Ето и малко биография. Станислав Йежи Лец (на полски: Stanislaw Jerzy Lec) е полски писател, преводач, юрист и филолог от еврейски произход. Известен с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции.

Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950—52 г. живее в Израел. Връща се във Варшава, където публикува четири книги поезия и сатира. Най-известната му книга е „Невчесани мисли“, чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си. Книгата е преведена и публикувана за пръв път у нас през 1968 г.

• Авторът може да извърши самоубийство, задоволявайки вкуса на публиката.
• Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.
• Ако водата ти стигне до устата, тогава — горе главата!
• Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си.
• Бъди реалист — не казвай истината.
• В ада дяволът е положителен образ.
• В борбата на идеите загиват хора.
• В действителност всичко е съвсем не така, както наистина.
• В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.
• В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.
• Винаги съществува и по-остра тъпота.
• Всеки век си има своето средновековие.
• Всеки зрител носи в театъра своя акустика.
• Всички хора са равни. След съответна обработка.
• Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.
• Да живее черното минало на Африка!
• Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.
• До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш.
• Железни хора — изобщо не чувстват веригите като чуждо тяло.
• Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.
• Животът отнема на хората твърде много време.
• Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.
• За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.
• За съжаление са тези, които виждат звезди само, когато ги светнат през зъбите.
• Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки.
• И всички да си затворят устите, въпросът си остава открит.
• Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.
• Имаше две възможности: или да застана на тяхната платформа, или да увисна над нея.
• Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал.
• Истинският мъж е мъж дори тогава, когато е гол.
• Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат.
• Кладите не просветляват тъмнината.
• Когато си на върха, имаш оправдание, че не можеш да отидеш по-нагоре.
• Който няма нищо общо с изкуството — да няма нищо общо с него! Ясно ли е?
• Където смехът е забранен, обикновенно не дават и да се плаче.
• Липсата на мисъл убива. Другите.
• Любовта към Родината не признава чужди граници.
• Навремето и вечноста е била по-трайна.
• Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.
• Не е кой знае какво да кажеш: „Съм!“ Важното е да си.
• Не се бори със себе си — ще загубиш.
• Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина.
• Неосъществените дела предизвикват катастрофална липса на последици.
• Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън.
• Нравите падат във все по-луксозни кревати.
• Някои големи думи са толкова кухи, че в тях може да затвориш цели народи.
• Някои дотолкова са изпреварили своето време, че се налага да го изчакват на определените за целта места. — Пояснение: На руски и полски „определените за целта места е синоним на затвор
• Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират.
• Ония, на които идеята им е все на устата, често я завират и другаде.
• От нули е лесно да направиш верига.
• Понякога вкарват контрабандно истината в тези страни, където тя не се цени.
• Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.
• Пробил си стената с главата си. И какво ще правиш в съседната килия?
• Прозорецът към света може да се затули и с вестник.
• Първо премисли, преди да почнеш да мислиш.
• След изчистване на Историята от лъжите не е задължително да остане истината. Може и нищо да не остане.
• Спрете Земята! Искам да сляза!
• Сънищата зависят от положението на спящия.
• Хората бъркат законите с правата.
• Човекът е страничен продукт на любовта.
• Щом куца, значи върви.

• Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа кого сънуваш.
• Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.
• Винаги се утешавам с мисълта, че звездите, които потъват в езерото, са бездомни.
• Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.
• Винаги съм бил против разпускането на харемите. Жените наистина се включват в обществения живот, но евнусите оказват доста голямо влияние върху него.
• Не понасям философите, които върху чужди глави цепят косъма на четири, при това с помощта на топора.
• Говоря за неща толкова стари, че човечеството вече не ги помни.
• Пришивам кръпки върху човека, за да му прикрия голотата.
• Предложено ми е от провинцията да им пиша евтини мисли срещу нисък хонорар.
• Бих желал Давид да убиеше Голиат с арфа.
• Така съм изпълнен с оптимизъм, че ни троха повече не мога да поема.
• Принуден бях да разперя криле, нали ме хвърлиха от небето без парашут.
• Не смятам, че този, който има една душа, е „дребен собственик“.
• Смятам антропологията за псевдонаука. Нейната дефиниция за човека е пренаселила света.
• Аз съм за смъртното наказание. Но и против него — като награда.
• Обичам човека. Никога не бих го създал.
• Предпочитам надписа”Вход забранен”пред „Изход няма“.
• Видях големи актьори да играят себе си. Тогава разбрах колко биха били малки, ако не бяха толкова големи.
• Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето.
• Мисля, че някои владетели биха отрязали ръцете на поданиците си, ако не им бяха потребни за ръкопляскане.
• Не можеш да разчиташ на човешката памет. За съжаление — също и на забравата.
• Докоснах Венера Милоска. „Ръцете долу!“ — каза тя. Комплекс.
• Не зная дали рибата би била няма, ако би имала толкова тайни, колкото ние.
• Никога не бих се самоубил. Вярвам в човека — винаги ще се намери услужлив убиец.
• Другиосмели всичко, а аз незаслужено обирам лаврите на сатирик.
• Познавах една личност, която имаше толкова абсолютно фалшив слух, че ако го беше подкрепила с теория, би заела без съмнение възлово място в историята на музиката.
• За него ми говореха:”Той е лъв!„Но какво да се прави-нямаме пустини. Трябва да го дадем в цирка, в зоологическата градина или пък препариран-в музея.
• Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.
• Гледахме се един друг в очите. Аз видях само себе си, тя също себе си.
• Понякога дяволът ме изкушава да повярвам в бога.
• Исках да кажа на света само една дума. Понеже не успях, станах писател.
• Нашите възгледи се покриват. Работата обаче е в това — кой кого покрива.
• Сезам, отвори се, искам да изляза!

