“A narcissist is someone better looking than you are.”

Gore Vidal

Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш. Виждал си какво става на мач по ръгби, това рискуваш да се случи и на теб – затрупан под една камара, с кости готови да се пръснат на сол. Но за предпочитане са задните редове. Те  предлагат страхотна гледка, далече от прахоляка на терена. На спокойствие можеш да залагаш, стоейки с бира в ръка, докато друг си усуква глезените. Какво ли са изпитвали плебеите по колизеумите? И в това има естетика и май само Нерон е схващал това. Може би и маркиз дьо Сад, частично. Колко цинично, нали?

Ако пропуснеш да се развратиш, животът няма да ти го прости и не ще те подмине – той ще го направи вместо теб. Дааа, няма добро без зло в него, стига да знаеш как да го намериш. It is soooooo go(o)d to be bad. Пиклив егоцентризъм ще запълни всичките ти “бели” морални петна. И се учи да лъжеш! Първоначално с по-прости неща. Ако не ти е приятно с някой, кажи му че вечерта е била толкова специална… вероятно защото самият той е специален. Но аз имам нещо истинско за теб, но няма да ти го дам така, не и безплатно, ще те накарам доста да почакаш, да се изпотиш, да се бръкнеш в смръдливия портфейл,  играта на кредитните ти карти ще разкажа, fucking sugar daddy.

Знаеш ли колко бързо увяхва младостта; знаеш ли колко безвкусен е сексът, когато си тъп; знаеш ли че някой друг спи с жена ти, докато пътуваш извън града; знаеш ли че децата, които си направил ще ти бият шута след като спреш да ги дундуркаш; знаеш ли че светът е толкова голям и няма да видиш и малка част от него? Дали си мислиш че има справедливост или възмездие или живот след смъртта? По-кухи от изгнили пънове са тези идеи. И какво ще правиш, когато се изправиш пред проблемите без да си подготвен? Когато няма наблизо текила или опция да дръпнеш няколко магистралки, за да ти отпуснат мозъчните гънки. Имаш нужда от венозно вкарване на удоволствие? Дошъл си на точния адрес. Отърси се от задръжките, позволи кръвта да нахлуе в периферията, не я дръж в мозъка – мозъкът и половите органи са като скачени съдове – не може и двете да са кръвонапълнени едновременно. Нагонът обезкървява мозъка, помрачава го, колабира го… и франсетата пак са го знаели най-добре – сексът е малката смърт. След толкова много абсент няма начин да не го прозреш, чак да ти запари под задника. И докато ти излизаш от всички възможни социални роли и летиш като куршум назад в миналото, много назад към животинското начало в теб, то светът около теб облича все по-шарени роли, за да ти достави платеното удоволствие. Какъв апогей – танцът на животното и сетивната илюзия – ако бог можеше да изпитва оргазъм, това би го довело до край, със сигурност!

Оптимистите са любимата порода хора, която предпочитам да срещам в живота, особено когато наистина имат покритие и самочувствие, но често се срещат имитации, за които е валидна фразата “за всички нещастия на света за виновни оптимистите”. Фалшивите оптимисти са също толкова трудни за разпознаване, колкото е трудно да забележиш добре подправена банкнота.

Да, истинските оптимисти са за предпочитане, тъй като те правят така нещата да се случват. Е, не винаги по най-добрия начин, но и бог не е успял да сътвори човека от първия път. И определено са по-свежи от скептиците, които подхождат към живота като към тест на който трябва да се изкарат максимален брой точки, т.е. без да се греши. Грешките сами по себе си не са опасни, по-скоро навика, който те създават да знаеш, че вечно имаш втори шанс, а такъв не винаги има, както и липсата на поука и склоността да се подценява и забравя миналото. Оптимистите са митомани, иначе няма друг начин да живееш в реалния свят, освен ако не намираш някакво свое обяснение за нещата и не побързаш да го превърнеш в “своя” свят. Затова фрази от сорта “няма проблеми”, “всичко е ОК” и “ще стане” направо ми действат като статично електричество – изправят ми косата. Определено вярата върви ръка за ръка с оптимизма, това е повече от явно, но вярата е склоност да се гласува доверие в аванс, а ако то не се оправдае – целият аванс отива по дяволите и с бързи крачки се отправяме към чешмата за дозата студена вода…

Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?

