Сгорещи се! Много макалатури излязоха официално като книги, печатниците въртят ли въртят. Гутенберг доволно се подсмихва в гроба, ако да беше жив щеше да е на първия ред на арената да наблюдава като полегнал римски сенатор. Ако си спомняте оная приказка, дето попитали един шоп има ли разлика между лъжец и политик: “Па има – отговорил шопът – како да нема: он лажецо, гяволо, знае дека лаже, политико го сам си верува хаирсъзина.”

Та, вие като лъжете, дали си вярвате? В коя категория шопска да ви сложим. От кога жандармите почнаха и да четат? А ние да горим, без дим, без пушек да си къдим, да си подклаждаме дребните букварски страсти, да пописваме, да подсмърчаме, да подкокоросваме неподкокоросаните дето и не подозират какво се случва.

На кой очите да отваряш, че то за тях самите не е полезно да знаят. Ако не знаят са по-читави, по-верни, по-чисти, като деца сякаш, като вярващи в зъбната фейка, дето очакват за всеки избит зъб пари да получат, подарък. Че за какво са им зъби, че те не хапят. Те на влакнести говеда не налитат. Те кротко си пасят тревицата, легалната имам предвид и посръбват си водицата, чистата, бистрата, чешмяната. Не са далече от истината франсетата дето казват, че само животните пият вода, хората пият вино, при това хубаво, класно – Ризлинг с френско сирене.

Колко е полезно човек да може да остане насаме, да има какво да си каже, да излезе за малко от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмисли малко за тайнството на живота. Че кога писането стана заплаха, че кога перото стана по-остро от нож, дето бодва там дето най-малко очакваш и най-дълбоко стига до същността. Светът май се зарина с писаното слово. Доста претрупано е станало, че и дигитално вече. Нетърпимо, необозримо, не поток, а потоп. Трудно някак да се побере в окафезени по рождение мозъци, които искат нас да окафезат в царството на абсурдите. Едно аутодафенце да спретнем, мащабно, да се драсне клечката, да се почне, дето се вика “на чисто”, да се пречисти в езиците на пламъка всяка езическа частица от еретичната ни душа.

Ама нейсе, спасени сме вече и по рождение християни, няма връщане назад! Спасен си и толкова! Без много приказки! Остана само книгите да им се тури една клечка и туба бензин, хубаво и продължително да лумтят, а пък чиновниците иззад завесите да поглеждат тайно и да се кикотят, като гледат как пращят, как хартията се нажежава и хвърля искри и как цялата тази сцена се обгражда от журналистите, дето сноват насам-натам, да щракат папараците и после всички дружно да се надбягват към редакците, пък дано докарат някой хонорар.

“A poem is never finished, only abandoned.”

Paul Valery

Александрийската библиотека, аутодафетата на Св. Инквизиция и Гестапо, Fahrenheit 451, 1984… книгите имат своята кървата история – реална или утопично преиначена, но винаги способна да се превърне в истинска.

“Езикът кости няма, но кости троши” е крайното осъзнаване на силата му и едновременно с това и безпомощността пред неговата неуловима способност да ерозира твърдите устои на всяка материална култура.

Езикът е като всепроникваща ръжда и гигантска плесен за политически калибрирания ум, крепящ се на единствената основа, която може да му осигури по-трайна власт, а именно репресията, цензурата и законите – всичко, което е гарант за нашата еднаквост и следователно по-лесна управляемост. Сведен просто до смисъла на информация, той е най-ценната стока, а и най-опасната – способна да създава Рокфелеровци или да срива Никсъновци…

Ние всички сме жертви на езика и неспособността да му се противопоставяме ни прави такива. Няма значение какви прегради поставяме пред себе си, с колко високи защитни валове се опасваме, езикът е способен да ги премине и да достигне до целта си.

Писателите са онази клика, която добре познава думите и всички спусъци, които те натискат в умовете ни, така че успешно да събуждат образи, да ги очертават и изпълват със смисъл, да строят реалности от нищото, да провокират емоции, да разпалват страсти и да объркват представи. “Убийте Борхес” са последните думи на Витолд Гомбрович към колегите му писатели в Буенос Айрес, когато напуска Аржентина през 1963г., именно заради онази енигматична сила, която Борхес е имал върху литературата със своите истории. Писателите добре осъзнават това и се борят с него по различен начин. Едни пишат все по-обемни книги (като Харуки Мураками), други – подобно на Оруел – елементаризират изразните средства и с това казват повече с по-малко думи.

Светът е пренаселен не от хората, а от техните книги, от всичко написано. След Гутенберг, интернет е следващото завоевание на езика, неговото последно убежище. Живеем в удивителна епоха, време, когато се пише повече от всякога. Всеки ден е поредното предизвикателство за предела на думите. Противопоставяйки се на отчуждението в една епоха на комуникации, езикът е хипертрофирал в една от своите роли, да бъде защитна стена срещу реалността. Всеки неизвестен феномен създава в душите онзи древен смут, завладявал човешката душа хилядолетия наред, който сме способни да смелим само чрез думите, само ако намерим подходящ начин да го “облечем в тях” и така да го обясним. Това е начин да го асимилираме, защитна реакция, психологическа бариера пред неизвестното, която ражда по милиони драсканици-словоблудства, сподобни да се охарактеризират единствено като “как да не кажем нищо в 500 думи”.

Сред повечето думи, малкото смисъл се намира все по-трудно. Езикът, който някога е имал магична сила, е девалвиран и принизен до “изразно средство”. Джунглата става все по-голяма и по-гъста, а начина да бъдем преведени през нея все по-криволичещ и отговорен. Да си добър гид в това пътуване днес се отплаща с Нобелова награда за литература, а книгите остават най-верните пазители на паметта на цивилизацията, поставяйки ни на раменете на миналите поколения и техните постижения.

И въпреки че да пишеш се оказва толкова отговорно, писането никога не е било професия, а писателите не са приемани сериозно, освен ако не са накърнявали политически интереси или не са застрашавали устоите на обществото с писанията си.

{ Продължение… }

Kill me softly
Eat me slowly

Чувала ли си звука от затръшване на вратата под носа ти? Първо го чуваш, после го усещаш. Е, вече не са ти нужни метафори, за да разбереш за какво става дума. А става дума, че си минала от “тук и сега” в “там и тогава”, т.е. в историята.

Предпочитам да ти го напиша, пиша по-добре отколкото говоря, а и написаното и подписаното си е друга работа – сериозна и неоставяща място за съмнение. В такива моменти става ясно защо животът е като книга с много страници, минаваш от една на следващата и продължаваш, но жалкото е, че няма някой от онези вандали дето късат страници по библиотеките, за да откъсне няколко и от моята книга. С една, две страници книгата никак не олеква, но пък виж сюжетът направо отива в друг коловоз.

