Това, което отличава днешния свят от този преди сексуалната революция и бума на рекламата е притъпяването на истинския вкус към живота.

Събуждайки се сутрин, тръгваме по предначертан маршрут баня – фитнес – здравословна закуска – отново баня – костюм – вратовръзка – придвижване до офиса – работа – още работа – много кафе – следобедна умора – бумащина – делови срещи – много телефонни разговори – край на работния ден – висене в задръстване – у дома – баня – новини – секс – сън… Светът е изграден от факти и това са фактите за нашето съществуване. То може да съдържа още много звена, да липсват едни или да се разклонява в различни посоки, но от които и ъгъл да го гледаме твърде много прилича на улей за бобслей – пускайки се веднъж, просто трябва да финишираш в края.

You see things and you say: “Why?” But I dream things that never were and I say: “Why not?”

George Bernard Shaw

Двоякото значение на английската дума “dream“, която се превежда и като сън и като мечта, показва по удивителен начин тънката граница помежду им, която е по-скоро въпрос на игра на смисли. А дали тези толкова ефимерни състояния имат такава голяма власт върху нашия “real life”? Да, вероятно след като прекарваме 1/3 от живота си в сън… и още кой знае колко в мечти.

А защо мечтаем да получим това, което нямаме и не сме доволни от това, което имаме? Кой знае?

Но именно този ненаситен импулс в нас, необвързан нито с нивото на интелекта, нито с възраст, пол, състояние, професия и положение в обществото, е най-големият капан, в който хлътваме по най-глупавия начин… защото той е слабото ни място, което отваря пътя на цялата индустрия на мечтите – нещата които искаме да имаме, но никога няма да получим. Всичко, което тя ще направи е да напомпа вашите желания до пръсване, да ви покаже на бърз каданс всичко от което имате нужда и лелеете денонощно, ще се заиграе с най-съкровенните ви очаквания и после ще издигне милион прегради пред вас и тях, за да влезе в ролята на платен гид, прибирайки пари на всяка вратичка, преминаването през която с малко ви приближава до желаното.

Желаното не е създадено, за да бъде достигано, нито опитвано, то е еталон, златен телец, статуетка поставена на пиедестал, която играе единствено ролята на стръв, за да привлича и улавя желанията, но е напълно непригодна да ги задоволи.

Когато стане дума за социални мрежи, едва ли има по-предъвквана тема от тази, колко важно е за един уеб-проект да има свое присъствие в тях. Изглежда просто и естествено – дабавяне на материал, гласуване от аудиторията, коментари и всичко това резултира в популярност, брандинг и печалба. Тази схема, макар и опростена, е добра илюстрация как социалните мрежи работят, като разбира се вътрешната им архитектура и модел са доста по-сложни. Ако сте достатъчно активни потребители, тези мрежи могат да бъдат прекрасен инструмент във всяка една стъпка по пътя към налагане на свое присъствие в интернет. След първоначалния ентусиазъм често се сблъскваме с реалността, която се отличава от онези описания на това “как нещата следва да работят” – с една дума натъкваме се на мит. Кое е мит и кое реалност в социалните мрежи/медии?

• добро съдържание = лавинообразен интерес - това вероятно е една от най-големите грешки, която новаците използващи социални медии правят. Простичко казано – това не е истина. Качественото съдържание невинаги се радва на интереса, който заслужава. Не е достатъчно само да напишете добър материал, макар да е първото изискване, което осмисля усилията ви да налагане някаква идея или продукт в интернет. Има тонове други фактори, които определят реално проявения интерес към него – кой го събмитва, дали е насочен към подходящата аудитория и колко добре е промотиран.

• в социалните мрежи няма правила - друга погрешна концепция е тази, че след като са медиа, чието съдържание се генерира от потребителите, последните могат да правят и казват всичко без това да има последствия. Истината е, че общността познава вашия профил и целите, които си поставяте използвайки социалните мрежи и ако тя усети, че имате намерение да преминете границите, то вие ще бъдете пратен на дъното. Обезателно е, ако искате да използвате силата на социалните медии, да следвате техния етикет.

• не може да изградите стабилни отношения в нета - много са на мнение, че е глупаво да се изграждат и поддържат онлайн отношения с хора, които не познавате от реалния си живот. Това бе един от първите митове, които социалните мрежи разбиха и показаха, че не само е възможно да се работи онлайн, но и да се изграждат стабилни бизнес и лични отношения между хора, които дори не са се виждали или се виждат твърдя рядко “in the real world”. Онлайн отношенията внесоха още едно измерения в начина по който може да се комуникира, а и родиха цяло ново поколение от “дигитални номади”. Социалните медии позволяват да бъдете лице в лице със своята целева аудитория и дори те да не се превърнат в реални клиенти или потребители, то вие успявате да получите ценни обратни връзки за тяхното мнение и начина им на действие.

