Родната политика е пълен фарс. И не от днес, а вече 20 години, в които сме принудени да бъдем свидетели на разиграващите се политически игри. В началото съвсем неподготвени, но жадни за власт “демократи” в опърпани пуловерчета, сееха популистки дитирамби за свобода на словото, свободна икономика и свободен избор, но изминалото време показа, че всичко това е по-скоро една фантастична и много ефективна стръв за изтерзания българин и предпочетоха да я пазят, вадейки я на бял свят за пред публиката на всеки следващи избори и развявайки я напудрена по различен начин. В същото време тези опърпани политици отпреди време се превърнаха в нагли плутократи и дистанцирани от обществото и проблемите му угоени капиталисти, чиято единствена истинска цел остана личното облагодетелстване и, разбира се, обезателното задържане на власт, близо до свежите парични потоци…

Българската политика е свърталище на наистина некомпетентни, попаднали благодарение на дупките в системата и напълно случайни персони, които без да са ангажирани с решаването на какъвто и да е проблем претендират за място за бозаене на обществения капитал.

И за пореден път родната политика показа, че за да си добър политик не е нужен друг, освен актьорски талант.

На политическата сцена са се качвали и професионални актьори, като Роналд Рейган, на който принадлежи фразата: “Политиката е като шоу бизнес”, но и друга – “политиката е втората най-древна професия, но по-интересното е, че твърде много прилича на най-древната”.

Правилото е, че не по-добрият, а първият, грабва мястото или както се пееше в една песен на ABBA – “winner takes it all”.

От другата страна на кантара е безучастният, апатичен, муден и неинформиран гласоподавател, който безжалостно е обработван от медиите, облъчван с клипове, показни акции, платени вестникарски бръщолевения, манифестации, кебапчета или просто 50лв. кеш при излизане от гласуване… и после нека не тъжим, защото всеки народ си заслужава политиците, особено тези от ранга на BB, или по-известен като Big Bastard.

И когато застанем пред урните, много се надявам този път Делфийският ефект (открит от социолозите) да проработи и наистина усредненото мнение на група еднакво учени (или еднакво невежи) да е доста по-благонадеждно, отколкото това на един случайно избран.

7 години минаха откак, непосрествено след 9/11, бял прах съдържащ антракс изпратен по пощата уби петима човека, тероризира живота на двама сенатори демократи, разбуни страховете на цяла нация и спомогна под натиска на паниката Конгресът на САЩ да приеме Patriot Act, който отне директно основни граждански права гарантирани от Конституцията и превърна всеки мирен жител в потенциален “терорист”.

Разследването по случая след 7 години доведе до задънена улица. Миналия месец бившият експерт по биолигични оръжия Стивън Хатфил получи 4.6 милиона долара обезщетение по делото, заведено от него срещу ФБР, Прокуратурата и бившия главен съдия Джон Ашкрофт, заради разрушаване на репутацията му при въвличането му в случая с антракса.

През 2001-ва ABC News излъчи фалшива информация подадена от няколко “добре информирани източника” насочвайки към връзка с Ирак. Този измислен аргумент беше сериозно експлоатиран от провоенно настроените поддръжници. Разследването и в този случай не доведе до резултат. Този случай дори изглежда да е напълно забравен от Буш и администрацията му, тъй като по неговите думи “ние сме благодарни, че след 9/11 няма друга атака на родна почва”. Той явно е забравил обръщението си към нацията от 3 ноември 2001, в което определя антракса като “втора вълна на терористичните атаки”, като обеща “тези престъпления да бъдат разкрити и виновните наказани”.

Една от многото тъжни иронии на ерата на Буш е, че веднага след като създаде “централен фронт във войната срещу тероризма” нападайки Ирак, тероризмът в света ескалира до невиждани преди това размери.

Първоначално администрацията на Буш е смутена от тези резултати, но след това намира начини да опровергае растежа. Интересен факт е, че медийно лице на тази кампания е Джон Бренън, бивш шеф на Националния антитерористичен център и понастоящем съветник на Обама по въпросите на националната сигурност и антитероризма.

