Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на “to do list” е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?

Ето един сценарии, който може би ви е познат… Започвате деня си пълни с ентусиазъм, в главата ви витаят нови креативни идеи, които нямате търпение да видите реализирани, дори предвкусвате успеха от крайния резултат. Включвайки компютъра, обичайният поток от емейли е залял пощата ви и ако имате доброто желание да отговорите подробно на всички тях не бихте свършили и до утре. Преглеждате писмата и решавате да отговорите само на спешните. Отваряте едно от тях и натискате “reply” започвайки да пишете първите редове, но 20 минути по-късно установявате, че ви е все по-трудно да се ровите в пощата си и се опитвате да се разсеете за момент с цигара, допивате кафето, което ви чака на дъното на сутрешната чаша, ровите се безцелно из нета. След това се сещате, че важен проект чака да бъде довършен и че крайния срок наближава с големи крачки… минимизирате прозореца с писмата си и отваряте файла с проекта си… след 15 минути се любувате на истински креативен поток от мисли и работата по проекта ви върви перфектно… докато телефонът ви не започва да звъни и както винаги някой иска нещо от вас. Изслушвате го търпеливо и решавате, че е най-добре да си насрочите среща, за да обсъдите подробностите… правите го и записвате в органайзера си срещата, но докато правите това, попадате в хаоса на бюрото си на важно писмо, което е останало затрупано под листите, на което е важно да отговорите в срок. Прочитате писмото, но за жалост установявате, че за да напишете смислен отговор трябва да звъннете на 5 човека, за да ви изпратят информация. Затваряте телефона с думите “ще ти се обадя по-късно, за да уговорим подробностите за срещата”… започвате да ровите търсейки нужното ви инфо, за да отговорите на писмото, но сърцето ви забива лудо, когато установявате, че част от файловете сте изтрили по време на последното разчистване на компютъра си…

В същото време поглеждате часовника с периферното си зрение и установявате, че едва след половин час е първата ви среща за деня, а снощи сте си легнали без да прегледате отчетите, които ще трябва да се коментират на тази среща… освен това имахте уговорка да потвърдите срещата си в началото на деня, нещо което явно сте пропуснали. А писмата в пощенската ви кутия продължават да се трупат… вашият ентусиазъм постепено започва да се изпарява, а намерението да свършите работата си в срок изглежда все по-далечна цел…

Предполагам, че това е познат сценарии на повечето от вас? Как да бъдем ефективни и да отхвърляме ангажиментите, които ни очакват? Отговорът е да бъдем организирани и целенасочени. Но как може да постигнем това? На първо място концентрирайте се върху важните, но не спешни задачи, т.е. върху вашите дългосрочни проекти и отделяйте време за тях именно, когато се чувствате най-креативни. Когато дойде крайния срок за проекта ви, вие ще имате готов план, който няма да е продукт на няколкодневно денонощно висене пред компютъра с пълен пепелник и чаша кафе.

Задачите които са важни, но спешни вършете непосредствено след първите. Така няма да загубите ентусиазма от работата си и тя няма да се превърне в “отхвърляне” на текущи задачи, чиито поток е неспирен. Затова правейки си списък със задачи не записвайте всяка, която ви е дошла на ум, а само онези които наистина може да свършите. Определете си дадено количество задачи за деня в противен случай отмятането на ангажименти в един безкраен списък бързо ще ви обезсърчи и няма да стигнете твърде далече. Научете се да правите бързо избор, за да не губите първоначалната инерция, която сте набрали. Научете се да пишете чернови на всичко върху което работите, да записвате идеите си когато ви хрумват и във вида в които ви хрумват, преглеждайте записките си, когато имате почивка. Научете се да събирате идеите си “разделно”…

И все пак ние не сме машини, не може да се движим по безкрайно стриктна програма, а трябва да се съобразяване с кондицията си, настроението, а и не на последно място с текущите тенденции. Организирането на житейския хаос не е лесна задача и не трябва да забравяте, че отношенията между нас и времето са като между господар и роб – не можем да искаме от него повече от това, което то ни отпуска.

Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

Думата “петрол” ( petroleum ) идва от гръцкото “petros”, което означава скала, камък и латинското “oleum” означаващо масло. Преди да бъде наречен така от немския минеролог Гьорг Бауер през 1556г., хората са го наричали просто “земно масло”.

Всъщност, китайците които са първите изкопали нефтен кладенец през 347г.пр.н.е., който е бил с дълбочина 240 метра, са наричали нефта и продължават да го наричат – shi you, буквално “земно масло”.

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

Общото мнение, което фигурира дори в училищните учебници е, че петрола е продукт от разлагането на органична материя от ерата на динозаврите и поради това се нарича и “фосилно гориво”, но това всъщност не е вярно. Въпреки че повечето учени вярват, че петролът има биологичен произход, те не са на мнение, че той е продукт от динозаврите. Теорията, която обяснява наличието му се свързва с едноклетъчния планктон, натрупан в ранните етапи от историята на Земята и подложен на разлагане в недрата в продължение на милиони години.

Има и такива учени (предимно руски), които са на мнение, че петрола не е продукт на живите организми, което лежи в основата на т.нар. абиогенна хипотеза за произхода му. Според нея той е формиран от дълбоки залежи на въглерод в недрата, депозирани там още в зората на образуване на Земята. Ако това ви звучи прекалено недостоверно, то знайте, че един от нейните поддръжници е Менделеев – бащата на периодичната таблица на елементите.

(Ако сте заитригувани от темата, Сесил Адамс говори за това в The Straight Dope)

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване- може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.(Източник)

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те (изображение: Wikipedia)

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.

Те са навсякъде и лесно може да ги разпознаете – с лаптоп под мишница, френетично тракащи по клавиатурата на маса в Starbucks Cafe, където има безжичен интернет… въпреки тези показателни симптоми, че сте попаднали именно на такава порода хора ще ви е много трудно да разберете какво точно правят те. Може да чатят с приятели и да отхвърлят дневната доза писма, но може да сключват сделки за милиони, да изпращат контракти или да обсъждат бизнес стратегията със своя партньор намиращ се на другия край на света. Такъв човек може да е писател, журналист, брокер, лекар, дизайнер, музикант, бизнесмен, студент… може да разглежда актуалните парчета в last.fm, да подготвя презентация, да пише сценарий, договор, да си поръчва самолетен билет или просто да рови за забавление. Тази разнородна порода хора е обединена от едно единствено нещо – връзката си с нета, която е по-силна и от пъпна връв. Там е тяхната реална среда, там те реално съществуват, другото около тях са просто досадни купчини материя, които само им се пречкат с измислените си граници и условности. Те са широко скроени, знаят как да намират нужната информация за отрицателно време, мислят мащабно и са смели в мечтите си, рядко губят време да обясняват целите си, а просто ги следват. Все по-често може да чуете изказване от сорта -

Бизнесът ми е в Лондон. Моят съдружник е в Ню Йорк. Нашият общ проект е фокусиран в Китай… моят офис е там, където е моят лаптоп – което през следващите няколко месеца ще включва места като LA, Сан Франциско, Ню Йорк, Лондон, Пекин, Шанхай… и навсякъде ще се чувствам у дома си…

На някой това може да се стори прекалено, но за други това е стил на живот. Те реално не живеят на конкретно място или ако имат такова се прибират там за кратко и в най-лошия случай, за да сменят куфарите преди да поемат към друга дестинация. Те са свикнали с всички онези досадни неудобства на уседналите хора – часови разлики, смяна на климата, различна културна среда и език… това отдавна не е проблем за тях, защото те са съвременните номади, кръстосващи света заедно с почти цялото си богатство – основно идеите в главите им, лаптопа, който е по-скоро вид “мобилен офис”, както и кредитната карта, с която да покриват все пак материалните си потребности.