Хапчетата за амнезия трябва да ги има във всяка аптека без рецепта. Глътваш едно и ти изтрива егото, спомените и навиците. Не, това не е лечение на гузна съвест или кофти детство, просто прераждане на миналото в нови форми. Така или иначе, винаги ни се случват сходни неща. Да, с известни вариации, но все сходни, защото човек получава не това, което заслужава, а това, което най-много му приляга.

Да забравяш това, което си преживял ти помага да го преживееш отново, но по нов, по-пълнокръвен, жив, дълбок, разтърсващ и красноречив начин…

Подобно на бедните художници, които използват едно платно няколко пъти и върху несполучливите багри на предишното рисуват новото, може да наслагваш един спомен върху друг без да си пречат. Така или иначе смисълът е в търсенето, а не в намирането, защото намереното едва ли ще покрие цената на усилията, но въпреки това ние не бива да спираме да вярваме, че цената си е струвала.

Или ако се изразя с думите на един приятел: “една илюзия по-малко!”

Няма изгубени моменти! Всеки един, подобно на отлежалото вино, рафинира характера, превръщайки го от обикновено стъпкано грозде в уханна течност, но уви, не на всяко вино е съдено да стигне до небцето на познавача.

Писането е занаят, при това доста труден. Още по-труден става когато осъзнаеш, че няма откъде да се научиш на него. Нужна е ядката на таланта безусловно, но шлифоването му е бавен процес поглъщащ търпение и постоянство. Великите писатели могат да имат самороден талант и афинитет към перото, но никой от тях не е станал такъв за един ден. Джордж Оруел е автор с чудесно структурирана мисъл и остър писателски език. Неговите шест правила за добро писане са известни в различни варианти. Този е един от семплите.

И така:

1. Ако е възможно да спестите някоя дума, то махнете я.

2. Никога не използвайте по-дълга дума, там където може да се използва по-кратка.

3. Никога не използвайте пасивен залог, когато може да използвате активен.

4. Избягвайте чуждици и технически термини.

5. Никога не използвайте метафора, която сте прочели някъде другаде.

6. Нарушавайте тези правила, ако не искате да изглеждате нелепи, когато пишете.

изображение: humachine.us

Нека оставим красивите жени на мъжете без въображение. -Марсел Пруст

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“
„Да знаеш не винаги означава да попречиш.“
„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.“
„Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.“
„Истинският рай е изгубеният рай.“
„Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“
„Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“
„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.“
„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“
„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“
„Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.“

There’s a fine line between fishing and standing
on the shore like an idiot.
-Steven Wright

Ако все още някой таи някакви илюзии за любовта, то по-здравословно е да се отърси от тях по-бързо. Любовта е доста кървава битка и единствената при която спиш с врага в едно легло. Ще попитате – не може ли да бъде по-просто? Да, може, така е в романите и понякога във филмите с happy end, когато пълното щастие минава и избърсва сълзите на всички герои малко преди финалните надписи.

Но нека си поговорим за действителността!

Как да се научим да получаваме повече от това което ни се случва? Възможно ли е да сме щастливи без да се спъваме непрекъснато в едни и същи препятствия? Как да бъдем себе си и това да се харесва на другите?

Много от тези въпроси периодично се появяват в главите ни и често остават без отговор или просто нуждата да си отговорим на тях много бързо отминава. А всъщност отговорите им съвсем не са толкова трудни, когато разберем къде е края на кълбото, за да го разплетем.

За интернет важи една максима – ако знаеш какво търсиш и как да го търсиш, няма начин да не го намериш! Разбира се, Google прави задачата доста по-лесна, още повече ако сте привърженик на четенето онлайн, може да си спестите доста хартиени купчини вкъщи. Освен това със сигурност ви се е случвало да си купите последния брой на някое списание и когато го разгледате да разберете, че има точно една статия, която ви е интересна и ще прочетете. Е, тук на помощ идват онлайн изданията, при това free.

Нека започнем с портала за списания Zinio, където може да намерите онлайн броеве на огромна част от печатните списания в около 26 категории на няколко езика. Всъщност това е платформа чрез която може да се абонирате за въпросните списания, но и да прочетете онлайн броеве.

Друга подобна платформа е Magatopia, която е издържана в същия дух и където може да загубите доста време в ровене.

Ако все още ви е останал интерес или любопитна тема за която ви се чете, то може да продължите с Magazine Directory, където под скучноватото азбучно подреждане на списанията в каталога се крие голямо количество полезни материали.

В Online Magazines имате избор сред повече от 50 списания, повечето вестници в САЩ и доста регионални news издания.

Приятно четене!

Knol е отговорът на Google на въпроса “Какво е Нет енциклопедия?”. А целта им е ясна – още едно място, където да се пускат контекстуални реклами. Ами да, така е като от Wikipedia спят или просто следват своя модел за развитие, основан изцяло на дарения. Дори мисля, че голямото g закъсняха с отговора, вероятно след като са пробвали всичко по план – предложение за покупка и предложение за партньорство с wiki, което те са отказали. Истината е, че Wiki проекта реално може да печели милиони от реклама, но не го прави, а подобни мащабни проекти издържащи се от “помощи” днес се броят на пръсти.

Google се опитват да играят по правилата, но какво по-лесно от това, когато сам ги определяш. На какво ли е резултат това, че 2 дни след стартирането на Knol в мрежата резултатите от него са индексирани след тези на Wiki? Май девизът “Don’t be evil” беше мото на Google.

Ще кажете – така се случва, когато индексираш цялото световно съдържание и помагаш на немалка част с хостинг. Нормално е да го монетаризираш… Междувременно, на пръв поглед тук можем да заподозрем конспирация, но резултатите в Yahoo са подобни при търсене – knol излиза на второ място. Wiki в материала си за проекта на Google включват и пазаж, в който се дискутира възможния сблъсък на интереси -

Според Danny Sullivan: “Целта на Google да направи Knol лесно откриваем в търсачките може да се превърне в конфликтна точка заради необходимостта резултатите да са неповлияни”. Jeff Chester също е на мнение, че тук има фундаментален конфликт между бизнес модела на търсачката и социалните цели, които предлага за мотив на свои проекти. Това, което се прокрадва бавно, но сигурно е, че Google се преориентира към рекламния модел, където печалбата ще има все по-голяма роля, особено при достъпа до информация, която е твърде търсена… Други са на мнение, че проекта на търсачката по естествен път ще стигне по-висок ранк и ще стане удобна платформа за Google ads… Farhad Manjoo критикува Knol, че поставя в основата си рекламния мотив и че стартира без да има съвсем ясен модел. Преди анонса на проекта през декември 2007 имаше много спекулации относно мотивите на Google, който от организатор на съдържание се превръша и в създател на такова. Според Jack Schofield този проект е директна атака срещу медийната индустрия като цяло…

