Родната политика е пълен фарс. И не от днес, а вече 20 години, в които сме принудени да бъдем свидетели на разиграващите се политически игри. В началото съвсем неподготвени, но жадни за власт “демократи” в опърпани пуловерчета, сееха популистки дитирамби за свобода на словото, свободна икономика и свободен избор, но изминалото време показа, че всичко това е по-скоро една фантастична и много ефективна стръв за изтерзания българин и предпочетоха да я пазят, вадейки я на бял свят за пред публиката на всеки следващи избори и развявайки я напудрена по различен начин. В същото време тези опърпани политици отпреди време се превърнаха в нагли плутократи и дистанцирани от обществото и проблемите му угоени капиталисти, чиято единствена истинска цел остана личното облагодетелстване и, разбира се, обезателното задържане на власт, близо до свежите парични потоци…

Българската политика е свърталище на наистина некомпетентни, попаднали благодарение на дупките в системата и напълно случайни персони, които без да са ангажирани с решаването на какъвто и да е проблем претендират за място за бозаене на обществения капитал.

И за пореден път родната политика показа, че за да си добър политик не е нужен друг, освен актьорски талант.

На политическата сцена са се качвали и професионални актьори, като Роналд Рейган, на който принадлежи фразата: “Политиката е като шоу бизнес”, но и друга – “политиката е втората най-древна професия, но по-интересното е, че твърде много прилича на най-древната”.

Правилото е, че не по-добрият, а първият, грабва мястото или както се пееше в една песен на ABBA – “winner takes it all”.

От другата страна на кантара е безучастният, апатичен, муден и неинформиран гласоподавател, който безжалостно е обработван от медиите, облъчван с клипове, показни акции, платени вестникарски бръщолевения, манифестации, кебапчета или просто 50лв. кеш при излизане от гласуване… и после нека не тъжим, защото всеки народ си заслужава политиците, особено тези от ранга на BB, или по-известен като Big Bastard.

И когато застанем пред урните, много се надявам този път Делфийският ефект (открит от социолозите) да проработи и наистина усредненото мнение на група еднакво учени (или еднакво невежи) да е доста по-благонадеждно, отколкото това на един случайно избран.

Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

Думата “петрол” ( petroleum ) идва от гръцкото “petros”, което означава скала, камък и латинското “oleum” означаващо масло. Преди да бъде наречен така от немския минеролог Гьорг Бауер през 1556г., хората са го наричали просто “земно масло”.

Всъщност, китайците които са първите изкопали нефтен кладенец през 347г.пр.н.е., който е бил с дълбочина 240 метра, са наричали нефта и продължават да го наричат – shi you, буквално “земно масло”.

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

Общото мнение, което фигурира дори в училищните учебници е, че петрола е продукт от разлагането на органична материя от ерата на динозаврите и поради това се нарича и “фосилно гориво”, но това всъщност не е вярно. Въпреки че повечето учени вярват, че петролът има биологичен произход, те не са на мнение, че той е продукт от динозаврите. Теорията, която обяснява наличието му се свързва с едноклетъчния планктон, натрупан в ранните етапи от историята на Земята и подложен на разлагане в недрата в продължение на милиони години.

Има и такива учени (предимно руски), които са на мнение, че петрола не е продукт на живите организми, което лежи в основата на т.нар. абиогенна хипотеза за произхода му. Според нея той е формиран от дълбоки залежи на въглерод в недрата, депозирани там още в зората на образуване на Земята. Ако това ви звучи прекалено недостоверно, то знайте, че един от нейните поддръжници е Менделеев – бащата на периодичната таблица на елементите.

(Ако сте заитригувани от темата, Сесил Адамс говори за това в The Straight Dope)

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване- може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.(Източник)

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те (изображение: Wikipedia)

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.

“This series is about how those in power have used Freud’s theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy.” – Adam Curtis

Всички 4 епизода на филма могат да бъдат гледани онлайн или след download

Егото след ерата на психоанализата достигна своя триумф и попадна във фокуса на внимание и се оказа подходяща опорна точка около която да се построят модерните социални структури. Това е добре дошло за политиката и бизнеса, където егото е тоталната изява на демокрацията, в неговите ръце най-после се концентрираха сили, които преди това бяха пръснати по различните етажи на кастовите общества. Хората усетиха огромната промяна, която преживяха, но не осъзнаха доколко реална е тя. Филмът разказва премълчаваната и често противоречива история за раждането и развитието на масовото комсуматорско общество основно в САЩ и Великобритания. Как бе създадено консуматорското съзнание, от кой и в полза на чий интерес?

Династията Фройд е в центъра на тази история за властта – Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата; неговият племеник Едуард Бърнейс, бащата на PR индустрията, който за пръв път използва психологически техники в рекламата; Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд и пионер в детската психология и съвремения PR гуру – внукът на Фройд – Матю Фройд. Част от тази история принадлежи и на основния опонент на теориите на Фройд – Вилхелм Райх.

Филмът е в четири епизода -

• Happiness Machines
• The Engineering of Consent
• There is a Policeman Inside All Our Heads: He Must Be Destroyed
• Eight People Sipping Wine in Kettering

На фона на тези теми, филмът поставя дълбоки въпроси за корените и методите на съвременното консуматорско съзнание, репрезентативната демокрация и приложението им на практика, както и модерния поглед през който виждаме самите себе си, влечението към модата, повърхностното и лустрото.