Ето един сценарии, който може би ви е познат… Започвате деня си пълни с ентусиазъм, в главата ви витаят нови креативни идеи, които нямате търпение да видите реализирани, дори предвкусвате успеха от крайния резултат. Включвайки компютъра, обичайният поток от емейли е залял пощата ви и ако имате доброто желание да отговорите подробно на всички тях не бихте свършили и до утре. Преглеждате писмата и решавате да отговорите само на спешните. Отваряте едно от тях и натискате “reply” започвайки да пишете първите редове, но 20 минути по-късно установявате, че ви е все по-трудно да се ровите в пощата си и се опитвате да се разсеете за момент с цигара, допивате кафето, което ви чака на дъното на сутрешната чаша, ровите се безцелно из нета. След това се сещате, че важен проект чака да бъде довършен и че крайния срок наближава с големи крачки… минимизирате прозореца с писмата си и отваряте файла с проекта си… след 15 минути се любувате на истински креативен поток от мисли и работата по проекта ви върви перфектно… докато телефонът ви не започва да звъни и както винаги някой иска нещо от вас. Изслушвате го търпеливо и решавате, че е най-добре да си насрочите среща, за да обсъдите подробностите… правите го и записвате в органайзера си срещата, но докато правите това, попадате в хаоса на бюрото си на важно писмо, което е останало затрупано под листите, на което е важно да отговорите в срок. Прочитате писмото, но за жалост установявате, че за да напишете смислен отговор трябва да звъннете на 5 човека, за да ви изпратят информация. Затваряте телефона с думите “ще ти се обадя по-късно, за да уговорим подробностите за срещата”… започвате да ровите търсейки нужното ви инфо, за да отговорите на писмото, но сърцето ви забива лудо, когато установявате, че част от файловете сте изтрили по време на последното разчистване на компютъра си…

В същото време поглеждате часовника с периферното си зрение и установявате, че едва след половин час е първата ви среща за деня, а снощи сте си легнали без да прегледате отчетите, които ще трябва да се коментират на тази среща… освен това имахте уговорка да потвърдите срещата си в началото на деня, нещо което явно сте пропуснали. А писмата в пощенската ви кутия продължават да се трупат… вашият ентусиазъм постепено започва да се изпарява, а намерението да свършите работата си в срок изглежда все по-далечна цел…

Предполагам, че това е познат сценарии на повечето от вас? Как да бъдем ефективни и да отхвърляме ангажиментите, които ни очакват? Отговорът е да бъдем организирани и целенасочени. Но как може да постигнем това? На първо място концентрирайте се върху важните, но не спешни задачи, т.е. върху вашите дългосрочни проекти и отделяйте време за тях именно, когато се чувствате най-креативни. Когато дойде крайния срок за проекта ви, вие ще имате готов план, който няма да е продукт на няколкодневно денонощно висене пред компютъра с пълен пепелник и чаша кафе.

Задачите които са важни, но спешни вършете непосредствено след първите. Така няма да загубите ентусиазма от работата си и тя няма да се превърне в “отхвърляне” на текущи задачи, чиито поток е неспирен. Затова правейки си списък със задачи не записвайте всяка, която ви е дошла на ум, а само онези които наистина може да свършите. Определете си дадено количество задачи за деня в противен случай отмятането на ангажименти в един безкраен списък бързо ще ви обезсърчи и няма да стигнете твърде далече. Научете се да правите бързо избор, за да не губите първоначалната инерция, която сте набрали. Научете се да пишете чернови на всичко върху което работите, да записвате идеите си когато ви хрумват и във вида в които ви хрумват, преглеждайте записките си, когато имате почивка. Научете се да събирате идеите си “разделно”…

И все пак ние не сме машини, не може да се движим по безкрайно стриктна програма, а трябва да се съобразяване с кондицията си, настроението, а и не на последно място с текущите тенденции. Организирането на житейския хаос не е лесна задача и не трябва да забравяте, че отношенията между нас и времето са като между господар и роб – не можем да искаме от него повече от това, което то ни отпуска.