• повече приятели = по-голям успех - в другата страна на скалата са тези, които смятат, че безкрайното добавяне на приятели води до успех. Само защото имате възможност да се свържете с хиляди потребители не означава, че ще можете да изградите стабилна връзка с тях. Не забравяйте, че качеството винаги превъзхожда количеството.

• social media маркетингът е просто нещо - с това се връщаме към мит no. 1. Непознаването на вътрешната структура на социалните мрежи и привидната им лекота подвежда, че използването им е просто като стартирането на блог в blogger. Използването им с идеята “щом съм го направил, значи потребителите ще дойдат скоро” може бързо да ви доведе до отказ да се занимавате с това.

• социалните медии няма да просъществуват дълго - има немалко скептици, които са на мнението, че използването на подобни медии е прищявка и времето отделено в тях е загубено. Интернет обаче по замисъл е социална платформа и именно способността да свързва хората го прави толкова популярен, така че социалните медии тепърва ще преживяват своя разцвет.

• социалните медии ще изместят традиционния маркетинг - най-разпалените защитници на този вид медии игнорират принципа “да не се слагат всички яйца в една кошница”. Колкото и да сте обсебени обаче от тях не бива да оставяте на заден план традициите. Най-добрата маркетингова стратегия е балансираната.

• социалните медии са панацея - доколкото тези медии са чудесен инструмент за т.нар.”online reputation management”, те не са лекарство за всеки проблем. Още по-погрешно е да се мисли, че социалните медии могат да компенсират проблемите в цялостната ви маркетингова стратегия.

• социалните медии са за хлапета - определено много хора правят грешката да асоциират цялото понятие с тийнейджърските страници в Myspace, например. Всъщност те са за всички и са профилирани. Пример за бизнес мрежа е Xing или LinkedIn.

• използването на една мрежа носи успех - колкото и да е популярна една социална медиа, тя невинаги е удачна за изпълнението на всяка цел. Ако се фокусирате в използването само на една, скоро може да се разочаровате. Има много мрежи и вие трябва да подберете онези от тях, които са не само много посещавани, но които носят по-таргетиран трафик за вашите материали. Търсете онези удовлетворяващи най-добре вашата ниша.

“This series is about how those in power have used Freud’s theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy.” – Adam Curtis

Всички 4 епизода на филма могат да бъдат гледани онлайн или след download

Егото след ерата на психоанализата достигна своя триумф и попадна във фокуса на внимание и се оказа подходяща опорна точка около която да се построят модерните социални структури. Това е добре дошло за политиката и бизнеса, където егото е тоталната изява на демокрацията, в неговите ръце най-после се концентрираха сили, които преди това бяха пръснати по различните етажи на кастовите общества. Хората усетиха огромната промяна, която преживяха, но не осъзнаха доколко реална е тя. Филмът разказва премълчаваната и често противоречива история за раждането и развитието на масовото комсуматорско общество основно в САЩ и Великобритания. Как бе създадено консуматорското съзнание, от кой и в полза на чий интерес?

Династията Фройд е в центъра на тази история за властта – Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата; неговият племеник Едуард Бърнейс, бащата на PR индустрията, който за пръв път използва психологически техники в рекламата; Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд и пионер в детската психология и съвремения PR гуру – внукът на Фройд – Матю Фройд. Част от тази история принадлежи и на основния опонент на теориите на Фройд – Вилхелм Райх.

Филмът е в четири епизода -

• Happiness Machines
• The Engineering of Consent
• There is a Policeman Inside All Our Heads: He Must Be Destroyed
• Eight People Sipping Wine in Kettering

На фона на тези теми, филмът поставя дълбоки въпроси за корените и методите на съвременното консуматорско съзнание, репрезентативната демокрация и приложението им на практика, както и модерния поглед през който виждаме самите себе си, влечението към модата, повърхностното и лустрото.

Бизнесът и политиците използват PR, за да извлекат същността на нашите желания и въжделения и след това да се опитат да ни обещаят тяхното реализиране, правейки своите продукти и речи максимално “приятни” за нас. От една страна политическият процес ангажира рационалната част от нашето същество опитвайки се да задоволи нуждите ни като общество и в същото време използва за тези свои обръщения психоаналитични тактики целейки се директно в ирационалните и първични човешки импулси, които се отнасят пряко до тесния личен интерес и консуматорското съзнание. Показателен е цитатът на един банкер от Уол Стрийт, който казва -

Ние трябва да изместим центъра на мисленето в Америка от културата на нуждите към културата на желанието. Хората трябва да се научат да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са напълно изконсумирани. [...] Желанията на хората трябва да засенчат техните нужди.

