София сега и София от детството ми, нямат много общо.

За старите римляни повече от 5000 души накуп вече са сбирщина. А в град лишен от вътрешна логика, където на толкова малко място могат да се пръкнат и виреят толкова различни архитектурни стилове, култури и субкултури, е трудно да се изгради общ образ.

Разнообразието е вдъхновяващо, контрастите са търсен ефект, който добавя патина и стойност, но София е по-скоро някакъв нагледен театър на абсурда, набързо и калпаво сътворен кошер. Какво остава да живееш и работиш тук! Да, ако си за малко и го използваш като “стартова площадка” за амбициите си, каквато е идеята на големия брой вътрешни имигранти, то едва ли ще ти направи голямо впечатление, но ако животът ти е по някакъв начин свързан с това място, единствения ти избор е да благославяш управниците всяка сутрин, поглеждайки през прозореца. Един съвет – сложете си хубави щори, за да не ви се налага да гледате навън!

София “расте, но не старее”, но нараства като туморно образование, дори дава метастази по съседство и в малкото запазени кътчета от “стара София”. Това, което бе построено за последните 30 години, с малки изключения, може да бъде взривено и заличено без никакви угризения. Последниците от “имотния балон”, който се надуваше последните години е просто подмяна на набързо построени къщи със също толкова набързо построени итонгови ботори, а онова животно “български строителен предприемач”, започна да зачезва постепенно.

У нас, в България, всичко е кампаниино, всичко се прави “за да се отбие номера”, на парче, за да ни видят, да спечелим нещо на дребно и да заспим спокойно с мисълта, че сме преживяли и този ден. Чудесна логика на амнезията-бързо забравяме, затова всеки ден започваме от нулата. Това може да лиши от мотивация и най-закоравялия оптимист без значение колко силно иска да промени нещата около себе си. Другата, по-хитра тактика, е да ги оставиш на естествения им ход – подобно на природата, която покрива всичко с мухъл и ръжда…

На фона на този град, всяко действие много бързо намира своето противодействие, а парадоксалното е това, че София дори не може да бъде сравнена с някой наистина динамичен град, където ежедневието наистина тече на бързи обороти. Губите време в безкрайни задръствания, не може да се предвижите на 2 километра, навсякъде ви дебне злонамерения съгражданин… звучи познато, но е стряскащо защото е реално.

]]> http://dreamshall.com/sofia/feed/ 6 http://dreamshall.com/moleskine/ http://dreamshall.com/moleskine/#comments Thu, 25 Sep 2008 12:42:01 +0000 dreams hall http://dreamshall.com/?p=586

На улицата от детството ми имаше две сгради, които са оставили осезаем спомен и то не защото някога съм стъпвал в тях, а просто съм минавал покрай, и са ме впечатлили с особената миризма на кожа, лепило, мастило и хартия. Едната беше печатница, в която почти денонощно се въртяха печатарските машини, а другата малко по-надолу – книговезница, която преподвързваше овехтели, но ценни за някого стари книги и големи количества дипломни работи.

Отдавна тези места не са същите, а и светът доста се е променил през последните 20 години. Класическият бял лист за писане все по-упорито се измества от удобните, тънки лаптопи, с привлекателна клавиатура със светещи клавиши, с които текстът се ражда толкова бързо и елегантно на екрана, изпълвайки страница след страница. Имам усещането, че днес се пише най-много от всяка друга епоха в историята и не само защото планетата е пренаселена и обучените на “четмо и писмо” са повече от всякога, но и защото писането от свещенодействие сега някак е принизено до проста подредба на думи следвайки съзвучието. Думите пострадаха, тъй като от смисъл и знание се превръщат просто в информация - добре систематизирана, достъпна и отворена към всеки, който би искал да я има. И въпреки това остава и най-скъпата ценност, както и най-силното оръжие способно да проникне навсякъде из мозъчните гънки и да достави там своя смислов товар. Да, езикът кости няма, но кости троши, както гласи една мъдра мисъл. И цялата тази одисея започва, когато първобитният човек е решил да нарисува света, да го обозначи, да открие един друг свят, който е колкото отражение на реалния, толкова и негов първообраз. Това е и парадокса – въпреки своята роля да отразява света изграден от факти и взаимоотношения между тях, езикът е и инструмент за творене, създаващ изкуствени, дори фалшиви светове, изобретение, което позволявайки ни да описваме нещата размива границата между явления и реалност, между образ и събитие.