Преди няколко години SSL International за пореден път наложи презервативите с марка DUREX като най-успешните на пазара. Манчестърската рекламна агенция McCann-Erickson “очовечи” сперматозоида, като с това създаде уникален медиен носител, зареден с тонове креативност и хумор. Марката DUREX е утвърден лидер по продажби в много европейски страни, но независимо от това потребителите започват да я обвиняват в старомодност, младежите се отказват от марката с мотиви като: “тези презервативи още дядо ми ги е ползвал” и пр. Налагало се радикално нова форма на реклама, която нахално да излезе на улицата и да стане част от градското пространство и живота на хората. Градът е Лондон, а необичайните носители, основна част от концепцията на агенцията са групи актьори, свободно движещи се по улиците на града, облечени в специални костюми: бели чорапогащи, бели шапки с много издължен връх като пипало и с ” дебелички бели тела”, щедро подплатени с дунапрен.

Гледката на фона на града е всичко друго, но не и незабележима и е замислена като улични протести на борещи се за правата си сперматозоиди, които скандират: “Незабавно спрете DUREX!“, “Милиони наши братя загиват всяка нощ!”, “Защитете ни, незабавно спрете DUREX!” . Освен, че безспорно е изключително нетрадиционна реклама, акцията на SSL International идеално се вписва в пространството на Лондон, живата реклама ”срещу” DUREX е жизнерадостно шествие на младия потентен англичанин, който при всяка еякулация губи около 100 милиона сперматозоида. Този медицински факт води и до появяването на лозунга наложен от английската компания: ”Има сто милиона причини за използването на DUREX”. Освен в градска среда, целите на новия осъвременен имидж е трайното наместване в клубната култура на Великобритания а оттам и на цяла Европа. Част от комуникативните програма е: Видимо присъствие на марката в такъв сегмент на медийното пространство, което обезпечава достъпа до целевата аудитория, като често появяване по музикалния канал MTV-важен източник на информация за най-новите тенденции в модата, музиката, начина на живот, а защо не и на правенето на любов. Изборът на музикален стил е вид  идентичност, защо и марката презерватив да не бъде, страхът от СПИН и други болести винаги ще си остане мощен манипулатор в рекламата. Посланието е ясно: ”Използването на DUREX е както сигурно, така и модерно!”, нещо като осъвременен вариант на абревиатурата от характеристики, станала основа за създаването на марката през 1929г. : здравина (Durability), надеждност (Reliability), отлично качество (Excellence) = DU+RE+(E)X. Налагане на асоциации с марката, чрез спонсориране на определени предавания по телевизията, радиото и онлайн мероприятия.  Създаване на сайт www.durexdance.com, в който са отразени много от най-значимите клубни събития, като наред с това се рекламират и най-новите продукти на марката. Резултатът от новаторската и креативна форма на възраждане на най-популярния презерватив в света е че традицията продължава – DUREX просто унищожава конкуренцията. Дали иронията и хуморът, залегнали в създаването на живи сперматозоиди, непокорни и активни, уплашени единствено от DUREX не са типични за англичаните? Другите постери са също доста иронични.

