Kill me softly
Eat me slowly

Чувала ли си звука от затръшване на вратата под носа ти? Първо го чуваш, после го усещаш. Е, вече не са ти нужни метафори, за да разбереш за какво става дума. А става дума, че си минала от “тук и сега” в “там и тогава”, т.е. в историята.

Предпочитам да ти го напиша, пиша по-добре отколкото говоря, а и написаното и подписаното си е друга работа – сериозна и неоставяща място за съмнение. В такива моменти става ясно защо животът е като книга с много страници, минаваш от една на следващата и продължаваш, но жалкото е, че няма някой от онези вандали дето късат страници по библиотеките, за да откъсне няколко и от моята книга. С една, две страници книгата никак не олеква, но пък виж сюжетът направо отива в друг коловоз.

Хапчетата за амнезия трябва да ги има във всяка аптека без рецепта. Глътваш едно и ти изтрива егото, спомените и навиците. Не, това не е лечение на гузна съвест или кофти детство, просто прераждане на миналото в нови форми. Така или иначе, винаги ни се случват сходни неща. Да, с известни вариации, но все сходни, защото човек получава не това, което заслужава, а това, което най-много му приляга.

Да забравяш това, което си преживял ти помага да го преживееш отново, но по нов, по-пълнокръвен, жив, дълбок, разтърсващ и красноречив начин…

Подобно на бедните художници, които използват едно платно няколко пъти и върху несполучливите багри на предишното рисуват новото, може да наслагваш един спомен върху друг без да си пречат. Така или иначе смисълът е в търсенето, а не в намирането, защото намереното едва ли ще покрие цената на усилията, но въпреки това ние не бива да спираме да вярваме, че цената си е струвала.

Или ако се изразя с думите на един приятел: “една илюзия по-малко!”

Няма изгубени моменти! Всеки един, подобно на отлежалото вино, рафинира характера, превръщайки го от обикновено стъпкано грозде в уханна течност, но уви, не на всяко вино е съдено да стигне до небцето на познавача.

Above all, it’s hard learning to live with vivid mental images of scenes I cared for and failed to photograph.

It is the edgy existence within me of these unmade images that is the only assurance that the best photographs are yet to be made.

- Sam Abell

Една важна година бележи нова епоха. 1826г. е рождената дата на фотографията. Светът преди и след нея е съвсем различен, променен и с напредването на технологиите, светът все повече се стреми да подражава на образите, а не обратното. Снимките отдавна не са просто отпечатък, а са доведени до ранга на продължение на реалността. Черно-бялата фотография е, разбира се, основата на усета за светлината, нейното дозиране, улавяне и насочване.

ФотоКулт - http://www.photo-cult.com/
ФотоФорум - http://photo-forum.net/
Проект Image.BG - http://image.bg/
Проект 4CoolPics – http://www.4coolpics.com/
Форум за дизайнери – Графила - http://www.graphilla.com/

Според Ролан Барт фотографията притежава една “дълбока лудост” – параноя между това да уловиш неуловимото и да успееш да го запечаташ във физичен вид, а под нея се крие всъщност изкуството и нашите сетива за света.

И едно същинско прозрение на Адато -

Here, then, was a paradox of picture taking that appeared from the start. Despite its promise of the ultimate document, of a picture more realistic than art could achieve, the camera was also an instrument of artifice and posing, even fakery and deceit. The invention that enabled people to write with the sun would blur the distinction between appearance and reality, between the image and the event. – Kiku Adatto, “Picture Perfect: The Art and Artifice of Public Image Making”

изображение: gerda steiner & jorg lenzlinger

Бил Виола ( Bill Viola ) е видео артист, прекарал последните 35 години от живота си в значителното усъвършенстване на този жанр и днес е един истински гуру на международната сцена. Пионер в утвърждаването на видеото като съвременно изкуство и разширяването на хоризонта му в технологична и съдържателна посока.

За този период той създава голямо количество видеоленти, архитектурни видео инсталации, озвучавания, звукови пърформанси, видео инсталации на големи панели и множество телевизионни продукции.

Bill Viola, Sweet Light

Bill Viola – Five Angels for the Millennium

Виола използва образите, за да пресъздава феномена на сетивното възприятие като път към себепознанието. Творбите му трудно могат да бъдат определени като конвенционални, по-скоро носят дълбок почерк играеки си с архетипни образи от вечните житейски теми. Виола използва вътрешния език на личните мисли и колективната памет, опитвайки се да достави на публиката едно директно преживяване. Повече инфо за него и проектите му може да намерите в личния му сайт.

Интересни препратки

Interview with Bill Viola

Tate Modern – Bill Viola talks about his work June 2006

Bill Viola at the James Cohan Gallery

Libertango на Астор Пиацола е една от емблематичните му композиции, а когато в нея участва и виолончелото на Йо Йо Ма едва ли може да се желае нещо повече…

Астор Пиацола ( Astor Piazzolla ) е известен като големият обновител на аржентинското танго. Започва да учи да свири на бандонеон от осемгодишен, за да се превърне в един от най-вдъхновените изпълнители на този инструмент. През 1939 г. влиза в състава на един от най-известните танго оркестри за всички времена, този на Анибал Тройло. Неговата собствена формация, Октет Буенос Айрес, през 1955 г. слага началото на новата ера в тангото.

Една рекламна фотосесия на Stephan Schacher с наслагване на по-бледи образи върху основния кадър. Портфолиото му привлича внимание и с други сесии.

На 3 годишна възраст Шале пристига със семейството си във Франция. От малък е завладян от Източния мистицизъм и питае дълбок респект към старите култури. Така завършва Равинско училище изучавайки юдайзъм.

Неговата изключителна сръчност му помага да отвори фризьорски салон в Париж на 19 години и бързо става известен като “човекът със златните ножици” пред чиято врата са се тълпяли парижките богаташи и парвенюта, но съдбата му се променя рязко, когато той решава да изостави салона следвайки своите хипарски мечти отправяйки се към комуна в Сардиния. Скоро след това пътува и из Индия, Непал и Индонезия.

Когато се завръща отново във Франция попада на музиканти като Андреас Фоленвайдер и Енио Мориконе и съвсем скоро става неотменна фигура в нощния живот.

Шале менажира поредица от клубни места, като Le Prive, Le Centre Ville, Les Halles, Les Bains-Douches, El Divino на Ибиза и разбира се най-известното – Buddha Bar. Това място е вдъхновило и създаването на известните Buddha Bar mix compilations.

Може да посетите неговия сайт, както и профила му в myspace.

Как една двуизмерна китайска графика оживява в три измерения… показвайки какво се крие “зад кулисите” на творческата фантазия на автора.

Уличното изкуство съществува полулегално за разлика от всички обществено одобрени арт инициативи случащи се в пространствата населявани от елитарното изкуство. Визуалният street art има много форми започвайки от традиционните графити, шаблонните графити, стикери, постери, инсталации, guerrilla art, демонстрации под открито небе и т.н.

Banksy е псевдоним на един от известните английски графити пейнтъри. Част от най-остроумните му творби…

… останалите в личния му сайт.

Фотографията е пролука към една по-различна и в повечето случаи по-успешна версия на реалността, където невъзможното не значи нищо.

Крейг Фероджиаро е един от онези магьосници с обектив, чийто предпочитани обекти са местата, както той сам споделя в профила си – my primary focus is on places – emphasizing the intimacy of being there. И магията му наистина проработва в мига, когато се пренесете на местата, които е снимал. Браво Крейг!