Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш.
Оптимистите са любимата порода хора, която предпочитам да срещам в живота, особено когато наистина имат покритие и самочувствие, но често се срещат имитации, за които е валидна фразата “за всички нещастия на света за виновни оптимистите”. Фалшивите оптимисти са също толкова трудни за разпознаване, колкото е трудно да забележиш добре подправена банкнота.
Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?