“Science is not everything, but science is very beautiful”

Границата между креативната и деструктивна гениалност е проблемът на крайността въобще. Ходенето по острието на бръснача без връзка и съобразяване с външните авторитети, принципи и ориентири може да тласне един ум еднакво лесно както в едната така и в другата посока. При все това е трудно да се говори за истинско делене, то се определя единствено от начина по който се използват достиженията.

Става дума за Робърт Опенхаймер – бащата на американската атомна бомба. Оглавяващ проекта “Манхатън“, започнал от нулата и за кратък период с много усилия и впрягане на огромен човешки ресурс в крайна сметка възпламенява първата атомна бомба. Военният ръководител на проекта го попитал преди да стигнат до бомбата – “как ще изглежда това?“. Опенхаймер му отговорил, че не знае, но при всички случаи ще е нещо величествено.

Самият той е евреин и е станал до голяма степен “жертва” на манипулацията на американските военни, тъй като са го накарали да мисли, че правейки бомбата противодейства на Хитлер, което е било напълно вярно, тъй като германските физици са били на косъм да направят своята атомна бомба, не са им достигали само още няколко месеца, а и съюзниците са успели да бомбандират завода за дестилиране на тежка вода във Финландия, както и да потопят комвоя с вагони тежка вода тръгнал за Германия, с което слагат край на амбициите на германците да стигнат до успешен резултат. Дори когато изходът от войната става ясен и се вижда, че германците губят войната, Опенхаймер е заблуждаван умишлено, че войната е а разгара си и че ако не постигне резултат, с това ще удължи страданията на евреите. Самият той не е имал и идея, че бомбата ще бъде използвана срещу цивилни, а не единствено във военни действия.

Интересен факт е, че урана с който са направени бомбите пуснати над Япония е германски. Цялото количество уран, който американците успяват да добият е изразходван за експериментите, а обогатяването му е било адски трудоемко, скъпо и бавно и точно тогава съюзниците залавят урана на германците предназначен за разработката на тяхната атомна бомба и го доставят в САЩ. Именно с него са направени първите две бомби пуснати над Япония. Каква ирония само.

J. Robert Oppenheimer
1904 – 1967

Robert Oppenheimer’s name has become almost synonymous with the atomic bomb, and also with the dilemma facing scientists when the interests of the nation and their own conscience collide.

His early education was at the Ethical Culture School in New York. He took math and science classes, but also enthusiastically studied Greek, Latin, French, and German. He had a feel for languages and often learned one quickly just to read something in its original language. He learned Dutch in six weeks in order to give a technical talk in the Netherlands. He also maintained an interest in classics and eastern philosophy throughout his life.

He was always an intense person, tall, thin, contemplative, and probing. After the oral exam for his PhD, the professor administering it is reported to have said, “Phew, I’m glad that’s over. He was on the point of questioning me.” He obtained his PhD in Germany after graduating from Harvard in 1925 and studying at Cambridge University under Ernest Rutherford. In 1929 he returned to the United States and positions at Berkeley and Cal Tech. He was an extraordinary teacher and an excellent theoretician. His analyses predicted many later finds, such as the neutron, positron, meson, and neutron stars.

Absorbed in his studies and the theoretical world of physics, he was often somewhat distracted from the “real world.” But the rise of fascism in the 1930s caught his attention, and he took a strong stand against it. By 1939, Niels Bohr brought news to the U.S. that Germans had split the atom. The implication that the Nazis could develop extremely powerful weapons prompted President Roosevelt to establish the Manhattan Project in 1941. In June 1942, Robert Oppenheimer was appointed its director. Preliminary research was being done at Columbia University, the University of Chicago, and in Oak Ridge, Tennessee, but Oppenheimer set up a new research station at Los Alamos, New Mexico. There he brought the best minds in physics to work on the problem of creating an atomic bomb. In the end he was managing more than three thousand people, as well as tackling theoretical and mechanical problems that arose.

On July 16, 1945, Oppenheimer witnessed the first explosion of an atomic bomb in the New Mexico desert. “We knew the world would not be the same,” he said. Within a month, two atomic bombs were dropped on Japanese cities. Japan surrendered on August 10, 1945.

After the war, Oppenheimer chaired the U.S. Atomic Energy Commission. He opposed developing an even more powerful hydrogen bomb. When President Truman finally approved it, Oppenheimer did not argue, but his initial reluctance and the political climate turned against him. In 1953, at the height of U.S. anticommunist feeling, Oppenheimer was accused of having communist sympathies, and his security clearance was taken away. He had, in fact, had friends who were communists, mostly people involved in the antifascist movement of the thirties. This loss of security clearance ended Oppenheimer’s influence on science policy. He held the academic post of director of the Institute of Advanced Study at Princeton, and in the last years of his life, he thought and wrote much about the problems of intellectual ethics and morality. He died of throat cancer in 1967. (източник)

А ето и едно писмо от Опенхаймер писано през 1955, в което той вече осъзнал целия трагизъм на направеното пише с големи букви, че не е баща на атомната бомба и че в действителност е станал жертва на политически машинации. Ето и самият текст…

Опенхаймер, както и Айнщайн разбира се, изживяват своята лична трагедия проглеждайки какви могат да бъдат последствията от научните открития попаднали във военни ръце и се обръщат към бурното пропагандиране на пацифизма и проповядване на края на света, ако се следва актуалния път на развитие… Айнщайн е известен с фразата си – “не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата със сигурност ще е с камъни и пръчки”. Интересно е какво се случва в душата на човек осъзнал последствията, които е предизвикало откритото от него…

Ако все още не сте попадали на него, нека ви дам линка на Нобеловия Институт. Там може да се докоснете до многостранната гениалност на човешките умове…

Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

Думата “петрол” ( petroleum ) идва от гръцкото “petros”, което означава скала, камък и латинското “oleum” означаващо масло. Преди да бъде наречен така от немския минеролог Гьорг Бауер през 1556г., хората са го наричали просто “земно масло”.

Всъщност, китайците които са първите изкопали нефтен кладенец през 347г.пр.н.е., който е бил с дълбочина 240 метра, са наричали нефта и продължават да го наричат – shi you, буквално “земно масло”.

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

Общото мнение, което фигурира дори в училищните учебници е, че петрола е продукт от разлагането на органична материя от ерата на динозаврите и поради това се нарича и “фосилно гориво”, но това всъщност не е вярно. Въпреки че повечето учени вярват, че петролът има биологичен произход, те не са на мнение, че той е продукт от динозаврите. Теорията, която обяснява наличието му се свързва с едноклетъчния планктон, натрупан в ранните етапи от историята на Земята и подложен на разлагане в недрата в продължение на милиони години.

Има и такива учени (предимно руски), които са на мнение, че петрола не е продукт на живите организми, което лежи в основата на т.нар. абиогенна хипотеза за произхода му. Според нея той е формиран от дълбоки залежи на въглерод в недрата, депозирани там още в зората на образуване на Земята. Ако това ви звучи прекалено недостоверно, то знайте, че един от нейните поддръжници е Менделеев – бащата на периодичната таблица на елементите.

(Ако сте заитригувани от темата, Сесил Адамс говори за това в The Straight Dope)

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване- може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.(Източник)

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те (изображение: Wikipedia)

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.