• Кога се поражда песимизмът? Когато се срещнат два различни оптимизма.
• Кой чува как расте тревата? Косачът.
• „Хората са тор на историята“? Тогава трябва да се осигури колкото е възможно по-скоро изкуствен тор.
• Светът без психопати? Би бил ненормален.
• В какво вярвам? В бога, ако съществува.
• Литература на фактите? Някои факти не я желаят.
• Мислите, че този автор е постигнал малко? Та той е понижил общото ниво!
• Защо пиша кратки афоризми? Защото ми недостигат думи.
• Дали изкуството трябва да бъде разбрано? Да, но само от адресантите.
• Да не обръщаме гръб на действителността? Та нали действителността ни обгръща отвсякъде.
• Къде са залежите на мъдростта? Обикновено там, където са заровени.
• Не искай от живота невъзможното. Защо? Защото възможностите му са неограничени.
• Как ще познаят свободата тия, които не са я познавали? Могат да заподозрят в нея още една маска на тирана.
• Кой не е на страната на човека? Но не всички са на вътрешната.
• Питаш, мила госпожо, колко дълго са отлежали моите мисли? Шест хиляди години, прекрасна.
• Искаш да пееш в хор? Погледни най-първо в палката на диригента.
• Ударил съм встрани? Точно там беше целта ми.
• Трябва ли хората да бъдат от желязо? Струва ми се, че понякога те трябва да бъдат от плът и кръв.
• Питаш ме как свири оня виртуоз? В неговото изпълнение имаше нещо човешко:той сбърка.
• Допустимо ли е човек да минава покрай истината? Да, ако я изпреварва.
• Какво е деформирало лицата им? Може би надутите думи.

• Подхвърли своите мечти на враговете си-може да загинат при тяхното реализиране.
• Не трябва да се разсмиват беззъбите тирани.
• Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река.
• Внимавай, може би си залог в чужда лотария!
• Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друго време!
• За да се изкачиш на високо, трябва да си свиеш крилата!
• Към своята мъдрост прибавяй по нещо и от чуждата глупост!
• Вийте! Ще се почувствате по-млади с милион години!
• Хора, живейте, докато не е излязла мода да се прави нещо друго.
• Внимавайте с драматизирането на живота! А ако се намерят по-добри изпълнители за вашата роля?
• Не се ръкувайте с отворени обятия – не позволявайте на хората да ви разпъват.
• Поздравявайте се с подаване на ръка! Ще се увеличи употребата на сапуна.
• Не вярвайте на приказките! Всичко е било истина.
• Не търси помощ през нощта. Можеш да събудиш съседите.
• Не фамилиарничи със себе си!
• Смейте се до сълзи: на оптимистите и на песимистите.
• Помнете, когато дяволът желае да ритне някого, никога няма да го ритне с конското си копито, а с човешки крак.
• Създавайте около себе си мит, боговете не са започвали иначе.
• Мерете се в целта само от сигурно разстояние!
• С шапка на шут не можеш да се кланяш.
• Внимавай-когато славата ти хвърля блясък, твоите врагове имат предимство-дебнат в сянка.
• Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина.
• Пазете се, този критик потапя нож в мастило!
• Поставят точка под въпросителната!
• Трябва да се живее с индиго-в случай че изчезнеш, да имаш доказателство, че си съществувал.
• Между големите старай се да бъдеш джудже, между джуджетата – великан, между себеравните – равен.
• Бъди сантиментален! Това ще ти позволи да си спомниш за отдавнашни трагедии.
• Не ходи по изтъркани пътища – ще се подхлъзнеш!
• Бъди свой собствен министър на вътрешните си работи!
• Цени думата! Всяка една може да бъде твоята последна дума!
• Ако трябва да свириш тревога, свири, дори да не си на длъжност тръбач!
• Помни, ако твоята позиция е вече загубена, можеш да я превземеш!
• Не пропилявай енергията, получена при търкалянето надолу!
• Бъди алтруист-уважавай егоизма на другите!
• Влизай в себе си, без да чукаш!