Бизнесът и политиците използват PR, за да извлекат същността на нашите желания и въжделения и след това да се опитат да ни обещаят тяхното реализиране, правейки своите продукти и речи максимално “приятни” за нас. От една страна политическият процес ангажира рационалната част от нашето същество опитвайки се да задоволи нуждите ни като общество и в същото време използва за тези свои обръщения психоаналитични тактики целейки се директно в ирационалните и първични човешки импулси, които се отнасят пряко до тесния личен интерес и консуматорското съзнание. Показателен е цитатът на един банкер от Уол Стрийт, който казва -

Ние трябва да изместим центъра на мисленето в Америка от културата на нуждите към културата на желанието. Хората трябва да се научат да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са напълно изконсумирани. [...] Желанията на хората трябва да засенчат техните нужди.

Със своите трудове върху неясния и подценяван свят на несъзнаваното Фройд промени света особено с откриването на техники за неговото изследване и външна намеса, промени се и усещането за човешкия ум и неговите дълбоки механизми. С това даде много силен инструмент за разбиране на тайните желания, мотиви и подбуди на масите и ключ към насочването им в определена посока. Съвсем неволно неговите творби се оказват предвестник на модерния свят пълен със специалисти по “създаване на политически лидери”, маркетингови крале и реклама, която насажда в социалното съзнание убеждението, че преследването на удовлетворението и щастието са най-върховните житейски цели. Вече 100 години теориите му служат на политиците и PR кампаниите за тяхната “техника на съгласието” без която трудно биха убедили обществото да даде своя глас.

They must find it difficult…
Those who have taken the authority as the truth,
rather than truth as the authority. -Gerald Massey

ZEITGEIST ADDENDUM, нетърпеливо очакваното продължение на разбудилия духовете документален филм ZEITGEIST на режисьора Питър Джозеф, беше избран за откриваща лента на тазгодишния фестивал Artivist в Лос Анжелис.

Zeitgeist: Addendum (линк към филма в Google Video)

Излизането на първата част през 2007 в Google Video, където той направи своята онлайн световна премиера и беше отличен с “Artivist Spirit”, го превърна във филма с най-много свалания от мрежата в цялата й история. Целта му да провокира хората да започнат да гледат на света от една по-критична гледна точка и да разберат, че често масовите интерпретации на събитията не са това, което те претендират да бъдат, беше постигната. Правилното им разбиране, както на историческите, така и на съвмременните, е ключов момент за насоката на развитие, която поема света в бъдеще.

Накратко филмът е 2 часа. В първия час се разяснява монетарната система, кредитите, инфлацията и порочният модел според който системата има нужда от допечатване на пари, за да не колабира – същата идея, която е заложена в друг филм “Money as Debt“. През втория час от филма става ясно, че това което е значимо за развитието не са парите, нито политиката/политиците, нито религията, а технологиите и ресурсите. Разбулен е механизма, който води до икономически кризи – желанието за печалба. То води до експлоатация на природните ресурси отвъд допустимото за запазване на баланса, използването на източници на енергия замърсяващи околната среда, поддържането на петрола като основно гориво… Какво се предлага в замяна? Ресурсно ориентирана икономика – такава, която да се простира до наличните количества, използване на алтернативни източници на енергия – вятъра, морските вълни и течения, слънчевата енергия. Показва се, че използването им може да осигури чист, евтин и неизчерпаем източник за цялото човечество без да е нужно да се използват фосилни горива, нито ядрено. Филмът претендираше да дава не само описание на актуалното положение, но и да дава решение за бъдещето и наистина прави това, популяризирайки идеите на Jacque Fresco и проекта Venus Project за културен редизайн на обществото.

В последните минути са дадени и практическите първи стъпки към тази промяна – 1/бойкот на финансовите картели, които управляват процеса на инфлация; 2/бойкот на ТВ новините – медиините империи показват филтрирана информация силно повлияна и обслужваща конкретна политическа клика; 3/бойкот на милитаризма по всякакъв начин и под всякаква форма; 4/бойкот на енергийните компании – инвестиране в източници на чиста енергия; 5/отхвърляне на политическата система като ненужна; 6/създаването на “критична маса” от хора водени от тези идеи. Погледнете thezeitgeistmovement.com

Не бихме искали да нараним чувствата на никого, но искаме да бъдем академично коректни, че това, което знаем и вярваме, е истина. Колкото повече изследвате това, което мислите, че разбирате – откъде идвате, какво правите… толкова повече разбирате, че сте лъгани. Животът е като разходка в увеселителен парк. Влизаме и си мислим, че е реалност, защото такава е силата на съзнанието. Разходката върви надолу, нагоре, наоколо… Има разочарования, изненади и всичко е много ярко оцветено и много шумно, и много забавно за известно време. Някои от нас се разхождат дълго време и започват да си задават въпроса: реално ли е, или е просто разходка? А други хора си спомнят отговора, идват при нас и ни казват: “Хей, не се притеснявай, не се страхувай никога, защото това е просто пътуване… ” И тогава ние убиваме тези хора. “Накарайте го да млъкне! Вложил съм много в това пътуване. Накарайте го да млъкне! Вижте бръчките ми от грижите, голямата ми банкова сметка, семейството ми… Това трябва да е реалноста.” Това е просто пътуване. Но ние винаги убиваме тези добри хора, които се опитват да ни го кажат. Не сте ли забелязали? И оставяме демоните да се вихрят. Но няма значение, защото това е просто пътуване. И можем да го променим, когато поискаме. Всичко е само избор. Без усилие, без работа, без разход на пари. Просто избор – сега. Между страха и любовта.

Филмът може да се гледа онлайн на сайта, както и в гугъл. Вероятно скоро ще се появат и бг субтитрите, но засега е налична единствено оригиналната версия озвучена на английски. Ако сте пропуснали първата част на филма изгледайте и нея.