През юли 2005 е обявено създаването на интернет база данни достъпна за всеки, в която се картотекират терористичните инциденти. Този проект беше достъпен на адрес tkb.org и по думите на Бренън “ние се опитваме да бъдем отворени и максимално открити пред обществото”… но това трая около две години, когато проектът е прекратен и адресът пренасочен към Memorial Institute for the Prevention of Terrorism (mipt.org)

Много журналисти и независими изследователи използват публично предоставените данни и чрез аналитични инструменти стигат до доста смущаващи графики като тази, например:

Графиката е построена на базата на предоставените официално от сайта данни, като намаляването видно за 2007 се дължи на непълни данни заради спирането му.

Това увеличение на жертвите се дължи в голяма степен и на атаките в Ирак. Последния път, когато Буш е помолен да коментира този факт, отговорът му е бил ясен и кратък “Е, и какво?”.

Преди да слезе от сцената администрацията на Буш прави резки завои в отношението си към тероризма, което е видно от препоръките давани от прессекретаря на Белия дом Дейна Перино, която се обърна към пакистанския президент Мушараф с думите “никога не ограничавайте конституционните свободи в името на борбата с тероризма”.

Уфоманията е отново извадена от праха, поизтупана и вкарана в обръщение. Интересно е когато това прави правителствена агенция, а всички знаем, че правителствата обичат да крият подобни факти под крилото на “държавната тайна”. Става дума за разсекретените архиви във Великобритания, касаещи регистрирани случаи на НЛО в Кралството в периода 1986-1992. Това е доста материал даден от първа ръка на всички изследователи на НЛО.

Уфологията е във възход особено след инцидента в Розуел през 1947, събитие, което и до ден днешен остава недостатъчно осветено и противоречиво.

И докато по-праволинейните изследователи на НЛО остават в руслото на анализа на материали от срещи от “трети вид”, то една плеяда по-екстравагантни учени се занимават с това наистина да разбулят мистерята из основи – те тръгват обаче по различен път и поставят във фокус не самоцелното търсене на зелени човечета и намиране на неопровержимо доказателство за тяхното съществуване (вероятно човече затворено в клетка в зоологическата градина), а търсят начин да обяснят живота като космически феномен.

В тази посока работи проектът  SETI показвайки, че това, което приемаме за даденост е трудно обяснимо дори от позицията на съвременната наука. “Какво е животът?” е мегавъпрос задаван през цялата история. Съществена крачка в разкриването на тайната му е откриването на генетичния код, организацията на генетичния материал и механизма по неговото реплициране… идеята за това е зададена още в една малка книжка, чийто автор е Шрьодингер - физик, нобелист и основоположник на вълновата механика, със заглавие What Is Life?

ДНК е най-високоорганизираната информационна структура във Вселената – в микроскопичен обем е концентрирана цялата информация за развитието на даден организъм. Невъзможно е подобна структура да е плод на случайни сблъсъци на атоми – появата на ДНК “от нищото” е равносилно на това енциклопедия Британика да бъде написана от случаен набор думи. В действителност в еволюцията на ДНК има една “тъмна зона” за която не се знае много, но тя се е оказала онова звено в развитието, което е довело до качествен скок.

Проектът SETI всъщност поставя доста по-дълбоки въпроси и търси техните отговори. Например, ако съществува друга форма на живот, то тя може да не е хуманоидна! Човешкото ни съзнание е устроено така, че да си представя евентуална чужда форма на живот като подобна на нашата, т.е. хуманоидна, макар и силно изменена. Вероятността това да е така обаче е твърде малка и тази форма може да се отличава драстично от всичко познато, което сме виждали. Или ние трябва да сме готови да се сблъскаме с нещо, което е твърде различно от нас. Това поставя и сериозна бариера в осъществяването на комуникация. От SETI осъзнават, че ако човек не се е научил да осъществява комуникация с видовете населяващи Земята, то е много вероятно да не успее да осъществи и такава с чужд вид, което води до стартирането на много програми свързани с комуникацията между видовете, част от която е са интензивното проучване на делфините и шимпанзетата като най-близък вид, способен да общува с нас.

В момента в който Айнщайн дефинира времето и пространството като относителни, датират и изследванията за субективния ход на времето. Оказва се, че според скоростта на обмяната на веществата си организмите възприемат времето по различен начин. Човешкият мозък има една времева разделителна способност, другите организми имат друга. Най-простият пример е този с мухите, които се опитваме да убием през лятото и колко трудно това ни се отдава. Оказва се, че те съвсем не са толкова прости организми и в тях се крие един свръхбърз мозъчен център, който има хиляди пъти по добра времева разделителна способност от нашата и вижда действията “на забавен кадър” и това им помага да се изплъзнат от удара с вестник… за студенокръвните животни пък времето тече много по-протяжно, заради техния забавен метаболизъм.

