Ако си падате авантюрист, обичате да сменяте по-често въздуха в дробовете си, носите по няколко различни валути в портфейла си и редовно пътувате на стоп, вероятно сте от онази особена номадска порода, на която и става скучно твърде бързо, която има нужда от разнообразие, от това да вижда, научава и помирисва нови неща, да се запознава с нови хора и е адски, ама адски адаптивна и може да вирее в много спартански условия. Ако сте дори не 100%-ово покритие на този типаж, а по-малко нетът предлага доста благини за това как бързо да си изберете маршрут, да намерите къде да отседнете, да откриете приятели, да проговорите езика и да си прекарате чудесно!

Може да започнете с това да намерите място на което да отседнете! Това става лесно – нужно е да влезете в нета и да се поровите в сайтове като CouchSurfing и HospitalityClub. Бързо ще намерите приятели в почти всички страни по света. Ако все пак разчитате на традиционните хостели, един от най-добре организираните сайтове за намирането на такъв е HostelWorld, който разполага и с мобилна версия и може да сърфирате в него през телефона си. Там ще намерите голям лист с хостели, кратко описание и снимки, цени и условия, отзиви на посетители, както и формиран от тях рейтинг за всеки хостел. Може да проверите в реално време за свободни места за съответните дати, както и да направите резервация. Може да ползвате и ActiveHotels, с достъп до огромна база хотели със значителни отстъпки.

За бърза ориентация може да използвате Google Maps през телефона си или през wifi в почти всяка кафетерия. Добре е да снимате доста, да качвате снимките си в онлайн албум, да си водите лист с посетените места и да записвате кратки отметки и истории, най-добре в някой издържлив на употреба тефтер, като Moleskine, например.

Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?

Ето един сценарии, който може би ви е познат… Започвате деня си пълни с ентусиазъм, в главата ви витаят нови креативни идеи, които нямате търпение да видите реализирани, дори предвкусвате успеха от крайния резултат. Включвайки компютъра, обичайният поток от емейли е залял пощата ви и ако имате доброто желание да отговорите подробно на всички тях не бихте свършили и до утре. Преглеждате писмата и решавате да отговорите само на спешните. Отваряте едно от тях и натискате “reply” започвайки да пишете първите редове, но 20 минути по-късно установявате, че ви е все по-трудно да се ровите в пощата си и се опитвате да се разсеете за момент с цигара, допивате кафето, което ви чака на дъното на сутрешната чаша, ровите се безцелно из нета. След това се сещате, че важен проект чака да бъде довършен и че крайния срок наближава с големи крачки… минимизирате прозореца с писмата си и отваряте файла с проекта си… след 15 минути се любувате на истински креативен поток от мисли и работата по проекта ви върви перфектно… докато телефонът ви не започва да звъни и както винаги някой иска нещо от вас. Изслушвате го търпеливо и решавате, че е най-добре да си насрочите среща, за да обсъдите подробностите… правите го и записвате в органайзера си срещата, но докато правите това, попадате в хаоса на бюрото си на важно писмо, което е останало затрупано под листите, на което е важно да отговорите в срок. Прочитате писмото, но за жалост установявате, че за да напишете смислен отговор трябва да звъннете на 5 човека, за да ви изпратят информация. Затваряте телефона с думите “ще ти се обадя по-късно, за да уговорим подробностите за срещата”… започвате да ровите търсейки нужното ви инфо, за да отговорите на писмото, но сърцето ви забива лудо, когато установявате, че част от файловете сте изтрили по време на последното разчистване на компютъра си…

В същото време поглеждате часовника с периферното си зрение и установявате, че едва след половин час е първата ви среща за деня, а снощи сте си легнали без да прегледате отчетите, които ще трябва да се коментират на тази среща… освен това имахте уговорка да потвърдите срещата си в началото на деня, нещо което явно сте пропуснали. А писмата в пощенската ви кутия продължават да се трупат… вашият ентусиазъм постепено започва да се изпарява, а намерението да свършите работата си в срок изглежда все по-далечна цел…

