“A poem is never finished, only abandoned.”
Paul Valery
Александрийската библиотека, аутодафетата на Св. Инквизиция и Гестапо, Fahrenheit 451, 1984… книгите имат своята кървата история – реална или утопично преиначена, но винаги способна да се превърне в истинска.
“Езикът кости няма, но кости троши” е крайното осъзнаване на силата му и едновременно с това и безпомощността пред неговата неуловима способност да ерозира твърдите устои на всяка материална култура.
Езикът е като всепроникваща ръжда и гигантска плесен за политически калибрирания ум, крепящ се на единствената основа, която може да му осигури по-трайна власт, а именно репресията, цензурата и законите – всичко, което е гарант за нашата еднаквост и следователно по-лесна управляемост. Сведен просто до смисъла на информация, той е най-ценната стока, а и най-опасната – способна да създава Рокфелеровци или да срива Никсъновци…
Прочети останалата част
От времето на Вавилонската кула, когато евентуално са се “объркали” езиците, та чак до сега езика на който говорим е и мост и преграда. След 
Греховете на езика
“If I am not for myself, who will be? And when I am for myself, what am ‘I’? And if not now, when?”
Rabbi Hillel
От 43 гряха споменати в изповедта Al Chet казвана на Йом Кипур, 11 са грехове извършени чрез езика и както предвидливо е отбелязано в Талмуда, езикът е толкова опасен инструмент, че е скрит от света зад две бариери – устните и зъбите – за да се избегне неговата неправилна употреба. Повредата нанесена от езика е дори по-лоша от кражба или измама, защото обезщетенията покриват загубата на вещи, но пробойните от думите не могат да бъдат поправени. Това е причината, някои да твърдят, че за “неправилното говорене” няма опрощение.
Една хасидитска притча говори за човек, който говорил лъжи, но по-късно осъзнавайки, че е сбъркал започнал да мисли как да поправи нещата. Отишъл при равина и попитал как да си спечели опрощение. Равинът му отговорил: “Вземи една пухена възглавница, разпори я и остави всичкия пух да се пръсне на вятъра!” Това се сторило доста странно, но лесно и той го направил. Когато се върнал при равина и му казал, че е изпълнил заръката, той му отвърнал: “Сега, иди и събери пуха от възглавницата, защото думите, които си казал са по-трудни за връщане назад отколкото да върнеш пуха обратно”.