Оказва се, че дори на Земята има твърде много неизвестни и живота във всичките си причудливи и многообразни измерения все още представлява огромна загадка за нас. Все още…

Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

Думата “петрол” ( petroleum ) идва от гръцкото “petros”, което означава скала, камък и латинското “oleum” означаващо масло. Преди да бъде наречен така от немския минеролог Гьорг Бауер през 1556г., хората са го наричали просто “земно масло”.

Всъщност, китайците които са първите изкопали нефтен кладенец през 347г.пр.н.е., който е бил с дълбочина 240 метра, са наричали нефта и продължават да го наричат – shi you, буквално “земно масло”.

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

Общото мнение, което фигурира дори в училищните учебници е, че петрола е продукт от разлагането на органична материя от ерата на динозаврите и поради това се нарича и “фосилно гориво”, но това всъщност не е вярно. Въпреки че повечето учени вярват, че петролът има биологичен произход, те не са на мнение, че той е продукт от динозаврите. Теорията, която обяснява наличието му се свързва с едноклетъчния планктон, натрупан в ранните етапи от историята на Земята и подложен на разлагане в недрата в продължение на милиони години.

Има и такива учени (предимно руски), които са на мнение, че петрола не е продукт на живите организми, което лежи в основата на т.нар. абиогенна хипотеза за произхода му. Според нея той е формиран от дълбоки залежи на въглерод в недрата, депозирани там още в зората на образуване на Земята. Ако това ви звучи прекалено недостоверно, то знайте, че един от нейните поддръжници е Менделеев – бащата на периодичната таблица на елементите.

(Ако сте заитригувани от темата, Сесил Адамс говори за това в The Straight Dope)

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване- може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.(Източник)

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те (изображение: Wikipedia)

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.

They must find it difficult…
Those who have taken the authority as the truth,
rather than truth as the authority. -Gerald Massey

ZEITGEIST ADDENDUM, нетърпеливо очакваното продължение на разбудилия духовете документален филм ZEITGEIST на режисьора Питър Джозеф, беше избран за откриваща лента на тазгодишния фестивал Artivist в Лос Анжелис.

Zeitgeist: Addendum (линк към филма в Google Video)

Излизането на първата част през 2007 в Google Video, където той направи своята онлайн световна премиера и беше отличен с “Artivist Spirit”, го превърна във филма с най-много свалания от мрежата в цялата й история. Целта му да провокира хората да започнат да гледат на света от една по-критична гледна точка и да разберат, че често масовите интерпретации на събитията не са това, което те претендират да бъдат, беше постигната. Правилното им разбиране, както на историческите, така и на съвмременните, е ключов момент за насоката на развитие, която поема света в бъдеще.

Накратко филмът е 2 часа. В първия час се разяснява монетарната система, кредитите, инфлацията и порочният модел според който системата има нужда от допечатване на пари, за да не колабира – същата идея, която е заложена в друг филм “Money as Debt“. През втория час от филма става ясно, че това което е значимо за развитието не са парите, нито политиката/политиците, нито религията, а технологиите и ресурсите. Разбулен е механизма, който води до икономически кризи – желанието за печалба. То води до експлоатация на природните ресурси отвъд допустимото за запазване на баланса, използването на източници на енергия замърсяващи околната среда, поддържането на петрола като основно гориво… Какво се предлага в замяна? Ресурсно ориентирана икономика – такава, която да се простира до наличните количества, използване на алтернативни източници на енергия – вятъра, морските вълни и течения, слънчевата енергия. Показва се, че използването им може да осигури чист, евтин и неизчерпаем източник за цялото човечество без да е нужно да се използват фосилни горива, нито ядрено. Филмът претендираше да дава не само описание на актуалното положение, но и да дава решение за бъдещето и наистина прави това, популяризирайки идеите на Jacque Fresco и проекта Venus Project за културен редизайн на обществото.