Когато стане дума за социални мрежи, едва ли има по-предъвквана тема от тази, колко важно е за един уеб-проект да има свое присъствие в тях. Изглежда просто и естествено – дабавяне на материал, гласуване от аудиторията, коментари и всичко това резултира в популярност, брандинг и печалба. Тази схема, макар и опростена, е добра илюстрация как социалните мрежи работят, като разбира се вътрешната им архитектура и модел са доста по-сложни. Ако сте достатъчно активни потребители, тези мрежи могат да бъдат прекрасен инструмент във всяка една стъпка по пътя към налагане на свое присъствие в интернет. След първоначалния ентусиазъм често се сблъскваме с реалността, която се отличава от онези описания на това “как нещата следва да работят” – с една дума натъкваме се на мит. Кое е мит и кое реалност в социалните мрежи/медии?

• добро съдържание = лавинообразен интерес - това вероятно е една от най-големите грешки, която новаците използващи социални медии правят. Простичко казано – това не е истина. Качественото съдържание невинаги се радва на интереса, който заслужава. Не е достатъчно само да напишете добър материал, макар да е първото изискване, което осмисля усилията ви да налагане някаква идея или продукт в интернет. Има тонове други фактори, които определят реално проявения интерес към него – кой го събмитва, дали е насочен към подходящата аудитория и колко добре е промотиран.

• в социалните мрежи няма правила - друга погрешна концепция е тази, че след като са медиа, чието съдържание се генерира от потребителите, последните могат да правят и казват всичко без това да има последствия. Истината е, че общността познава вашия профил и целите, които си поставяте използвайки социалните мрежи и ако тя усети, че имате намерение да преминете границите, то вие ще бъдете пратен на дъното. Обезателно е, ако искате да използвате силата на социалните медии, да следвате техния етикет.

• не може да изградите стабилни отношения в нета - много са на мнение, че е глупаво да се изграждат и поддържат онлайн отношения с хора, които не познавате от реалния си живот. Това бе един от първите митове, които социалните мрежи разбиха и показаха, че не само е възможно да се работи онлайн, но и да се изграждат стабилни бизнес и лични отношения между хора, които дори не са се виждали или се виждат твърдя рядко “in the real world”. Онлайн отношенията внесоха още едно измерения в начина по който може да се комуникира, а и родиха цяло ново поколение от “дигитални номади”. Социалните медии позволяват да бъдете лице в лице със своята целева аудитория и дори те да не се превърнат в реални клиенти или потребители, то вие успявате да получите ценни обратни връзки за тяхното мнение и начина им на действие.

• повече приятели = по-голям успех - в другата страна на скалата са тези, които смятат, че безкрайното добавяне на приятели води до успех. Само защото имате възможност да се свържете с хиляди потребители не означава, че ще можете да изградите стабилна връзка с тях. Не забравяйте, че качеството винаги превъзхожда количеството.

• social media маркетингът е просто нещо - с това се връщаме към мит no. 1. Непознаването на вътрешната структура на социалните мрежи и привидната им лекота подвежда, че използването им е просто като стартирането на блог в blogger. Използването им с идеята “щом съм го направил, значи потребителите ще дойдат скоро” може бързо да ви доведе до отказ да се занимавате с това.

• социалните медии няма да просъществуват дълго - има немалко скептици, които са на мнението, че използването на подобни медии е прищявка и времето отделено в тях е загубено. Интернет обаче по замисъл е социална платформа и именно способността да свързва хората го прави толкова популярен, така че социалните медии тепърва ще преживяват своя разцвет.

• социалните медии ще изместят традиционния маркетинг - най-разпалените защитници на този вид медии игнорират принципа “да не се слагат всички яйца в една кошница”. Колкото и да сте обсебени обаче от тях не бива да оставяте на заден план традициите. Най-добрата маркетингова стратегия е балансираната.

• социалните медии са панацея - доколкото тези медии са чудесен инструмент за т.нар.”online reputation management”, те не са лекарство за всеки проблем. Още по-погрешно е да се мисли, че социалните медии могат да компенсират проблемите в цялостната ви маркетингова стратегия.

• социалните медии са за хлапета - определено много хора правят грешката да асоциират цялото понятие с тийнейджърските страници в Myspace, например. Всъщност те са за всички и са профилирани. Пример за бизнес мрежа е Xing или LinkedIn.

• използването на една мрежа носи успех - колкото и да е популярна една социална медиа, тя невинаги е удачна за изпълнението на всяка цел. Ако се фокусирате в използването само на една, скоро може да се разочаровате. Има много мрежи и вие трябва да подберете онези от тях, които са не само много посещавани, но които носят по-таргетиран трафик за вашите материали. Търсете онези удовлетворяващи най-добре вашата ниша.

-Нямам какво да кажа!

-Трябва да блогваш за това.

Колко блога са необходими, за да задоволят интереса на потребителите? Ерата на тромавите издания постепенно залязва и отваря път на блоговете. Всеки би могъл да пропише, да изкаже мнение в свой блог, а читателите да се изправят пред опасността да бъдат повлечени в отдавна трансформиралия се от поток в информационен потоп.

Информацията винаги е била и остава най-ценното, но запазва своите качества в определени граници – тя може да девалвира бързо или напротив – да разкрие свои неподозиран контекст в зависимост от това как е поднесена. Блоговете са посещавани места, там може да получите почти всичко според вкуса си, но не разчитайте то винаги да ви хареса… не забравяйте, блоговете са най-големият графомански експеримент в цялата история и думите не са били използвани толкова интензивно, колкото това се прави днес. Дали има някакъв риск? И още как! Преди няколко хиляди години Хермес е оставил няколко реда – “ще дойде време, когато човек ще се лута из думите си като дете загубено в гората”. Скоро гледали ли сте “Изгубени в превода”.