Предполагам, че това е познат сценарии на повечето от вас? Как да бъдем ефективни и да отхвърляме ангажиментите, които ни очакват? Отговорът е да бъдем организирани и целенасочени. Но как може да постигнем това? На първо място концентрирайте се върху важните, но не спешни задачи, т.е. върху вашите дългосрочни проекти и отделяйте време за тях именно, когато се чувствате най-креативни. Когато дойде крайния срок за проекта ви, вие ще имате готов план, който няма да е продукт на няколкодневно денонощно висене пред компютъра с пълен пепелник и чаша кафе.

Задачите които са важни, но спешни вършете непосредствено след първите. Така няма да загубите ентусиазма от работата си и тя няма да се превърне в “отхвърляне” на текущи задачи, чиито поток е неспирен. Затова правейки си списък със задачи не записвайте всяка, която ви е дошла на ум, а само онези които наистина може да свършите. Определете си дадено количество задачи за деня в противен случай отмятането на ангажименти в един безкраен списък бързо ще ви обезсърчи и няма да стигнете твърде далече. Научете се да правите бързо избор, за да не губите първоначалната инерция, която сте набрали. Научете се да пишете чернови на всичко върху което работите, да записвате идеите си когато ви хрумват и във вида в които ви хрумват, преглеждайте записките си, когато имате почивка. Научете се да събирате идеите си “разделно”…

И все пак ние не сме машини, не може да се движим по безкрайно стриктна програма, а трябва да се съобразяване с кондицията си, настроението, а и не на последно място с текущите тенденции. Организирането на житейския хаос не е лесна задача и не трябва да забравяте, че отношенията между нас и времето са като между господар и роб – не можем да искаме от него повече от това, което то ни отпуска.

Те са навсякъде и лесно може да ги разпознаете – с лаптоп под мишница, френетично тракащи по клавиатурата на маса в Starbucks Cafe, където има безжичен интернет… въпреки тези показателни симптоми, че сте попаднали именно на такава порода хора ще ви е много трудно да разберете какво точно правят те. Може да чатят с приятели и да отхвърлят дневната доза писма, но може да сключват сделки за милиони, да изпращат контракти или да обсъждат бизнес стратегията със своя партньор намиращ се на другия край на света. Такъв човек може да е писател, журналист, брокер, лекар, дизайнер, музикант, бизнесмен, студент… може да разглежда актуалните парчета в last.fm, да подготвя презентация, да пише сценарий, договор, да си поръчва самолетен билет или просто да рови за забавление. Тази разнородна порода хора е обединена от едно единствено нещо – връзката си с нета, която е по-силна и от пъпна връв. Там е тяхната реална среда, там те реално съществуват, другото около тях са просто досадни купчини материя, които само им се пречкат с измислените си граници и условности. Те са широко скроени, знаят как да намират нужната информация за отрицателно време, мислят мащабно и са смели в мечтите си, рядко губят време да обясняват целите си, а просто ги следват. Все по-често може да чуете изказване от сорта -

Бизнесът ми е в Лондон. Моят съдружник е в Ню Йорк. Нашият общ проект е фокусиран в Китай… моят офис е там, където е моят лаптоп – което през следващите няколко месеца ще включва места като LA, Сан Франциско, Ню Йорк, Лондон, Пекин, Шанхай… и навсякъде ще се чувствам у дома си…

На някой това може да се стори прекалено, но за други това е стил на живот. Те реално не живеят на конкретно място или ако имат такова се прибират там за кратко и в най-лошия случай, за да сменят куфарите преди да поемат към друга дестинация. Те са свикнали с всички онези досадни неудобства на уседналите хора – часови разлики, смяна на климата, различна културна среда и език… това отдавна не е проблем за тях, защото те са съвременните номади, кръстосващи света заедно с почти цялото си богатство – основно идеите в главите им, лаптопа, който е по-скоро вид “мобилен офис”, както и кредитната карта, с която да покриват все пак материалните си потребности.