В последните минути са дадени и практическите първи стъпки към тази промяна – 1/бойкот на финансовите картели, които управляват процеса на инфлация; 2/бойкот на ТВ новините – медиините империи показват филтрирана информация силно повлияна и обслужваща конкретна политическа клика; 3/бойкот на милитаризма по всякакъв начин и под всякаква форма; 4/бойкот на енергийните компании – инвестиране в източници на чиста енергия; 5/отхвърляне на политическата система като ненужна; 6/създаването на “критична маса” от хора водени от тези идеи. Погледнете thezeitgeistmovement.com

Не бихме искали да нараним чувствата на никого, но искаме да бъдем академично коректни, че това, което знаем и вярваме, е истина. Колкото повече изследвате това, което мислите, че разбирате – откъде идвате, какво правите… толкова повече разбирате, че сте лъгани. Животът е като разходка в увеселителен парк. Влизаме и си мислим, че е реалност, защото такава е силата на съзнанието. Разходката върви надолу, нагоре, наоколо… Има разочарования, изненади и всичко е много ярко оцветено и много шумно, и много забавно за известно време. Някои от нас се разхождат дълго време и започват да си задават въпроса: реално ли е, или е просто разходка? А други хора си спомнят отговора, идват при нас и ни казват: “Хей, не се притеснявай, не се страхувай никога, защото това е просто пътуване… ” И тогава ние убиваме тези хора. “Накарайте го да млъкне! Вложил съм много в това пътуване. Накарайте го да млъкне! Вижте бръчките ми от грижите, голямата ми банкова сметка, семейството ми… Това трябва да е реалноста.” Това е просто пътуване. Но ние винаги убиваме тези добри хора, които се опитват да ни го кажат. Не сте ли забелязали? И оставяме демоните да се вихрят. Но няма значение, защото това е просто пътуване. И можем да го променим, когато поискаме. Всичко е само избор. Без усилие, без работа, без разход на пари. Просто избор – сега. Между страха и любовта.

Филмът може да се гледа онлайн на сайта, както и в гугъл. Вероятно скоро ще се появат и бг субтитрите, но засега е налична единствено оригиналната версия озвучена на английски. Ако сте пропуснали първата част на филма изгледайте и нея.

Джордж Оруел е псевдоним на английския писател Ерик Блеър. Известен с двете си добили популярност новели – 1984 и Животинската ферма. Ранните му сблъсъци със социалния фалш го превръщат в писател свръхсетивен към несправедливостта, противник на тоталитаризма и с изключително влечение към чистотата и простотата на езика и изказа. “Още в ранните си години забелязах, че дори едно събитие във вестниците не е отразено коректно” и това негово убеждение се превръща в лайтмотив на разнообразната му писателска дейсност, която под формата на мемоари, дневници, истории, новели, есета, ревюта и вестникарски колони буди социалната дрямка на читателите си.

Съвсем наскоро бяха публикувани, и то единствено в интернет, извадки от неговия дневник, който хвърля светлина и върху ежедневието му. Към много от датите освен написаното от него той прилага изрезки от вестници с разнообразни новини.

Оруел е същински пророк що се касае до развитието на медийната реалност, политическата хегемония и опитите за световен икономически, политически и религиозен контрол. И докато по негово време думите му за звучали все още утопично, то днес те подозрително заприличват на все по-точно описание на действителността. Филмът на Робърт Папас е илюстрация доколко твърденията, че живеем в демократично общество и се радваме на личната си свобода са обезсмислени от медиакрацията или тоталния контрол на медиите върху общественото съзнание и мнение. Оруел вероятно наистина би се обърнал в гроба, ако го беше гледал… Шелдън отбелязва натрапчивото чувство за проваленост в живота, което преследва Оруел -

Да играеш непрекъснато ролята на провалил се е форма на отмъщение срещу победителите, начин на отхвърляне и несъгласие със същността на конвенционалния успех състояща се в интриганство, ненаситност и жертва на личните принципи. Но това също така е и форма на самопорицание, начин да обуздаеш своята гордост и амбиция…

Orwell Rolls in his Grave by Robert Pappas

Политиците понастоящем са привлечени от властта, която медиите биха могли да им дадат и загърбвайки отработените тактики с подкупи, лобита, използване на отделни компании, сега те търсят начин да осъществят тотален контрол именно чрез слагане на ръка върху медиите. Така всеки глас против лесно би могъл да бъде задушен.

Още по темата
George Orwell Quotes
George Orwell – complete works
George Orwell – Library