За старите римляни повече от 5000 души накуп вече са сбирщина. А в град лишен от вътрешна логика, където на толкова малко място могат да се пръкнат и виреят толкова различни архитектурни стилове, култури и субкултури е трудно да се изгради общ образ.
На улицата от детството ми имаше две сгради, които са оставили осезаем спомен и то не защото някога съм стъпвал в тях, а просто съм минавал покрай, и са ме впечатлили с особената миризма на кожа, лепило, мастило и хартия. Едната беше печатница, в която почти денонощно се въртяха печатарските машини, а другата малко по-надолу – книговезница, която преподвързваше овехтели, но ценни за някого стари книги и големи количества дипломни работи.
Дори смелите планове на шейха на Дубай, който планира да превърне повереното му емирство в архитектурен апогей на съвременното градоустройство, не надвишават фантазията на архитектите от китайското студио MAD – те са наистина “луди”.