И нещо полезно – Класацията на TIME – 25-те най-добри блога

The Huffington Post
Lifehacker
Metafilter
TreeHugger
PostSecret и останалите

Online речници

• Английски

Eurodict | Cambridge Dictionary Online | Dictionary.com | FreeDictionary |
SA Dictionary online | Longman contemporary english | AskOxford |

• Френски

Reverso | Alexandria | ARTFL | Neil Coffey | XMLittre |

• Немски

BeoLingus | Dict.cc | Leo.org | Odge.de | PONS.de | QuickDic |

• Испански

CLAVE | Elmundo.es | SpanishDict | Tomisimo | Webster Online |

• Италиански

De Mauro | Treccani.it |

• Китайски

ComRite | Fawen | nciko | Dict.CN | ChineseTools | Iciba | Baidu Dict | ciyang.com |

• Арабски

Nastik | JavaKedaton | QaMoose |

• Японски

DIC Yahoo | ALC Dictionary | JREF Dictionaries | goo Dictionary |
livedoor Dictionary | Sanseido Web Dictionary | Jim Breens’ WWWJDIC |

Безплатни онлайн езикови курсове

Едни от сериозните сайтове предлагащи богато съдържание включително и безплатни онлайн курсове е about.com, където може да намерите следните – английски като втори език, италиански, френски, немски, испански, китайски(mandarin), японски

Е, тук може да потренирате и да подобрите езиковите си способности на няколко езика. Регистрирайте се, за да получавате новостите във всяка една езикова категория. Определено няма да съжалявате за това, което ще научите. Не само по езика, но и за културния аспект на нацията.

Сайтове за автоматичен превод

Безспорна в тази група е безплатната услуга на Google – Google Translate

Сайтът осигурява превод от и на 34 езика, сред които и български, но не оставайте с грешното впечатлечние, че той може да замести професионален преводач или че всеки текст е по силите му. Аз съм експериментирал с доста сложни текстове и понякога са се получавали наистина добри резултати, но основната му функция е да ви ориентира в смисъла на текста. Превежда както отделни текстове, така и цели уеб страници, като най-качествени са преводите от по-говоримите езици. Преводи на по-екзотични, в това число и български, може да бъдат не дотам смислени.

Ако работен език ви е английският, може да ползвате и друг много удобен мултиезичен преводач – Babylon, който лесно се интегрира в приложенията ви, превежда писма в пощата, автоматично довършва думи, интегриран е с Wikipedia, както и с някои сайтове за чуждоезиково обучение.

Сайтове за езиков тренинг

Мрежата е буквално залята от подобни сайтове и не всички предлагат нещо полезно, но основната им идея, базирана на принципа на SNS сайтовете ( social network sites ) е да свързва хората от цял свят и на реципрочен принцип да им помага да овладяват чужд език. Нужно е да се регистрирате посочвайки майчиния си език и този, който искате да тренирате, споделяте подробности около мотивацията си да го учите и очаквате някой знаещ езика да ви пише или търсите активно контакти. Така използвайки email, чат и аудио комуникация с човек чийто матерен език изучавате може бързо да си създадете “естествена езикова среда” и да проговорите разбираемо за кратко време. Ето няколко интересни сайта в тази категория -

LiveMocha.com е най-голямата мрежа за онлайн чуждоезиково обучение, която за 1 година от стартирането си достигна 1 милион регистрирани от 200 страни. В платформата са въведени иновативни методи за оценка на напредъка на всеки, както и е разширена с нови езици, като арабски и корейски. Сайтът има за цел усъвършенстването на говоримия език (conversational proficiency), което в днешния живот се превръща в нещо особено важно за бизнеса и личното развитие.

iTalki.com е изключително богат free ресурс, обръщащ внимание на сигурността на комуникация с него, недопускайки реклами, спам, както и това сайтът да се превърне в сайт за запознанства. Акцентът и при него е усвояване на говоримия език в “класни стаи без стени”. Има около 400 000 потребители от 100 страни.

Lang-8 също е ресурс заслужаващ внимание с потребители от над 100 страни и ориентиран предимно към Азия и изучаването на китайски, корейски и японски, но и не само. Той е популярен сред онези западняци владеещи добре английски и испански, които имат бизнес в Китай и трябва бързо да усвоят езика.

Palabea.net е млад, доста амбициозен езиков проект базиран в Германия и бързо набиращ скорост онлайн. Събрал е около себе си големи медийни партньори като Deutsche Welle, BBC, Cultura Italiana и вече с над 55 000 потребители от 190 страни. Предлага гъвкава, иновативна и много интуитивна за ползване система за обучение, поддържа блог и форум, както и планира да разшири оффлайн дейността си. Припознават като своя пряк конкурент LiveMocha.com

Много е вероятно да е пропуснат някой интересен сайт, който ползвате. Това е лесно поправимо, споделете го в коментарите, за да бъде достъпен… така или иначе този пост не претендира да е напълно изчерпателен.

“Бащата” на Хапчето Карл Джераси тези дни е в България по повод премиерата на неговата пиеса “Табу“( режисьор Георги Михалков ) и използвайки повода чете и лекции пред студенти във Велико Търново по темите за възпроизводството. Но нека започнем с малко предисловие за самия проф. Джераси.

Карл Джераси е роден през 1923 във Виена, баща му Самуел Джераси е български сефарадски еврейн, а майка му Алис е австрийка. Родителите му се срещат в медицинския факултет в университета във Виена, женят се и се местят в София. Техният единствен син е роден във Виена, но живее до петата си година в България. След развода на родителите си остава с майка си и се връща отново във Виена, но летата прекарва в София с баща си. През 1936 след Аншлуза родителите му се женят повторно, за да успеят майка му и Карл да избегнат нацисткия режим в Европа намирайки подслон в България, която остава сигурно място за евреите по това време.

Тук той завършва Американския колеж, докато майка му успява да стигне до Лондон изчаквайки емигрантска виза за САЩ. През 1939, тогава 16-годишният Карл заминава с майка си за САЩ с 20$ в джоба. Баща му, който имал успешна лекарска практика в София, бил специалист в лечението на сифилиса и печелил добре от свои заможни пациенти, чието лечение продължавало с години. През 1949 и той емигрира в САЩ и се установява близо до сина си в Сан Франциско.

Карл Джераси завършва колеж, а по-късно придобива и бакалавърска степен по органична химия. Работи за Ciba няколко години след завършването си и там взема своя първи патент за антиалергичния медикамент  Pyribenzamine, който се превръща в доста популярен и предписван от лекарите.

По същото време се жени за първата си жена, премества се в университета в Вискънсин, където взема докторската си степен през 1945. В същата година е натурализиран като американски гражданин.

През 1949 Джераси е привлечен като ръководител на изследователския отдел на Syntex, където работи с Джордж Розенкранц върху нова технология за синтез на кортизон. По-късно те синтезират норетиндрон, аналог на естествения женски хормон прогестерон, който обаче е бил ефективен при вземане през устата. Това е било и фактическото раждане на първия хормонален орален контрацептив, който приема прозвището birth-control pill или само the Pill (Хапчето). Първоначално е използван като контрацептив при животни, а по-късно е въведен от Джон Рок и при жените. Самият Джераси отбелязва, че изобретяването на хапче за контрол върху раждаемостта не е била тяхна цел, когато са започнали работата си по прогестерона – “и в най-безумните си мечти не сме си преставяли това”.