От доктор Кондом до марка презервативи DUREX

Смята се, че предшественикът на днешния презерватив се е използвал от египтяните още преди 3000 години. Първите доказателства за използването на презервативи в Европа се съдържат в пещерните рисунки в Комбарелис, Франция. Писмени документи показват, че легендарният любовник Казанова редовно е използвал този метод за контрацепция. Той наричал презерватива “Redingote Anglaise” (английски жакет за езда). Известно е, че японците за имали два типа презервативи: “Kawagata” или “Kyotai” са се правили от тънка кожа, а “Kabutogata” се е правил от черупка на костенурка или от рог. По-късно въвеждането на по-удобни и изискани презервативи от червата на домашен едър и дребен добитък настъпило благодарение на придворния лекар на Карл II (крал на Англия през 1930-1685 и Шотландия и Ирландия през 1660- 1685) – полковникът на Негово Величество от кралската армия, граф Кондом. По заявки на други аристократи, на които доктор Кондом не можел да откаже, възникнало дребно серийно производство на презервативи. Търговската марка ”Кондом” легнала по-близо до сърцето на англичаните, отколкото използваната дотогава дума receptacle. По този начин презервативът послужил за първия известен в историята пример за превръщането на търговска марка в нарицателно име. Днес най-продаваната марка презервативи е DUREX. Продавана в повече от 150 държави, държи 26 % от световния 4 милионен пазар на презервативи, което го превръща в кондом №1 в света. Марката DUREX може да се похвали с редица успехи в съвременното развитие на презервативите, сред които: първия лубрикиран презерватив, първия анатомично оформен кондом, и наскоро – първия в света нелатексов презерватив. През 1915г. Л.А. Джаксън основава London Rubber Company (LRC)-малка фирма за търговия на гумени продукти с Германия. Седалището на фирмата е малко помещение зад една тютюнопродавница в Лондон. През 1929 г. за пръв път е регистрирана търговската марка DUREX. През 1932г. е основана фабрика за производство на презервативи DUREX в Хакни, която се съсредоточава върху нова технология на обработка на латекса. През 1941г. поради избухването на войната доставките на презервативи от Германия спират. За да може да посрещне нарасналото търсене от страна на армията, компанията LRC разгръща производството на презервативи DUREX. През 1951г. LRC въвеждат първата напълно автоматизирана линия, която чувствително ускорява техниката на производство на презервативи. През 1962г. LRC отварят първата клиника за семейно планиране във Великобритания, а презервативите DUREX стават широко достъпни чрез Националната Здравна Служба (NHS – National Health Service). През 1964г. LRC лансират във Великобритания първия автомат за продажба на презервативи. През 1980г. презервативите започват да се продават в заведенията, смесените магазини и супермаркетите по цял свят. След откриването на СПИН, значително нараства употребата на презервативи като предпазно средство. Първият супермаркет, в който започват да се продават презервативи е Asda. През 1982г. във Великобритания се провежда първата рекламна кампания на DUREX, използваща плакати. Темата на кампанията е “По-близки срещи”. Правителството на Великобритания лансира своята кампания “Не умирай поради невежество”. Компанията LRC пуска в експлоатация първия в историята свободно поставен автомат за продажба на презервативи във Великобритания, разположен на автобусна спирка в Нънийтън. И така до сайтовете за безопасен секс и клубна култура с повече от 52 локализирани подсайта. Запазвайки традицията през годините, марката DUREX се превръща в поп икона на Великобритания. Дали заради прословутите резервираност или изобретателност на жителите на острова или поради добрата социална политика, факт е, че още от възникването си марката DUREX прекрасно вирее на английска почва. Тя не идва за да ни ограничи в секса, а напротив, за да ни покаже, че можем и заслужаваме да правим много повече секс – сигурен, надежден и изключителен.