Сядайки пред листа той се превръща в средство за концентрация, изисква на него да бъде написано нещо, събуждайки в нас чувство подобно на онова, когато заставаш пред публика и тя очаква да види нещо. През последните два века един легендарен бранд от персонални записници са били неотлъчна компания на европейските интелектуалци и артисти, сред тях Ван Гог, Сартр, Пикасо, Аполинер, Матис, Хемингуей, Чатуйн. Историята на Moleskine, черният джобен тефтер с окръглени ръбове, който става удобно място за записките, историите и скиците на авторите. Първоначално тези записници са произвеждани от френски книговезец, който е снабдявал с тях парижките магазинчета. През 80-те те изчезват окончателно от рафтовете, когато фамилната манифактура, която ги произвежда, затваря врати. Известният пътешественик и писател Брус Чатуйн описва пълната история на неговите любими записници в книгата си “Songlines”, като успява да изкупи последните налични от магазинчето на улица Rue de l’Ancienne Comedie в Париж, за да се запаси. През 1998 един издател в Милано, връща към нов живот легендарните тефтери…

SEIZING REALITY IN MOVEMENT, STOPPING
TIME, CAPTURING DETAILS. MOLESKINE
ACCUMULATES EMOTIONS TO RELEASE THEIR
ENERGY GRADUALLY OVER TIME.
HERE ARE THE TALES OF THOSE WHO HAVE
MADE IT A LEGEND. (Pablo Picaso)

Създателите на причудливи сгради представиха на 11-тото биенале във Венеция концепцията си за гигантски многолъчов небостъргач, един същински “подвижен китайски квартал”, който ще може да се “доставя” в завършен вид в различни точки на планетата и с това да се намери решение с многочислеността на китайския народ чрез “разселването” му или както те се изразяват “да инжектират енергията на Китай по света”.

Сградата, подобно на съвременните круизни кораби, е затворена система, в която са поместени жилищни пространства, магазини, заведения, градини, като те са разпределени във всеки лъч от нея. Разглеждайки галерията от снимки на това 1000-метрово чудовище, те по-скоро силно напомнят картини от нашествие на извънземни, отколкото градски пейзаж.

Parcour

Французинът David Belle се приема за основател на паркура в Европа, макар подобен начин на придвижване да е бил популярен из някои африкански племена, за което свидетелства френският морски офицер Жорж Ебер при пътуванията му из Африка. На 8 май 1902 в Мартиника изригва вулкан и Ебер организира спасяването на над 700 жители и тогава той е впечатлен от уменията им за придвижване. На него принадлежи фразата “бъди силен, за да бъдеш полезен”. Завръщайки се във Франция оглавява собствена гимнастическа школа, а системата която развива се налага като стандарт за физическа подготовка във френската армия.

В паркура не се използват никакви помощни средства, човек разполага единствено със собственото си тяло, което превръща в бързодвижеща се точка в пространството. Нужна е отлична физическа подготовка, издържливост, голяма подвижност и бързина, както и бърза преценка на ситуацията. Повече информация за паркур в България четете на страницата им.

Уличното изкуство съществува полулегално за разлика от всички обществено одобрени арт инициативи случащи се в пространствата населявани от елитарното изкуство. Визуалният street art има много форми започвайки от традиционните графити, шаблонните графити, стикери, постери, инсталации, guerrilla art, демонстрации под открито небе и т.н.

Banksy е псевдоним на един от известните английски графити пейнтъри. Част от най-остроумните му творби…

… останалите в личния му сайт.

Метеорологията е почти теологична наука, защото обектите й са толкова ефирни и непредсказуеми, че ако играем на зарове вероятността да спечелим би била по-голяма от тази да познаем съвсем точно времето. Дългосрочните прогнози са сравнително лесна задача, но това да кажем каква ще е облачността утре и откъде и с каква скорост ще духа вятъра утре е достижимо единствено по пътя интуицията.

Като се замисля колко романтични срещи е провалил, но е и станал причина за други съдбовни срещи именно този неочакван проливен дъжд, то няма причина да му се гневим. А и аз съм от малкото хора, който обичат лошото време или както се твърдеше в заглавието на една книга - няма нищо по-хубаво от лошото време.

Ако искате обаче да избегнете разочарованието от несбъднатата прогноза или извинението на метеоцентъра, който излиза с емисия в стил “преди да кажа прогнозата за утре искам да коригирам днешната и да се извиня за вчерашната”, може да си построите собствен метеопоказател.

Ако камъкът е мокър – значи вали
Ако камъкът е сух – значи не вали
Ако виждате сянката му на земята – значи е слънчево
Ако има бяла шапка – вали сняг
Ако не го виждате – има мъгла
Ако камъкът се клати насам-натам – значи е ветровито
Ако камъкът подскача нагоре-надолу – значи има земетресение
Ако камъкът липсва – значи е имало торнадо