Връзката на Джераси с компанията Syntex всъщност го прави богат, по-късно основава и собствена компания Zoecon, която просперира в продължение на няколко десетилетия и е купена от Occidental Petroleum, като Джераси остава в борда на директорите следващите няколко години. По-късно купува голямо ранчо в Калифорния и се занимава с животновъдство, но и с колекционерство превръщайки се в един от най-големите колекционери на творби на Пол Клее. От втората си жена има син и дъщеря. След самоубийството на дъщеря си, в нейна памет той преустроява ранчото и слага началото на Djerassi Resident Artists Program. След третия си брак на 70 годишна възраст Джераси започва да пише и успешно влиза в амплоато си на новелист и драматург. Този преход той обяснява в свое интервю:

Това, че един учен, който по-късно в живота си е станал драматург, търси вдъхновение в предишния си професионален опит, едва ли е изненадващо.

По време на пресконференцията Джераси отговори на доста въпроси основно свързани с пиесата, която е премиерна на родна почва, но разшири отговорите си и по посока на съвременната ситуация на времето, ролята на учените, писането като особена форма на занимание в зрялата възраст, както и откъм детайли от личния си живот.

Пиесата “Табу” третира сложните джендър проблеми черпейки идеи за сюжета си от хомосексуалните общества в Сан Франциско без да се задоволява само с тях, а добавя допълнителни линии продиктувани от задочния спор по тази тема с религията и особено с изострилия се в САЩ християнски фундаментализъм след 9/11, както и моралните дилеми, които съвременните технологии за възпроизводство могат да извадят на бял свят.

В свое интервю след поставянето на пиесата в Лондон през юни 2007, Джераси казва:

В пиесата “Табу” се връщам към същата тема за сексуалното поведение в ерата на изкуственото възпроизводство, което може да се опише и като неизбежно раздалечаване между секса и размножаването – първото, както обикновено, е от любов, страст или любопитство; второто обаче все по-често се случва под микроскопа чрез така дипломатично наречените “алтернативни” методи. [...] Понятия като “брак”, “семейство” и “родител” преди имаха ясни значения. Понятия като “ембрион”, “бебе” или “близнак” също се смятаха за недвусмислени. Идеята, че бракът трябва да бъде хетеросексуален и че детето не може да има двама родители от един и същи пол, никога не е била дори поставяна под въпрос. Всички тези понятия са разклатени, значенията им за размити, а диапазона им се е разширил. За това развитие на нещата през последните три десетилетия някои биха обвинили метода за оплождане “ин витро”, но всъщност много по-важни са социалните и културни промени – главно в САЩ и Европа. Така че защо да не напиша пиеса за ситуация, в която “”семейство” и  “родител” са приели притеснително мъгляви значения?”

Пиесата е имала съвсем различен отзвук в САЩ и Европа, доколкото е поставена в момент, когато в САЩ тече президентска кампания и посланието й е било схванато в контекста на идейните различния между демократи и републиканци. Дори един от персонажите е асоцииран със Сара Пейлин, която е твърд защитник на семейните християнски ценности, противник на секса преди брака и поддръжник на консервативната линия, което не попречи на нейната 17-годишна дъщеря да забременее и да роди детето си.

Джераси не пропусна да отбележи, че днешните млади американци са разочаровани от онази тенденция започнала през 80-те и свързана основно с желанието за развитие в кариерата и трупане на пари, тъй като днес те виждат резултата й в измеренията на световната криза. Това че в продължение на последните 20 години духовните въпроси и интересът към стойностите не са намерели своето място в американското общество днес дава преднина на Обама, който направи безпрецедентна кампания, в която доброволно взеха участие именно младите в САЩ, които усещат, че едно общество фокусирано върху икономиката и парите не носи удовлетворение и стандарт на живот на членовете си.

Авторът беше запитан дали е лесно да се пише. Последва и краткият му отговор – Да, лесно е! Защото според него писането е свого рода самопсихоанализа, в която авторът участва и като терапевт и като пациент, разкривайки по-скоро на себе си, отколкото на публиката собствената си личност. Така във всяка творба той успява да вложи реални случки от своя живот зад някой свой персонаж, но го прави така, че това да остане незабелязано. Джераси се отдава на писателска дейност в доста зряла възраст и намира писането за занимание подходящо именно тогава, тъй като младите писатели дори и тези надарени с изключителен талант и езиково майсторство все още в ранните си години не притежават онзи нужен житейски опит, който да им даде повод за зряла и смислена творба.

Авторът изрази съжаление, че у нас е преведена единствено книгата му “Дилемата на Кантор”, която при все това е едва първа част от негова тетралогия и че все още не се е появила неговата автобиография, която е логично да се появи преди творбите му. Последната той написва провокиран от многобройните въпроси за миналото му отправени от последната му съпруга, макар и жанра на автобиографията да не му допада. Автобиографиите са по свой смисъл автомитологии, тъй като не е възможно описвайки собствения си живот да пропуснеш да украсиш или преиначиш фактите в него, особено онези с негативен привкус. Може би няма по-необективен източник върху който могат да се градят интерпретации за нечий живот от автобиографията, в която авторът винаги излиза преоблечен в текста, понякога и по-разсъблечен, но никога гол. Така читателите на такива книги са до някаква степен воаьори наблюдаващи “разсъбличането” на личния живот на автора.

Джераси обърна внимание на нещото, което му е направило впечатление по време на лекциите, които е изнесъл пред български студенти и как техните реакции коренно се отличават от тези с които той е свикнал в САЩ бидейки дългогодишен преподавател. След лекциите му тук, дори и пред специалисти, на него не му е бил зададен нито един въпрос. Нещо удивително и заслужаващо внимание за човек, който е бил буквално заливан от въпроси при всяка друга лекция в САЩ. Неговото предполажение и обяснение е, че това се дължи на все още непретърпялата промяна образователна система у нас, която продължава да се движи в коловозите определени от миналото, където позицията на студента и неговите преподаватели са били строго отделени от висока йерархична стълба, която е служела за всяване на респект, а не е служела на процес на обмен на идеи – с една дума – един отзвучал авторитарен маниер на връзка между преподаватели и студенти. Образователната система в САЩ предполага много по-близък контакт на всички в един университет, което улеснява обмена на идеи, провокира мисленето и спомага за откриването и развитието на личните качества на студентите, както и за усъвършенстването на самите преподаватели. В този аспект се очаква да извървим доста дълъг път.