“This series is about how those in power have used Freud’s theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy.” – Adam Curtis

Всички 4 епизода на филма могат да бъдат гледани онлайн или след download

Егото след ерата на психоанализата достигна своя триумф и попадна във фокуса на внимание и се оказа подходяща опорна точка около която да се построят модерните социални структури. Това е добре дошло за политиката и бизнеса, където егото е тоталната изява на демокрацията, в неговите ръце най-после се концентрираха сили, които преди това бяха пръснати по различните етажи на кастовите общества. Хората усетиха огромната промяна, която преживяха, но не осъзнаха доколко реална е тя. Филмът разказва премълчаваната и често противоречива история за раждането и развитието на масовото комсуматорско общество основно в САЩ и Великобритания. Как бе създадено консуматорското съзнание, от кой и в полза на чий интерес?

Династията Фройд е в центъра на тази история за властта – Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата; неговият племеник Едуард Бърнейс, бащата на PR индустрията, който за пръв път използва психологически техники в рекламата; Анна Фройд, дъщерята на Зигмунд и пионер в детската психология и съвремения PR гуру – внукът на Фройд – Матю Фройд. Част от тази история принадлежи и на основния опонент на теориите на Фройд – Вилхелм Райх.

Филмът е в четири епизода -

• Happiness Machines
• The Engineering of Consent
• There is a Policeman Inside All Our Heads: He Must Be Destroyed
• Eight People Sipping Wine in Kettering

На фона на тези теми, филмът поставя дълбоки въпроси за корените и методите на съвременното консуматорско съзнание, репрезентативната демокрация и приложението им на практика, както и модерния поглед през който виждаме самите себе си, влечението към модата, повърхностното и лустрото.

Бизнесът и политиците използват PR, за да извлекат същността на нашите желания и въжделения и след това да се опитат да ни обещаят тяхното реализиране, правейки своите продукти и речи максимално “приятни” за нас. От една страна политическият процес ангажира рационалната част от нашето същество опитвайки се да задоволи нуждите ни като общество и в същото време използва за тези свои обръщения психоаналитични тактики целейки се директно в ирационалните и първични човешки импулси, които се отнасят пряко до тесния личен интерес и консуматорското съзнание. Показателен е цитатът на един банкер от Уол Стрийт, който казва -

Ние трябва да изместим центъра на мисленето в Америка от културата на нуждите към културата на желанието. Хората трябва да се научат да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са напълно изконсумирани. [...] Желанията на хората трябва да засенчат техните нужди.

Със своите трудове върху неясния и подценяван свят на несъзнаваното Фройд промени света особено с откриването на техники за неговото изследване и външна намеса, промени се и усещането за човешкия ум и неговите дълбоки механизми. С това даде много силен инструмент за разбиране на тайните желания, мотиви и подбуди на масите и ключ към насочването им в определена посока. Съвсем неволно неговите творби се оказват предвестник на модерния свят пълен със специалисти по “създаване на политически лидери”, маркетингови крале и реклама, която насажда в социалното съзнание убеждението, че преследването на удовлетворението и щастието са най-върховните житейски цели. Вече 100 години теориите му служат на политиците и PR кампаниите за тяхната “техника на съгласието” без която трудно биха убедили обществото да даде своя глас.

Дали блоговете са поредната модна вълна в нета или имат по-сериозна “мисия”? Кои са блогърите? Какво е блогване? Докъде се простира мащаба на блогинга? Какви са тенденциите в блогосферата и как се развива блогоманията? Нетът съдържа 133 милиона блога индексирани в technorati формиращи главния поток от генерирано съдържание и най-бързо обновяващата се и динамична среда. Графиката е показателна – количеството търсения в Google по термина “blog” показва стремглаво растящ тренд, а самата дума “blog” е избрана за дума на годината през 2004.

Тазгодишното проучаване на състоянието на блогосферата е доста любопитно и като автор на блог живо ме заинтригува, а вероятно ще заинтригува и вас, без значение дали сте блогъри или четете писанията им. Блоговете вече са част от ежедневието на всеки активно браузващ в мрежата. Едва ли някой е предполагал, че след ерата на форумите, блоговете, които започнаха като “лични дневници” ще се превърнат в нещо, което да приемаме на сериозно, но те дори надминаха това и се превърнаха в част от главния информационен поток и най-големия генератор на съдържание в нета.

