Сега разбирам, че целият ми живот
е една поредица от малки провали.

Жени, които не успях да обикна,
възможности, които пропуснах,

щастливи моменти, които
оставих да се изплъзнат.

Едно надбягване, чийто резултат
знаех предварително,

но бях неспособен
да заложа на печелившия.
Сляп и глух ли бях?

Или имах нужда от нещастието,
за да видя истинската си природа?

(от филма Le scaphandre et le papillon)

Колко по-хубаво е да предполагаш, вместо да знаеш…

Любовта е ценна, но онази истинската. Шири се подозрението, че тя е творение на киното или на поетите, а човек в действителност е експеримент на анонимните божествени сили, който служи единствено затова да покаже колко нещастия е способен да понесе. Въпреки всичко този “експеримент” не се отказва да търси, но и тя, любовта, като всичко истинско и ценно има много дубликати, кои от кои по-близки до оригинала… те трудно биха могли да откажат някого да търси познатия вкус на истинското, като мирис на печени кестени, който не може да се сбърка…

Понякога не ви ли идва да извикате : “Стига с тая любов. Писна ми!”

Любовта няма собствена форма, тяло, душа, внушение, сила, туптеж, вкус, изпълване, красота, съществуване… тя е фантом витаещ из сънищата и фантазиите и е добро оправдание за всяка една мръсна мисъл и развратно желание… тя е Пилат, който никога не е виновен, но не се отказва от властта… управлява, но не носи никаква отговорност… тя е усмихнатата мръсница, която ще те пресрещне иззад следващия ъгъл и която ще подминеш след кратко увлечение… тя е идеята, която е накарала много да творят. Но ако Данте познаваше наистина Беатриче, едва ли щеше да напише и един ред – много по-стимулираща е идеята, че можеш да имаш нещо, отколкото просто да го притежаваш или откровеното “и до най-красивите жени на света, стоят мъже на които им е писнало да ги чукат”.

Бил Виола ( Bill Viola ) е видео артист, прекарал последните 35 години от живота си в значителното усъвършенстване на този жанр и днес е един истински гуру на международната сцена. Пионер в утвърждаването на видеото като съвременно изкуство и разширяването на хоризонта му в технологична и съдържателна посока.

За този период той създава голямо количество видеоленти, архитектурни видео инсталации, озвучавания, звукови пърформанси, видео инсталации на големи панели и множество телевизионни продукции.

Bill Viola, Sweet Light

Bill Viola – Five Angels for the Millennium

Виола използва образите, за да пресъздава феномена на сетивното възприятие като път към себепознанието. Творбите му трудно могат да бъдат определени като конвенционални, по-скоро носят дълбок почерк играеки си с архетипни образи от вечните житейски теми. Виола използва вътрешния език на личните мисли и колективната памет, опитвайки се да достави на публиката едно директно преживяване. Повече инфо за него и проектите му може да намерите в личния му сайт.

Интересни препратки

Interview with Bill Viola

Tate Modern – Bill Viola talks about his work June 2006

Bill Viola at the James Cohan Gallery

Джордж Оруел е псевдоним на английския писател Ерик Блеър. Известен с двете си добили популярност новели – 1984 и Животинската ферма. Ранните му сблъсъци със социалния фалш го превръщат в писател свръхсетивен към несправедливостта, противник на тоталитаризма и с изключително влечение към чистотата и простотата на езика и изказа. “Още в ранните си години забелязах, че дори едно събитие във вестниците не е отразено коректно” и това негово убеждение се превръща в лайтмотив на разнообразната му писателска дейсност, която под формата на мемоари, дневници, истории, новели, есета, ревюта и вестникарски колони буди социалната дрямка на читателите си.

Съвсем наскоро бяха публикувани, и то единствено в интернет, извадки от неговия дневник, който хвърля светлина и върху ежедневието му. Към много от датите освен написаното от него той прилага изрезки от вестници с разнообразни новини.

Оруел е същински пророк що се касае до развитието на медийната реалност, политическата хегемония и опитите за световен икономически, политически и религиозен контрол. И докато по негово време думите му за звучали все още утопично, то днес те подозрително заприличват на все по-точно описание на действителността. Филмът на Робърт Папас е илюстрация доколко твърденията, че живеем в демократично общество и се радваме на личната си свобода са обезсмислени от медиакрацията или тоталния контрол на медиите върху общественото съзнание и мнение. Оруел вероятно наистина би се обърнал в гроба, ако го беше гледал… Шелдън отбелязва натрапчивото чувство за проваленост в живота, което преследва Оруел -

Да играеш непрекъснато ролята на провалил се е форма на отмъщение срещу победителите, начин на отхвърляне и несъгласие със същността на конвенционалния успех състояща се в интриганство, ненаситност и жертва на личните принципи. Но това също така е и форма на самопорицание, начин да обуздаеш своята гордост и амбиция…

Orwell Rolls in his Grave by Robert Pappas

Политиците понастоящем са привлечени от властта, която медиите биха могли да им дадат и загърбвайки отработените тактики с подкупи, лобита, използване на отделни компании, сега те търсят начин да осъществят тотален контрол именно чрез слагане на ръка върху медиите. Така всеки глас против лесно би могъл да бъде задушен.

Още по темата
George Orwell Quotes
George Orwell – complete works
George Orwell – Library

Adagio by Secret Garden

Съвместната му работа с режисьора Уан Кар Уай го прави известен – In the mood for love и 2046. Изключително въздействащата му музика в саундтрака към тези два негови филма ги превръща в истиснки шедьоври.

In the mood for love – Yumeji’s theme

Polonaise

Умебаяши пише и музиката към сръбската продукция Charleston & Vendetta, а повече фрагменти от саундтраците му може да намерите в профила му в last.fm

Фотографията е пролука към една по-различна и в повечето случаи по-успешна версия на реалността, където невъзможното не значи нищо.

Крейг Фероджиаро е един от онези магьосници с обектив, чийто предпочитани обекти са местата, както той сам споделя в профила си – my primary focus is on places – emphasizing the intimacy of being there. И магията му наистина проработва в мига, когато се пренесете на местата, които е снимал. Браво Крейг!