Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

Думата “петрол” ( petroleum ) идва от гръцкото “petros”, което означава скала, камък и латинското “oleum” означаващо масло. Преди да бъде наречен така от немския минеролог Гьорг Бауер през 1556г., хората са го наричали просто “земно масло”.

Всъщност, китайците които са първите изкопали нефтен кладенец през 347г.пр.н.е., който е бил с дълбочина 240 метра, са наричали нефта и продължават да го наричат – shi you, буквално “земно масло”.

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

Общото мнение, което фигурира дори в училищните учебници е, че петрола е продукт от разлагането на органична материя от ерата на динозаврите и поради това се нарича и “фосилно гориво”, но това всъщност не е вярно. Въпреки че повечето учени вярват, че петролът има биологичен произход, те не са на мнение, че той е продукт от динозаврите. Теорията, която обяснява наличието му се свързва с едноклетъчния планктон, натрупан в ранните етапи от историята на Земята и подложен на разлагане в недрата в продължение на милиони години.

Има и такива учени (предимно руски), които са на мнение, че петрола не е продукт на живите организми, което лежи в основата на т.нар. абиогенна хипотеза за произхода му. Според нея той е формиран от дълбоки залежи на въглерод в недрата, депозирани там още в зората на образуване на Земята. Ако това ви звучи прекалено недостоверно, то знайте, че един от нейните поддръжници е Менделеев – бащата на периодичната таблица на елементите.

(Ако сте заитригувани от темата, Сесил Адамс говори за това в The Straight Dope)

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване- може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.(Източник)

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те (изображение: Wikipedia)

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.

Инвестицията в диаманти като една от популярните стратегии за предпазване на парите от девалвация е мит поддържан от диамантените компании използвайки спекулативно високите им цени. Преди ден компанията Gem Diamonds обяви за откритието си – 478 каратов камък в своята мина в Лесото, който е един от 20-те най-големи кръгли диаманта откривани някога и има потенциал да стане най-големия шлифован камък с кръгла форма в света, както заради големината си, така и заради забележителната си чистота и цвят. Той обаче трудно може да се сравнява с гиганският Cullinan diamond открит през 1905г., от който е шлифована 530 каратовата “Голяма звезда на Африка” с капковидна форма.

Всъщност диамантите не са толкова скъпи поради ред причини:

1/днес вече се добиват милиони карати годишно,

2/повечето са с ниско качество – с вътрешни дефекти, мътен цвят и малки по размер,

3/цената за добиването им е ниска.

Политиката, която имат картелите е в “укриване” на големи количества диаманти с високо качество в трезорите им и допускането до пазара на малки количества по-нискокачествени камъни. Така цената остава висока, но фиктивна, и може да бъде манипулирана от производителите. Така че купувайки диамант вие никога не бихте могли да си върнете вложеното, тъй като камъните не се изкупуват обратно, тяхната цел е да бъдат продадени. Веднъж закупен диамантът губи голяма част от стойността си още в мига в който прекрачите прага на бижутерския магазин. Компаниите харчат големи бюджети за реклама привличайки филмови звезди, светски личности, успели бизнесмени и техните съпруги като рекламни лица, заемайки им свои скъпи бижута за важни публични събития – филмови награди и светски партита, където рекламата проработва сама – хиляди папараци правещи милиони снимки и на всяка една от тях се вижда бижу. В действителност истински богатите почти никога не се заглеждат по подобни бижута и не дават крупни суми, за да ги притежават, а по-скоро предпочитат да ги “наемат” при конкретни поводи, но така спомагат за изграждането на имиджа на димантите като неотменен символ на просперитет, богатство и стил и така улесняват да се затвори целия кръг на печалбата (profit circle) на този бизнес.

Исторически диамантите са открити и добивани в продължение на векове единствено в Индия, но през 18 век тези източници се изчерпват, а Индия бива засенчена от Бразилия, където първият диамант е открит през 1725г. Добиването им от първичните източници (кимберлитови тръби), което слага начало на разпространението им в големи количества, става след разработването на диамантените полета в Африка след 1870г. От тогава до сега там са добити над 4.5 милиарда карата диаманти. Интересно е, че 20% от това количество е изкопано само за последните 5 години. Картата дава представа за актуалните локации на мините и добитото количество. Лидер е Русия със своите 38 милиона карата, следвана от полетата в Африка (Конго, Ботсвана, Лесото, Зимбабве), Австралия, Канада и Бразилия.

Макар картелите да отричат съществуването на т.нар. “кървави диаманти” една немалка част от достигналите до пазара камъни са именно такива. В нестабилните държави в централна Африка различни военни фракции вземат контрол над диамантени мини и използвайки робски труд търгуват добитите камъни, за да набавят финансиране на локалните войни. Големите корпорации изкупуват нелегално камъните като по този начин спонсорират кръвопролитията, които не са техен пряк проблем, спестявайки си доста производствени разходи. В отговор на нарушаването на човешките права и разгарянето на локалните войни в Африка през 2002г. е иницииран Kimberley Process, който цели да гарантира, че потоците от “кървави диаманти” няма да бъдат смесени с добитите от фирмените мини и това става чрез сертифициране на камъните и проследяване на пътя им. По актуални данни обаче все още около 3% от диамантите на пазара се считат за такива, най-вече заради слабия контрол по границите на африканския континент, където е лесно те да бъдат пренесени и продадени на черния пазар.

Понастоящем годишно се произвеждат около 6000 кг. шлифовани и полирани диаманти за бижутерската промишленост, около 20 000 кг. добити камъни се продават за други производства, както и се произвеждат около 100 000 кг. синтетични диаманти.

Дистрибуцията им се контролира от Diamond Trading Company (DTC) клон на най-голямата диамантена компания De Beers бидейки под пряк нейн надзор и търгува суровите диаманти добити в мините на компанията, както и тези от мини на други компании. Обработката им обаче е високотехнологичен процес и се осъществява в няколко традиционни центъра в Амстердам, Антверп, Йоханесбург, Ню Йорк и Тел Авив. Като нови се създават и в Индия, Китай и Тайланд, най-вече заради евтината работна ръка и ниските данъци. В Индия например се “бълват” огромни количества малки диаманти, които служат за “обсипване” на бижутата с блясък и като контур около по-големи камъни. Готовите камъни имат сертификат показващ техните карати, чистота, геометричен дизайн и фирмата шлифовала и полирала камъка. Те се търгуват на диамантените борси, които са 26. Това е и последното звено на контрол, където на купувачите на едро се разрешава да купуват сравнително малки количества обработени камъни, които да влагат в бижута за крайния клиент. Според Rio Tinto Group през 2002г. добитите и реализирани на пазара диаманти са оценени на: 9 милиарда $ в сурови диаманти, 14 милиарда $ след шлифоване, 28 милиарда $ в търговия на едро с бижута и 57 милиарда $ крайна печалба.

Ако сте решили да спечелите сърцето на жената на вашите мечти или да направите подарък с който да се вречете в любов на жената на сърцето ви, то по-добре изберете някакъв по-оригинален подарък или похарчете парите за незабравимо пътуване до екзотична дестинация. В противен случай е почти сигурно, че парите ви ще отидат на вятъра.

Четете продължението – Диамантите като инвестиционен мит