Лесно можеш да се заблудиш – хората тук на пръв поглед живеят ден за ден, движещи се в едно завидно спокойствие, почиващи под сянката на някой храст встрани от алеята, скрити от жаркото следобедно слънце, но те знаят, че нищо освен настоящето не съществува. Миналото вече е потънало някъде из гънките на маранята, а бъдещето все още не се е показало иззад ъгъла, но каквото и да им обещава то, винаги имат и друг избор – да свият по друг сокак.
Цената не е просто сумата, която си склонен да платиш, за да имаш нещо. Тя показва колко е ценно за теб, издава желанието ти да го притежаваш, издава ценностната ти постройка, издава характера, вкуса, намеренията, отношението ти към парите. Не е обезателно да купиш на изгодна цена, можеш да го купиш и на твърде висока, тогава ще се чувстваш не по-малко доволен, защото ще заситиш вкуса си към скъпите неща, на които всеки се радва, но можеш и да се пазариш дълго, за да бъдеш сигурен, че си го взел на най-изгодната цена. Затова стоките не бива да се подминават само защото на тях няма цена.
Истанбул – градът на седемте хълма, така както са наричали този днешен мегаполис в Древността, е като разсънване след продължителен сън, истинско откровение за уседналата душа, като камъче в обувката, което напомня за себе си на всяка крачка и те кара да гледаш с широко отворени очи на всяка крачка пред теб. Тук може да те обземе направо еретично вдъхновение, преситен от шарената пелена и снопове цветове събиращи се в очите. Истанбул е мозайка от милиони натрошени цветни стъкла, счупени на парчета, които после така са се смесили и подредили едно до друго, че мястото, от което тази мозайка започва вече не се знае.