Блоговете… :

• привличат най-много трафик и читатели в нета
• са страници поддържани от авторите си, в които се публикуват мнения и коментари, фото и видео във всички познати сфери на живота
• са глобален феномен – простиращ се на 6 континента, 66 страни и 81 езика
• са тук, за да просъществуват – средната продължителност на поддържане на блог е три години, а колективно на ден блогърите генерират по 1 милион поста
• не са хомогенен формат – те са лични, професионални или коропоративни и обслужват различни цели, като третират средно по 5 основни теми във всеки от тях
• са обичани от търсачки като Google, която е създала интрументи за търсене в блогове, както и четене на rss емисиите
• са печеливши – блогърите използващи различни канали за монетаризация на техните блогове дсотигат средна печалба за година от 6000$, а онези с повече от 100К уникални посещения/месечно достигат до годишен приход от 75 000$

Кои за блогърите?

• 2/3 са мъже
• 50% са в групата 18-34 години
• са в огромната си част по-образовани от средностатистическия потребител
• 70% от тях са завършили колеж
• 44% от тях са семейни

Блогването като глобален феномен

• изследването е проведено в 66 страни сред блогове на 20 езика
• 72% публикуват блогове на английски
• 43% от блогърите живеят в САЩ

Лични, професионални и корпоративни блогове

Блогърите не са хомогенна група, като един от начините да се фрагментира блогосферата е да се раздели на групи -

• лични блогове – за теми от личен интерес и не касаещи професията на автора
• професионални – свързани с индустрията и професията с която е ангажиран авторът им, но не пряко с компанията му
• корпоративни – официални блогове на компаниите

Блоговете – давност на феномена

Блоговете не са “new kids on the block”. 37% от блоговете са на възраст 2-4 години, което показва че блогинга вече не е нов феномен. Половината от блогърите поддържат повече от един блог, средно по 3.

На какви теми се блогва?

Професионалните и лични тематики са еднакво популярни. 3/4 от блогърите покриват три или повече от тези теми, а средния брой теми е 5. Съществуват обаче и някои разлики обусловени териториално. Музиката е по-популярна в Азия отколкото политиката, докато личните теми, лайфстайла и религията са по-слабо популярни в Европа.

ЗАЩО БЛОГВАТ БЛОГЪРИТЕ?

Повечето блогъри използват тази платформа да споделят личните си идеи, както и да споделят опит и мнения. На второ място е използването на блогването за създаване на контакти и за увеличаване на приходите, основно чрез самореклама и предлагане на различни услуги като freelancer. Други причини включват: активизъм, публикуване на произведения, създаване на имидж, както и публикуване на “неузрели” идеи.

Как измерват “успеха” си блогърите?

82% от тях използват повече критерии за оценка на своя успех и ефективност, но водещо остава личното удовлетворение. Блогърите не разчитат единствено на субективното си усещане, но отчитат и количествените метрики като броя на коментарите на публикациите си, броя на уникалните посещения, както и броя на абонаментите.

Колко време отделят блогърите за писането на постове?

Блогърите инвестират значително количество от времето си в създаването и обновяването на блоговете си, както и за дейности свързани индиректно със самия блог. 20% от тях губят повече от 10 часа в блогване на седмица.

Сами ли се справят?

Масово блоговете се явяват персонална грижа на авторите си и не използват услугите на външни автори или поддръжка. Една малка част плащат за поддръжка и платени статии.

Колко често постват?

Обикновено блоговете с по-голям ранг се обновяват по-често. Графиката е показателна, разгледайте я внимателно.

Какви посещения получават на месец?

Само 5% от блогърите не знаят и не се интересуват от статистиката на посещенията в техния блог. Останалата част са в различна степен заинтересовани от нея. Google Analytics е любим на 2/3 от блогърите, а 42% от тях използват повече от една статистика.

Как печелят блогърите и колко на година?

