dreams’ hall

Човекът е човек, когато е на път… но за нашето мислене поставено някъде между уседналостта и бедуинството вкусът от покоряването на нови земи е свързано по-често с прагматизма или както популярно се нарича - “работно пътуване”… за истинския пътешественик обаче да опознае местата през които минава означава да се изгуби в тях и в целия [...]

[Чети още →]

Имам един любим момент - когато завъртам ключа и тръгвам на път към място, където вече съм бил или където тепърва отивам. Една от мистериите свързани с гранд дамата на мистификациите Агата Кристи привлича все още със своя магнетизъм, дори 70 години по-късно.

[Чети още →]

След 20 години броени от сега вие ще бъдете разочаровани много повече от това, което не сте успели да направите, отколкото от това, което сте направили. Така че пуснете въжетата на платната и отплувайте от сигурния пристан. Не изпускайте попътния вятър. Преследвайте. Мечтайте. Откривайте. -Марк Твен

[Чети още →]

Не можем да се впуснем в откриването на нови морета докато в нас има страх, че ще изгубим от поглед брега.
Андре Жид

[Чети още →]

Лесно можеш да се заблудиш - хората тук на пръв поглед живеят ден за ден, движещи се в едно завидно спокойствие, почиващи под сянката на някой храст встрани от алеята, скрити от жаркото следобедно слънце, но те знаят, че нищо освен настоящето не съществува. Миналото вече е потънало някъде из гънките на маранята, а бъдещето [...]

[Чети още →]

Цената не е просто сумата, което си склонен да платиш, за да имаш нещо, тя показва колко ценно е то за теб и издава желанието ти да го притежаваш, издава ценностната ти постройка, издава характера, вкуса, намеренията, отношението ти към парите. Не е обезателно да купиш на изгодна цена, можеш да го купиш и на [...]

[Чети още →]

това, което липсва на западната цивилизация, но го има тук, в Ориента, е патината
Истанбул - градът на седемте хълма, така както са наричали този днешен мегаполис в Древността, е като разсънване след продължителен сън, истинско откровение за уседналата душа, като камъче в обувката, което напомня за себе си на всяка крачка и те кара да [...]

[Чети още →]

Непретенциозният превод на тази фраза гласи, че любовта е сляпа и затова изисква докосване. Освен сляпа, тя е и плод на подходящ момент. Подходящите моменти са специалитет на фотографите - те замразяват малки отрязъци време, улавят мимолетното и го правят достъпно за иначе мудните ни погледи. Те са непрекъснато нащрек, чакащи и като полузаспали рибари [...]

[Чети още →]