Езикът е прозорец към света. Звучи клиширано, но това е неподправената истина за всички, които са се родили в малка държавица като родната ни България. Понякога тази истина е горчива, ако искаме да разберем какъв свят се крие отвъд очертанията на границите ни, както и когато искаме да станем достояние на същия този свят, но не знаем език. Знаенето на поне 2 езика е донякъде гаранция, че ще успеем да видим от света повече от това, което гледаме по кабелната телевизия. Английският език според моето скромно мнение трябва да се изучава като втори роден не само в бившите британски колонии, а във всички държави от малък калибър.

Нетът предлага огромно богатство от ресурси за всеки, които все пак е решил да отдели време от и без това оскъдното си такова за подобни занимания. Те са полезни не само на начинаещите, но и на напредналите в езика пред които стой не по-лекото предизвикателство да го поддържат в “свеж” вид и да обновяват граматическата си и лексикална база.

И тук на помощ идват онлайн речниците, безплатните онлайн курсове, сайтовете за автоматичен превод, сайтовете за езиков тренинг и интернет комуникацията на чужд език.

Въпросът на който трябва да си отговорим е “Как би следвало да изучаваме чужд език?” Ето и краткият отговор – “Правете това, което работи при вас!”

Подобно на хранителните диети, хората търсят да намерят някакъв магически метод за изучаване на езика. Различни книги и програми се опитват да ги заинтригуват със заглавия от сорта “Научете английски без усилия”, “Най-бързият начин да научите английски”, “Говорете английски за два месеца”. По мое мнение, всички тези системи са на 99.9% пълна глупост. Защо? Защото всеки език, без значение колко е труден, е преди всичко чужд език и овладяването му е предизвикателство. Направете си услуга – не мислете колко бързо може да усвоите един език на задоволително ниво, а потърсете начина по който това ще бъде забавно и интересно занимание за вас самите. Обърнете внимание на най-слабите си страни в ученето. Ако имате проблем с говоримия език-опитвайте се да говорите повече, ако ви куца лексиката-учете повече думи, ако се отегчавате от учебния материал-пробвайте да четете други текстове!

За да ви е максимално полезно ученето на език, то -

• първо научете добре родния си такъв.
• определете личното си темпо в зависимост от времето с което разполагате.
• определете кои са вашите сфери на интерес.
• определете начина по който учите най-лесно – визуално, слухово, механично. Така или иначе нужно е да използвате и трите, но дайте преднина на онзи към който имате най-голям афинитет.
• определете дали учите по-добре когато сте организирани или напротив.

Има няколко важни неща, които не бива да забравяте -

• Преди всичко езикът е средство за общуване и е важно да го знаете говоримо.
• Не се опитвайте да “научите” напълно езика, със сигурност няма да ви се отдаде, но не спирайте да се усъвършенствате и да трупате нови думи, фразеология и граматика, които използвайте при всеки удобен случай.
• Има една съвършенна система за учене – чуждоезиковата среда. Ако нямате такава, то намерете начин да общувате с чужденци и да учите езика в крачка. За това е нужда двупосочна комуникация – както да чувате езика, така и да го говорите. Гледането на чужди телевизионни канали може да ви помогне в поддържането на пасивното ви владеене и разбирането, което също е част от усвояването му.
• Когато се натъкнете на непозната дума в текст не се спирайте на всяка такава, за да я проверите в речника ( освен ако не е наистина смислово определяща ), следвайте контекста и продължете до края. Чак тогава извадете непознатите думи и научете основното им значение, както и поне едно от допълнителните им значения. Не се опитвайте да помните отделни думи – най-лесно е да ги запаметите във фраза, където се разкрива основния им смисъл.
• Когато говорите с приятел и чуете непозната дума, помолете го да ви я напише. По-късно си прегледайте бележките и я намерете в речника. Така още с научаването на новата дума ще запомните както правописа, така и звученето й.
• Използвайте онлайн речници, които произнасят думите. Ако запомните погрешно дадена дума много вероятно е да продължите да я изговаряте така или да се замисляте, когато ви се налага да я кажете.
• Четете на глас – ясно, бавно и отчетливо, без да предъвквате думите.
• Четете разнородни текстове – те съдържат различен стил, ниво, лексика.

Четете продължението – Online езикови ресурси

Дали блоговете са поредната модна вълна в нета или имат по-сериозна “мисия”? Кои са блогърите? Какво е блогване? Докъде се простира мащаба на блогинга? Какви са тенденциите в блогосферата и как се развива блогоманията? Нетът съдържа 133 милиона блога индексирани в technorati формиращи главния поток от генерирано съдържание и най-бързо обновяващата се и динамична среда. Графиката е показателна – количеството търсения в Google по термина “blog” показва стремглаво растящ тренд, а самата дума “blog” е избрана за дума на годината през 2004.

Тазгодишното проучаване на състоянието на блогосферата е доста любопитно и като автор на блог живо ме заинтригува, а вероятно ще заинтригува и вас, без значение дали сте блогъри или четете писанията им. Блоговете вече са част от ежедневието на всеки активно браузващ в мрежата. Едва ли някой е предполагал, че след ерата на форумите, блоговете, които започнаха като “лични дневници” ще се превърнат в нещо, което да приемаме на сериозно, но те дори надминаха това и се превърнаха в част от главния информационен поток и най-големия генератор на съдържание в нета.

Блоговете… :

• привличат най-много трафик и читатели в нета
• са страници поддържани от авторите си, в които се публикуват мнения и коментари, фото и видео във всички познати сфери на живота
• са глобален феномен – простиращ се на 6 континента, 66 страни и 81 езика
• са тук, за да просъществуват – средната продължителност на поддържане на блог е три години, а колективно на ден блогърите генерират по 1 милион поста
• не са хомогенен формат – те са лични, професионални или коропоративни и обслужват различни цели, като третират средно по 5 основни теми във всеки от тях
• са обичани от търсачки като Google, която е създала интрументи за търсене в блогове, както и четене на rss емисиите
• са печеливши – блогърите използващи различни канали за монетаризация на техните блогове дсотигат средна печалба за година от 6000$, а онези с повече от 100К уникални посещения/месечно достигат до годишен приход от 75 000$

Кои за блогърите?

