Родната политика е пълен фарс. И не от днес, а вече 20 години, в които сме принудени да бъдем свидетели на разиграващите се политически игри. В началото съвсем неподготвени, но жадни за власт “демократи” в опърпани пуловерчета, сееха популистки дитирамби за свобода на словото, свободна икономика и свободен избор, но изминалото време показа, че всичко това е по-скоро една фантастична и много ефективна стръв за изтерзания българин и предпочетоха да я пазят, вадейки я на бял свят за пред публиката на всеки следващи избори и развявайки я напудрена по различен начин. В същото време тези опърпани политици отпреди време се превърнаха в нагли плутократи и дистанцирани от обществото и проблемите му угоени капиталисти, чиято единствена истинска цел остана личното облагодетелстване и, разбира се, обезателното задържане на власт, близо до свежите парични потоци…

Българската политика е свърталище на наистина некомпетентни, попаднали благодарение на дупките в системата и напълно случайни персони, които без да са ангажирани с решаването на какъвто и да е проблем претендират за място за бозаене на обществения капитал.

И за пореден път родната политика показа, че за да си добър политик не е нужен друг, освен актьорски талант.

На политическата сцена са се качвали и професионални актьори, като Роналд Рейган, на който принадлежи фразата: “Политиката е като шоу бизнес”, но и друга – “политиката е втората най-древна професия, но по-интересното е, че твърде много прилича на най-древната”.

Правилото е, че не по-добрият, а първият, грабва мястото или както се пееше в една песен на ABBA – “winner takes it all”.

От другата страна на кантара е безучастният, апатичен, муден и неинформиран гласоподавател, който безжалостно е обработван от медиите, облъчван с клипове, показни акции, платени вестникарски бръщолевения, манифестации, кебапчета или просто 50лв. кеш при излизане от гласуване… и после нека не тъжим, защото всеки народ си заслужава политиците, особено тези от ранга на BB, или по-известен като Big Bastard.

И когато застанем пред урните, много се надявам този път Делфийският ефект (открит от социолозите) да проработи и наистина усредненото мнение на група еднакво учени (или еднакво невежи) да е доста по-благонадеждно, отколкото това на един случайно избран.