Не е пресилено, ако кажем че интернет е машина за пари, но печеленето им изисква не по-малко вложени усилия от всеки друг бизнес. Монетаризацията на сайтовете/блоговете, особено ако те са създадени с комерсиална цел, е основна тяхна цел. Накратко съществуват няколко основни начина за монетаризация – реклама, партньорски програми и предлагане на собствен продукт/услуга. Основната част от блогърите имат реклами в блоговете си, като почти 1/3 от тях използват повече от 3 рекламни механизма за печелене на пари. И все пак 46% от тях нямат никакви реклами в сайтовете си. Ако се вземе средното равнище на рекламиращите блогъри тяхната печалба е средно 6000$/годишно, единствено топ 1% от блогърите печелят по 200 000$/годишно. Тези получаващи по 100К и повече уникални на месец успяват да достигнат до 75 000$ годишно, като средният приход при тази група възлиза на 22 000$.

Блогърите инвестират средно по 1800$ годишно за реклама на собствените си блогове, а печалбата им е средно 5000$, тази на блогърите от Азия е с 50% по-висока, а тези от Европа печелят 75% повече.

Красотата не бива да се чака, тъй като единствения начин да я видиш е да изпревариш преследвачите й.

Никой не може да избяга от природата си, а ние сме твърде силно свързани с нея. Оказа се, че и дрямката, смятана дълги години за символ на мързел, слабост и одъртяване е част от тази природа и вече имаме научно оправдание, когато бъдем “хванати” да дремем на бюрото в офиса.

Актуални научни изследвания потвърдиха, че дрямката през деня има своите ползи и е важна за умствената активност и цялостното здраве на човека. Малките дневни дрямки подобряват чувствително вниманието, креативността, настроението и продуктивността в по-късните часове на деня, когато сме изморени и разфокусирани. Една 60 минутна дрямка подобрява вниманието за следващите 10 часа. Проучавания при пилоти показва, че 26 минутен “бърз сън” по време на полет, докато управлението е поето от втория пилот, увеличава ефективността почти двойно. Краткият сън действа укрепващо и на способността за учене и запаметяване, както и на логическо осмисляне на информацията. Освен умствени има и чисто телесни ползи от нея изразяващи се в редуциране на стреса, понижаване риска от сърдечен инфаркт, диабет и наднормено тегло. Но за да разберете – кога, за колко време и по кое време на деня е добре да дремнете – е нужно първо да разберете в кой хронотип попадате.

Накратко има два хронотипа и те лесно се определят според времето в което си лягате да спите през нощта. Ако сте тип “чучулига“, ставайки около 6 сутринта и лягайки около 22 вечер, то вашата най-ползотворна дрямка е в периода 13-13.30; ако сте другият хронотип “бухъл“, лягайки си след полунощ и ставайки не по-рано от 9 сутринта, вашия най-добър период за дрямка е 14.30-15 следобед.

Веднъж установили вашата перфектна сиеста е нужно да се подготвите да я прекарате възможно най-добре, а това включва малка подготовка -

• установете се на удобно, тихо и не толкова светло място, където може да се отпуснете.
• завиите се с лека завивка, без да ви става топло, тъй като топлината води до успиване.
• затъмнете стаята пускайки щори или използвайте маска за очи.
• дишайте бавно и равномерно, като се концентрирате върху отпускането на отделните мускулни групи.
• ако е шумно наоколо слушайте любимите си парчета от mp3-плейъра.
• изгонете всички ежедневни мисли и се насочете към въображаеми места или приятни спомени.
• задължително сложете аларма на часовника и не спете повече от необходимото, т.е. не повече от 1,5 часа.

снимки: boston.com

Във всяка ситуация най-доброто, което можем да направим е правилното нещо. Следващото нещо, което можем да направим е грешното нещо. Но най-лошото, което можем да направим е нищо…

Новите технологии носят своята свобода и своето робство. И макар естествения порив на всеки е да бъде свободен, живеейки в общество от репресивен тип, това едва ли е възможно напълно. Оруел и неговата 1984 се оказват истинско пророчество, а окото на всевиждащия big brother прониква във все по-лични територии с една единствена цел – контрол.