Със своите трудове върху неясния и подценяван свят на несъзнаваното Фройд промени света особено с откриването на техники за неговото изследване и външна намеса, промени се и усещането за човешкия ум и неговите дълбоки механизми. С това даде много силен инструмент за разбиране на тайните желания, мотиви и подбуди на масите и ключ към насочването им в определена посока. Съвсем неволно неговите творби се оказват предвестник на модерния свят пълен със специалисти по “създаване на политически лидери”, маркетингови крале и реклама, която насажда в социалното съзнание убеждението, че преследването на удовлетворението и щастието са най-върховните житейски цели. Вече 100 години теориите му служат на политиците и PR кампаниите за тяхната “техника на съгласието” без която трудно биха убедили обществото да даде своя глас.

Джордж Оруел е псевдоним на английския писател Ерик Блеър. Известен с двете си добили популярност новели – 1984 и Животинската ферма. Ранните му сблъсъци със социалния фалш го превръщат в писател свръхсетивен към несправедливостта, противник на тоталитаризма и с изключително влечение към чистотата и простотата на езика и изказа. “Още в ранните си години забелязах, че дори едно събитие във вестниците не е отразено коректно” и това негово убеждение се превръща в лайтмотив на разнообразната му писателска дейсност, която под формата на мемоари, дневници, истории, новели, есета, ревюта и вестникарски колони буди социалната дрямка на читателите си.

Съвсем наскоро бяха публикувани, и то единствено в интернет, извадки от неговия дневник, който хвърля светлина и върху ежедневието му. Към много от датите освен написаното от него той прилага изрезки от вестници с разнообразни новини.

Оруел е същински пророк що се касае до развитието на медийната реалност, политическата хегемония и опитите за световен икономически, политически и религиозен контрол. И докато по негово време думите му за звучали все още утопично, то днес те подозрително заприличват на все по-точно описание на действителността. Филмът на Робърт Папас е илюстрация доколко твърденията, че живеем в демократично общество и се радваме на личната си свобода са обезсмислени от медиакрацията или тоталния контрол на медиите върху общественото съзнание и мнение. Оруел вероятно наистина би се обърнал в гроба, ако го беше гледал… Шелдън отбелязва натрапчивото чувство за проваленост в живота, което преследва Оруел -

Да играеш непрекъснато ролята на провалил се е форма на отмъщение срещу победителите, начин на отхвърляне и несъгласие със същността на конвенционалния успех състояща се в интриганство, ненаситност и жертва на личните принципи. Но това също така е и форма на самопорицание, начин да обуздаеш своята гордост и амбиция…

Orwell Rolls in his Grave by Robert Pappas

Политиците понастоящем са привлечени от властта, която медиите биха могли да им дадат и загърбвайки отработените тактики с подкупи, лобита, използване на отделни компании, сега те търсят начин да осъществят тотален контрол именно чрез слагане на ръка върху медиите. Така всеки глас против лесно би могъл да бъде задушен.

Още по темата
George Orwell Quotes
George Orwell – complete works
George Orwell – Library

Една рекламна фотосесия на Stephan Schacher с наслагване на по-бледи образи върху основния кадър. Портфолиото му привлича внимание и с други сесии.

Човекът е продукт, както всичко, с ограничен срок на годност.

Правя реклами. Аз съм този, който ви кара
да мечтаете за неща, които не можете да имате.
При нас небето е винаги синьо, момичетата са винаги красиви.
Съвършеното щастие, редактирано с “Фотошоп”.

Мислите, че правя света прекрасен? Лъжете се!

Aз го осквернявам. Всичко е временно…

Любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз.
Особено аз.

Извинете ме, че ви отегчавам с това, но…

Но аз съм този, който решава днес какво ще носите утре.

“Зарибявам” ви с наркотика ”новост”, и хубавото на това е, че “новото” е нетрайно.

Когато вие, след жестоки икономии,
си купувате колата на мечтите си
аз вече съм я превърнал в демоде.
Благодарение на мен, вие сте винаги разочаровани.

Уводни думи от скрипта на филма “99 франка“, по книгата на Фредерик Бегбеде.

Рекламата е навсякъде, тя ни залива на всяка крачка, използва всеки канал за комуникация, за да ни облъчи с платените си послания. Никой никога вериятно не би гледал реклама, ако тя не си намираше сама път до всяко съзнание. Рекламата е жадна за нашите очи, уши и умове, тя цени високо инстинските ни, защото продава всичките си продукти като манипулира усещанията за удоволствие и страх.

Всички хора искат да бъдат умни, богати, красиви и млади. Тези четири думи са четирите корена на рекламата. Тя създава потребности от които никой не се нуждае и ни кара да мечтаем за безполезни неща. И най-важното – от нея се печели адски много – тя превръща полетата плат опънати на билбордовете, както и хартия във вестниците, в истински златни мини. Всеизвестна е историята за онзи американски строителен магнат, който създава цяла медиина група, когато разбира, че 1 квадратен сантиметър рекламна площ ще му донесе толкова печалба, колкото 1 квадратен метър терен.