• 2/3 са мъже
• 50% са в групата 18-34 години
• са в огромната си част по-образовани от средностатистическия потребител
• 70% от тях са завършили колеж
• 44% от тях са семейни

Блогването като глобален феномен

• изследването е проведено в 66 страни сред блогове на 20 езика
• 72% публикуват блогове на английски
• 43% от блогърите живеят в САЩ

Лични, професионални и корпоративни блогове

Блогърите не са хомогенна група, като един от начините да се фрагментира блогосферата е да се раздели на групи -

• лични блогове – за теми от личен интерес и не касаещи професията на автора
• професионални – свързани с индустрията и професията с която е ангажиран авторът им, но не пряко с компанията му
• корпоративни – официални блогове на компаниите

Блоговете – давност на феномена

Блоговете не са “new kids on the block”. 37% от блоговете са на възраст 2-4 години, което показва че блогинга вече не е нов феномен. Половината от блогърите поддържат повече от един блог, средно по 3.

На какви теми се блогва?

Професионалните и лични тематики са еднакво популярни. 3/4 от блогърите покриват три или повече от тези теми, а средния брой теми е 5. Съществуват обаче и някои разлики обусловени териториално. Музиката е по-популярна в Азия отколкото политиката, докато личните теми, лайфстайла и религията са по-слабо популярни в Европа.

ЗАЩО БЛОГВАТ БЛОГЪРИТЕ?

Повечето блогъри използват тази платформа да споделят личните си идеи, както и да споделят опит и мнения. На второ място е използването на блогването за създаване на контакти и за увеличаване на приходите, основно чрез самореклама и предлагане на различни услуги като freelancer. Други причини включват: активизъм, публикуване на произведения, създаване на имидж, както и публикуване на “неузрели” идеи.

Как измерват “успеха” си блогърите?

82% от тях използват повече критерии за оценка на своя успех и ефективност, но водещо остава личното удовлетворение. Блогърите не разчитат единствено на субективното си усещане, но отчитат и количествените метрики като броя на коментарите на публикациите си, броя на уникалните посещения, както и броя на абонаментите.

Колко време отделят блогърите за писането на постове?

Блогърите инвестират значително количество от времето си в създаването и обновяването на блоговете си, както и за дейности свързани индиректно със самия блог. 20% от тях губят повече от 10 часа в блогване на седмица.

Сами ли се справят?

Масово блоговете се явяват персонална грижа на авторите си и не използват услугите на външни автори или поддръжка. Една малка част плащат за поддръжка и платени статии.

Колко често постват?

Обикновено блоговете с по-голям ранг се обновяват по-често. Графиката е показателна, разгледайте я внимателно.

Какви посещения получават на месец?

Само 5% от блогърите не знаят и не се интересуват от статистиката на посещенията в техния блог. Останалата част са в различна степен заинтересовани от нея. Google Analytics е любим на 2/3 от блогърите, а 42% от тях използват повече от една статистика.

Как печелят блогърите и колко на година?

Не е пресилено, ако кажем че интернет е машина за пари, но печеленето им изисква не по-малко вложени усилия от всеки друг бизнес. Монетаризацията на сайтовете/блоговете, особено ако те са създадени с комерсиална цел, е основна тяхна цел. Накратко съществуват няколко основни начина за монетаризация – реклама, партньорски програми и предлагане на собствен продукт/услуга. Основната част от блогърите имат реклами в блоговете си, като почти 1/3 от тях използват повече от 3 рекламни механизма за печелене на пари. И все пак 46% от тях нямат никакви реклами в сайтовете си. Ако се вземе средното равнище на рекламиращите блогъри тяхната печалба е средно 6000$/годишно, единствено топ 1% от блогърите печелят по 200 000$/годишно. Тези получаващи по 100К и повече уникални на месец успяват да достигнат до 75 000$ годишно, като средният приход при тази група възлиза на 22 000$.

Блогърите инвестират средно по 1800$ годишно за реклама на собствените си блогове, а печалбата им е средно 5000$, тази на блогърите от Азия е с 50% по-висока, а тези от Европа печелят 75% повече.

Мураками Харуки е известен съвременен японски писател и преводач. Наричан майстор на нюанса, певец на невъзможните отношения или фантастични притчи, творчество на Мураками може да бъде определено като лесно достигащо и проникващо в съзнанието на читателя и в същото време като сложно за дешифриране и наситено с дълбоки образни внушения. Самият Мураками споделя в интервю за списание Ню Уоркър:

”Аз пиша странни истории. Не знам защо толкова много обичам странностите. Самият аз съм голям реалист. Не вярвам в нищо от т.н. Нова Ера, на прераждане, сънища, гадаене с карти Таро, хороскопи. Изобщо не вярвам в подобни неща. Всяка сутрин ставам в шест, а вечер си лягам в десет. Всеки ден тичам и плувам, ям здравословна храна… същински реалист. Когато започна да пиша, пиша странно. Това е.”

Биография и по-важни произведения

Мураками е роден през 1949 г. в Киото, но прекарва по-голямата част от детството си в Ашия, префектура Хьога, където семейството се мести през 1950 г. Баща му отраства в семейство на будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака. По професия и двамата са учители по японска литература. Независимо от естественото влияние на семейната среда, още в най-ранните му литературни опити, в стила на Мураками проличават по-скоро черти, характерни за класическите европейски литературни традиции.

През 1973г. се дипломира към специалност сценични изкуства в литературния факултет на университет Васеда в Токио. Твърди се, че като студент Мураками е проявявал далеч по-голям интерес към театралните и литературни сценарии, изцяло погълнат в четенето на които е прекарвал по цели дни в университетската библиотека, отколкото към текущите занятия и рутинни занимания. По време на следването си среща и бъдещата си съпруга Йоко, за която се жени през 1971 г.

Първата почасова работа на Мураками, още като студент е в музикален магазин, а след като завършва университета отваря и собствен джаз бар. Барът съществува от 1947г. до 1982г., наречен е ”Котката Питър” и се намирал в Токийския квартал Кокубунжи, близо до вечно оживеното Шинджику. Впоследствие в много от романите на Мураками, темата за музиката, за джаза осезаемо присъства като лайтмотив, като цялостен фон на взаимоотношенията между персонажите или дори като важна част от света представен от автора. Някои творби даже носят заглавие на песен – Dance, Dance, Dance (от рефрен на песен на група Делс), Norwegian Wood (разбира се от песента на Бийтълс) или South of the Border, West of the Sun (от песен на Нат Кинг Кол).

Мураками започва да пише след като навършва тридесет. Съдейки по негови собствени думи, прозрението, че трябва да пише, го осенило докато гледал бейзболен мач. Първият му роман”Вслушай се в песента на вятъра”(1979), се ражда от кратки, подобни на скечове глави, нахвърляни от автора, след работа в бара. След завършването на привидно хаотичния, първи вариант на романа, Мураками го изпраща на литературния конкурс за млади автори Гинзо, където е удостоен с първата си награда. Дори и в първия му литературен опит се откроява характерния новаторски стил, ясно изразен в по-зрелите работи на автора. Нестандартна структура по западен маниер, неизменен хумор с иронични нотки, всепроникващ вкус на носталгия.