Трябва да сме наясно с едно обаче – свободата не се дава, тя се извоюва и никоя, без значение колко съвършена законова база, не може да я гарантира реално. Думите и декларациите имат просто пожелателен характер и са популистки в същността си. Свят в който военщината е първичен стимул за развитието на технологиите и място за тяхното първо изпитание и приложение не говори добре за бъдещето. Човешката агресия и милитаризма според невроеволюционистите са дълбоко заложени в мозъчните структури, но в комбинация със съвременните технологии, този неуправляем и алогичен импулс в човека може да се разрастне до гигантски мащаби, както това се случи вече през Втората световна война.

Войната вече е сменила бойното си поле и мрежата – най-голямото виртуално пространство, нямаше как да остане за дълго време неутрално, встрани и извън апетитите за контрол и върху него. Водят се истински медиини и виртуални войни, доказателство за които беше 9/11 и събитията, които го последваха. Светът разбра, че силата на медиите като авторитарна инстанция може да променя и моделира социалното мнение в желана посока и така да постига много високи цели. Жалкото е, че се усети твърде късно, че е подмамен да симпатизира на една война, която изобщо не е трябвало да се състой и великите сили тихомълком приключиха своето участие в нея или го сведоха до символично присъствие.

Но 9/11 беше едва първата стъпка към световна информационна хегемония, крачка към Оруелския Big Brother, тъй като се осъзна, че технологиите могат много лесно и ефективно да бъдат впрегнати в глобалното събиране на информация, трасиране, профилиране и последващо манипулиране. САЩ филтрира електронната поща, записва телефонни разговори при споменаване на ключови думи, при търсене на конкретни теми в нета се изпраща информация до сървърите на ФБР, снемат биометрични данни, следят клетъчната мрежа… в Китай цензурата е стигнала до етапа да записва чатовете в Skype, както и разговорите. Така има шанс мрежата да се превърне от едно огромно благо, чиято основна мисия е свободното разпространение на информацията, в машина за цензура и следене.

11 октомври е обявен за “Международен ден за протест срещу наблюдението“, като адресът на бг инициативата е на svobodata.org. Присъединете се към нея на живо или виртуално чрез коментар към това да се сложи спирачка на превръщането на мрежата в световен цербер.

]]> http://dreamshall.com/involved-big-brother/feed/ 0 http://dreamshall.com/parkour/ http://dreamshall.com/parkour/#comments Mon, 15 Sep 2008 09:44:25 +0000 dreams hall http://dreamshall.com/?p=585 Паркур или както е известен още като freerun или l’art de deplacement се превърна в градски спорт и субкултура, подобно на скейтинга. Целта му е проста – да преодоляваш максимално ефективно и бързо препятствията в града предвижвайки се от една точка до друга.

Parcour

Французинът David Belle се приема за основател на паркура в Европа, макар подобен начин на придвижване да е бил популярен из някои африкански племена, за което свидетелства френският морски офицер Жорж Ебер при пътуванията му из Африка. На 8 май 1902 в Мартиника изригва вулкан и Ебер организира спасяването на над 700 жители и тогава той е впечатлен от уменията им за придвижване. На него принадлежи фразата “бъди силен, за да бъдеш полезен”. Завръщайки се във Франция оглавява собствена гимнастическа школа, а системата която развива се налага като стандарт за физическа подготовка във френската армия.

В паркура не се използват никакви помощни средства, човек разполага единствено със собственото си тяло, което превръща в бързодвижеща се точка в пространството. Нужна е отлична физическа подготовка, издържливост, голяма подвижност и бързина, както и бърза преценка на ситуацията. Повече информация за паркур в България четете на страницата им.