Както често се случва в последния момент ни се налага да свършим ангажиментите, които сме отлагали дълго време. И често обвиняваме случая за това, липсата на време и всичко около нас, което започва да ни пречи и сякаш колкото повече работа имаме, толкова повече разсейващи стимули се появяват. Именно липсата на време е основната отличителна черта на западния свят и правилното му организиране става все повече залог за успех. През последните 20 години се разви цяла наука за управление на времето и планирането на ангажиментите. Писането на бележки и правенето на "to do list" е само кратък анонс към същността на въпроса. Защо не ни стига времето? Защо искаме да свършим повече неща отколкото можем да си позволим? Защо времето е винаги срещу нас? Защо винаги не ни достига съвсем малко? Защо пропускането на един ангажимент може толкова да обърка всички останали след него?
Да го свърша или да не го свърша?