейки се директно в ирационалните и първични човешки импулси, които се отнасят пряко до тесния личен интерес и консуматорското съзнание. Показателен е цитатът на един банкер от Уол Стрийт, който казва -

Ние трябва да изместим центъра на мисленето в Америка от културата на нуждите към културата на желанието. Хората трябва да се научат да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са напълно изконсумирани. [...] Желанията на хората трябва да засенчат техните нужди.

Със своите трудове върху неясния и подценяван свят на несъзнаваното Фройд промени света особено с откриването на техники за неговото изследване и външна намеса, промени се и усещането за човешкия ум и неговите дълбоки механизми. С това даде много силен инструмент за разбиране на тайните желания, мотиви и подбуди на масите и ключ към насочването им в определена посока. Съвсем неволно неговите творби се оказват предвестник на модерния свят пълен със специалисти по “създаване на политически лидери”, маркетингови крале и реклама, която насажда в социалното съзнание убеждението, че преследването на удовлетворението и щастието са най-върховните житейски цели. Вече 100 години теориите му служат на политиците и PR кампаниите за тяхната “техника на съгласието” без която трудно биха убедили обществото да даде своя глас.

Фройд е баща на психоанализата. Чрез нея той преоткрива за света удивителната роля на нагоните и сексуалността и доколко живота ни зависи от тях. Цялата философска рамка на теорията му се крепи на идеята за репресията, дори структурата на личността.

Деленето на психиката на три топика и тяхното взаимно подчинение създават цялата “житейска игра” в която всички сме включени.

Свръх-Азът притиска като преса Аза, който е притискан отдолу от То (несъзнаваното). Така човек е подчинен на несъзнателните си импулси и цял живот играе на криеница със себе си бягайки от тях, сублимирайки половите си нагони в креативна дейност и търсейки баланс.

Трудността идва от невъзможността желанията ни да бъдат реализирани напълно и във времето, когато са се породили, което ни подтиква да търсим обходни пътища, изобретателни подходи и да се задоволяваме със заместители на желаните неща. Всичко което цивилизацията е сътворила до голяма степен е продукт на тази груба и ненамерила своя пряк обект сексуална енергия.

По дефиниция в концепцията му не е заложено наличието на баланс, точно обратното – цялото човешко поведение произтича от антагонизма между отделните части на личността. Или както самият казва: Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.

Именно тази причина е накарала Юнг, най-добрият му ученик, да се дистанцира от него и да основе своя школа в Цюрих.

Не бива да се пропуска и факта, че Фройд е еврейн – Сигизмунд Шломо Фройд и както винаги успява да повлияе епохата си, макар днес немалка част от сексистките му теории да не са напълно коректни, те остават определящи. През войната трудовете му са били горени от Гестапо, за което той казва: В Средновековието биха ме изгорили на клада, а днес изгарят само моите книги.

Във философията му прозира дълбоката юдейска идея за пълното подчинение на човека – истината ще ви направи свободни и повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорноста. Самият Фройд определя сам съдбата си, слагайки край на живота си за което е имал сериозна причина – тежкото му раково заболяване. Има характерен символизъм в това и той насочва към тясната връзка между секса и смъртта, че някъде между тях съществува близка допирна точка в която лесно може да се премине от едното към другото.

Скандалните за времето му теории са шокирали обществото и няма как казвайки, че сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката. Но вместо да обясни и опрости разбирането за света, той дотолкова усложнява проблемите на човека с подсъзнателните му импулси, създава толкова кошмарни внушения, че поврежда трайно света в който живеем. Защото Фройд не само търси усърдно нещо, но го и създава. Може би е целял да постигне емоционален шок, който да помогне в проглеждането, но се е вкопчил в думата и дотам. Може би е трябвало просто да се насочи към “ще намерите в себе си всичко, което потърсите”, а не “всичко, което намерите в себе си, сте вие”.

Фройд е коминочистачът на модерното общество, именно защото е надникнал в иначе затлачените теми на психическите дебри за секса, нагоните и сънищата пълни с табута и символика. Като такъв, той е свършил добра работа осветявайки я в цялата й “прелест” и е стигнал до извода, че в крайна сметка човек е устроен по много прост начин – бяга от болката и се стреми към удоволствието по което ние не се различаваме от всяко, дори просто, многоклетъчно. Сложността е когато над тази “животинска постройка” се извисява един неокортекс, а именно онази дебела само между 2-4 мм. сива материя, която ни дели от това да ходим голи, да ядем корени и да можем да комуникираме нечленоразделно без никакъв помен от цивилизация, култура и история.