“The most beautiful clothes that can dress a woman are the arms of the man she loves. But for those who haven’t had the fortune of finding this happiness, I am there.”

Yves Saint Laurent

Накрая ще се предадеш, знам го и имам времето да го дочакам. Ти обаче нямаш, за теб то минава по-бързо. Чувала си да казват за някой, че е като “железен юмрук в кадифена ръкавица”, нали? Е, за теб това е точно обратното – отвъд твърдата черупка криеш своята мека и беззащитна розова вътрешност, която не може да се съпротивлява. Единственото, което й остава е да се отдаде на всеки нашественик пробил отвъд. Не си твърда, но си жилава. Пробваш  да се измъкнеш, разчиташ да разсееш вниманието и да използваш някоя пролука. Но къде ще избягаш? Ти си в пустинята, а единственият кладенец на стотици километри е тук.

Избери си филма, в който искаш да продължиш да живееш. Сутрин, когато слънцето пробива през клоните и се прокрадва до теб в леглото, ти си една, неопустошена, твърдоглава и без помен от сълзливи настроения; след кафето филмът се променя; първите разговори за деня те завличат в поредната недовършена сцена… усмивката се сменя с огорчение, ентусиазмът с предпазливост, сърцето сменя ритъма си всеки час… искаш да оставиш града зад гърба си, да го разтопиш в чаша мартини мечтаейки за всичко, което можеш да имаш само защото си ти.

photo by: koincidence

Сега разбирам, че целият ми живот
е една поредица от малки провали.

Жени, които не успях да обикна,
възможности, които пропуснах,

щастливи моменти, които
оставих да се изплъзнат.

Едно надбягване, чийто резултат
знаех предварително,

но бях неспособен
да заложа на печелившия.
Сляп и глух ли бях?

Или имах нужда от нещастието,
за да видя истинската си природа?

(от филма Le scaphandre et le papillon)

Колко по-хубаво е да предполагаш, вместо да знаеш…

Любовта е ценна, но онази истинската. Шири се подозрението, че тя е творение на киното или на поетите, а човек в действителност е експеримент на анонимните божествени сили, който служи единствено затова да покаже колко нещастия е способен да понесе. Въпреки всичко този “експеримент” не се отказва да търси, но и тя, любовта, като всичко истинско и ценно има много дубликати, кои от кои по-близки до оригинала… те трудно биха могли да откажат някого да търси познатия вкус на истинското, като мирис на печени кестени, който не може да се сбърка…

Понякога не ви ли идва да извикате : “Стига с тая любов. Писна ми!”

Любовта няма собствена форма, тяло, душа, внушение, сила, туптеж, вкус, изпълване, красота, съществуване… тя е фантом витаещ из сънищата и фантазиите и е добро оправдание за всяка една мръсна мисъл и развратно желание… тя е Пилат, който никога не е виновен, но не се отказва от властта… управлява, но не носи никаква отговорност… тя е усмихнатата мръсница, която ще те пресрещне иззад следващия ъгъл и която ще подминеш след кратко увлечение… тя е идеята, която е накарала много да творят. Но ако Данте познаваше наистина Беатриче, едва ли щеше да напише и един ред – много по-стимулираща е идеята, че можеш да имаш нещо, отколкото просто да го притежаваш или откровеното “и до най-красивите жени на света, стоят мъже на които им е писнало да ги чукат”.