Kill me softly
Eat me slowly

Чувала ли си звука от затръшване на вратата под носа ти? Първо го чуваш, после го усещаш. Е, вече не са ти нужни метафори, за да разбереш за какво става дума. А става дума, че си минала от “тук и сега” в “там и тогава”, т.е. в историята.

Предпочитам да ти го напиша, пиша по-добре отколкото говоря, а и написаното и подписаното си е друга работа – сериозна и неоставяща място за съмнение. В такива моменти става ясно защо животът е като книга с много страници, минаваш от една на следващата и продължаваш, но жалкото е, че няма някой от онези вандали дето късат страници по библиотеките, за да откъсне няколко и от моята книга. С една, две страници книгата никак не олеква, но пък виж сюжетът направо отива в друг коловоз.

Хапчетата за амнезия трябва да ги има във всяка аптека без рецепта. Глътваш едно и ти изтрива егото, спомените и навиците. Не, това не е лечение на гузна съвест или кофти детство, просто прераждане на миналото в нови форми. Така или иначе, винаги ни се случват сходни неща. Да, с известни вариации, но все сходни, защото човек получава не това, което заслужава, а това, което най-много му приляга.

Да забравяш това, което си преживял ти помага да го преживееш отново, но по нов, по-пълнокръвен, жив, дълбок, разтърсващ и красноречив начин…

Подобно на бедните художници, които използват едно платно няколко пъти и върху несполучливите багри на предишното рисуват новото, може да наслагваш един спомен върху друг без да си пречат. Така или иначе смисълът е в търсенето, а не в намирането, защото намереното едва ли ще покрие цената на усилията, но въпреки това ние не бива да спираме да вярваме, че цената си е струвала.

Или ако се изразя с думите на един приятел: “една илюзия по-малко!”

Няма изгубени моменти! Всеки един, подобно на отлежалото вино, рафинира характера, превръщайки го от обикновено стъпкано грозде в уханна течност, но уви, не на всяко вино е съдено да стигне до небцето на познавача.

Виното е получило името си от сутрешната мъгла, която се спуска като бял дим над хълмистите лозя в подножието на Пиринеите в югозападна Франция. В този сравнително хладен микроклимат сорта натрупва опушен и лек горчив вкус, който му придава уникалност. Това е modern style вино с перфектен, прецизно уловен вкус на свежи, деликатни плодови аромати, хрупкав пъпеш и подправки.

Препоръчва се на всички онези, които обичат острия вкус на цариградско грозде с цитрусови нотки характерни за сорта Совиньон Блан. Виното е с превъзходно качество и подхожда еднакво добре на свежи пролетни ястия, сирена и салати с леки меса. Бутилката е с капачка на винт, което показва загрижеността на производителя за свежестта му.