Петъчните утрини са като последната права преди финала – с изчерпани сили, но с ентусиазиран напън с който да прекосиш чертата и да паднеш по корем и останеш следващите два дни с дистанционното в ръка, докото целия интересен свят се изтича през екрана.

Средата на годината дойде, а дали сме на средата на каквото и да е? Ако е вярно това, че гениалните неща са прости и забележими, то напрягането на погледа би дало успех. Трябвало е да се роди един с добро зрение, за да превърне тенекиения чайник в парна машина или друг, който да разбунтува La Amistad покрай бреговете на Острова на свободата. Остров от който всички бягат.

Summer time! Идилично, тропическо, бледомастилено синьо, с носталгия по жегите, което стискаме палци да продължи в дълго циганско лято.

Лятото, сезонът на голите пъпове, мохитото, комарите, потните чела и слънчевите изгаряния, дойде. Дойде още преди месеци и почти приполови. Жегата те кара да мислиш за есента и зимата. Има и друго – сега може да си намерите ски и екипировка на сносни цени. Лятото започна и с него дойде края на сесиите. Останаха няколко седмици преди връщането в България, а в немското студентско общежитие е почти безлюдно. Финални покупки на обезценени стоки, заключителен купон  и стягане на багаж. Роднините, а и прятелите са дали цял списък с неща. Нали тези времена с корекомите и чуждите стоки бяха отминали, вече може да се намери всичко и у нас? Най-важното бяха няколко комплекта ски. Страшно изгодно излязоха. Не успях да ги опаковам навреме и това стана повод за цялата история.

Вечерта имаше прощален купон с много пиене, едва ли някой остана трезвен. Общежитието по това време е изцяло празно, българите си тръгваха винаги последни. Единствената жива душа беше пазителката на реда, която съвместяваше задълженията на портиер, надзирател и коридорен психолог. Подвизаваше се в една стая на най-долния етаж със стратегическа позиция така че да не изпуска от поглед целия поток на общежитието.

Полунощ минаваше и алкохола отдавна беше затъмнил частично съзнанието на цялата компания. Тогава решихме да пробваме ските. Беше юли, за писта единствено можеше да се използват стълбите от горните етажи. Представете си пияни, които едва се държат на крака, но със ски летящи по стълбите. Данданията беше грандиозна. Това явно провокира любопитството на нашата домакинка, която реши да види от къде идва тази врява и нетипични звуци. Ако питате мен – голяма грешка от нейна страна, тъй като на площадката, където спирахме между 2 и 3 етаж я пресрещнаха фронтално цял поток от спускачи и отнесаха и нея и нездравото и любопитство чак до първия етаж.

Жената беше със сериозно поражения от търкалянето по стълбите.

На следващия ден вече изтрезняли, постепенно осъзнаването какво се е случило взе връх и нямаше начин да не отидем да я видим поне до болницата.

Така и стана, но когато отидохме казаха, че са я гипсирали и са я преместили в друга болница. Защо?

Жената упорито твърдяла, че е била блъсната от скиори по стълбите. И това посред лято.

“Познавачът флиртува на плажа с момичето с най-светлата кожа — тя има още отпуск пред себе си.”

Марчело Мастрояни

Дъждовната предишна седмица показа само едно – вече има два сезона – лято и зима и те преминават един в друг рязко и без предупреждение. Как иначе е възможно да се наложи да сменим гардероба за една нощ? No rain welcomed!