Година по-късно е втория роман, озаглавен “Лотарията на’73″, като това е първата част от “Трилогия за предателя.”

През 1982г. Мураками решава да продаде бара и да се посвети изцяло на писането.

Следва огромния успех на следващия му роман “Ловът на дивата овца”, донесъл му и втора литературна награда от престижния конкурс Нома. Този и другият, доста по-късно написан роман “Танцувай, танцувай, танцувай!”, оформят отпочнатата по-рано “Трилогия за предателя”. И в трите романа разказвачът е един и същ, неотлъчно следван от приятел с прякора ”Предателя”.

През 1984г., Мураками, заедно със семейството си, се мести в префектура Канагава в малко градче на брега на океана, на около 50 км. от Токио.

През 1985г. е публикувана творбата в която уникалното въображение на Японския Достоевски, както го наричат критиците в Москва, достига до абсолютната си пълнота.

Жанрът на романът “Краят на света и твърдо сварената Страна на Чудесата” е своеобразно синкретично цяло между сюрреалистична приказка – притча в посветителски дух и загадъчна мистерия с криминален елемент. След публикуването и следва мълниеносен успех и награда от литературния конкурс Джуничиро Танизаки.

На въпрос на репортерка от френското списание “Литературен Магазин”, от къде идват всички тези същества и сюжети със сюрреалистичен сюжет, които сякаш преминават от едно измерение в друго, на границата между тялото и душата, между живота и смъртта, Мураками отговаря: ”Ще отговоря образно. Да кажем, че човешкото същество е къща. Приземният етаж е нивото на което живеем, готвим, ядем, гледаме телевизия със семейството си. Горе е стаята, където спите и четете. Но има и мазе, странично пространство, там складирате разни вещи. Там, в подземието имате скрито местенце, труднодостъпно, защото се влиза през тайна врата, която не се открива лесно. Ако имате късмет, ще намерите тази врата и ще влезете в тъмното.

Когато проникнете в този мрак, понякога сте изплашени но може да се почувствате и съвсем добре. Там може да видите странни неща; знаци, образи, метафизични символи се нижат пред очите ви. Също като насън. Това е подсъзнателната вселена. Когато пиша книги, слизам в това тъмно и тайнствено място и виждам странни неща. Казват, че е символично, метафизично, метафорично или сюрреалистично, но за мен то е съвсем естествено пространство, което ми помага да пиша своите истории. Да пишеш е като сън наяве. Преживяване извън нормите, в което не винаги се включва логиката.”

Следва издаването на романа “Норвежка гора”, който отразява вълненията и светоусещането на цяла една генерация в Япония. Книгата се продава в милионен тираж, Мураками се превръща в суперзвезда, обожествяван е от младите си фенове, като някои от тях се обличат в цветовете подобни на корицата (червено лице, зелен гръб) на превърналия се в култов роман.

През 1986г. Мураками напуска Япония, пътува из Италия и Гърция и се установява в САЩ. Чете лекции като хоноруван преподавател в университета в Принстан, а в университета в Медфорд получава магистърска степен.

През 1995г. е публикувана друга книга шедьовър. “Хроника за Птицата на пружина”, роман, който незабележимо свързва реалистичната и фантастичната линии в творчеството на писателя. Засягането на наболели социални теми и провокацията към читателя поднесена чрез описване на сцени на физическо насилие привлича огромния интерес на критиката в Япония. За тази си творба Мураками е удостоен с литературната награда Йомиури, връчена му от самия Ое Кензабуро, доскоро явно критикувал творчеството му.

През 2009г. Мураками издава библейската по размери новела “1Q84″, която е замислена като венец на писателския му талант и ракета-носител за номинирането му за следващата Нобелова награда по литература.

Още незавършил ”Хроника за Птицата на пружина”, Мураками е потресен от нещастията, сполетели Япония, почти по едно и също време – Земетресението в Кобе и атентата с газ в токийското метро. Ражда е първата документална книга на Мураками ”Ъндърграунд”, съдържаща множество интервюта със засегнатите от атентата. Повечето от хората, с които Мураками разговаря, не изразяват омраза към извършителите, а желание да ги разберат, дори да им простят… да излекуват изострилата се рана в японското общество. По този повод Мураками споделя: “Тутакси почувствах, че трябва да се върна и да направя нещо за моите читатели и сънародници. В Япония се срещнах с жертвите на нападението с отровен газ. Десетки и десетки хора. Слушах историите, които ми доверяваха лично, лице в лице. Историите на всички тези хора бяха трогателни и предполагам, че те ме промениха като човек и като писател. После реших да пиша за земетресението в Кобе. Кобе е града в който съм отраснал. Къщата на родителите ми беше изцяло разрушена. Не исках да пиша документални свидетелства, а сборник с разрази. Бях насъбрал толкова истории, толкова гласове в мен, че беше лесно да напиша редове, които не описват самото земетресение а последствията, отражението на катастрофата върху живота на различни хора. За мен беше много важно да напиша тези истории, усещах необходимост, длъжен бях да го направя.”

Сред последните книгите на Мураками е може би историята, най-силно наситената емоционално и пропита със смътна носталгия по изплъзващия се вечен Сън за Любов.’ ‘Спутник, моя любов”, със сигурност разчупва архаичните представи за класическа любовна история, като по-изключително естествен начин обрисува обречената любов между две жени.

Освен писател, Мураками също така е и преводач от английски. Превежда Скот Фицжералд, Реймънд Чандлър, Труман Капоти, Джон Ирвинг и др.

Въображението на Харуки Мураками се стреми да достигне до въображението на всеки един читател, да направи контакт, да се осъществи, да оживее чрез другия. Всеки един от нас, бил той японец, американец, европеец, където и да се намира, докосвайки се до Мураками го чувства съпричастен на всички тези вътрешни, недоизказани страхове и терзания живеещи във всеки един от нас. Важен е споделения миг, пък било то и от разстояние.

Мураками казва пред “Литературен Магазин”: Винаги минаваме един покрай друг. Можем да се разберем, но обикновено дистанцията остава. Разминаваме се, разделяме се и продължаваме напред, продължаваме да живеем с безценните спомени за срещата. Като два спътника, следващи траекторията си в Космоса. Ние се докосваме, свързваме се, после всеки продължава по пътя със спомена за споделеното, който ни топли и ни дава сила. Това е най-важното. Хубавите истории, хубавите книги съществуват заради това.

Още линкове за Мураками
Книги на Мураками издадени на български
Кратки истории и подробности от биографията на Мураками
Мураками в wikipedia
Творби на Мураками на руски онлайн