Петъчните утрини са като последната права преди финала – с изчерпани сили, но с ентусиазиран напън с който да прекосиш чертата и да паднеш по корем и останеш следващите два дни с дистанционното в ръка, докото целия интересен свят се изтича през екрана.
Средата на годината дойде, а дали сме на средата на каквото и да е? Ако е вярно това, че гениалните неща са прости и забележими, то напрягането на погледа би дало успех. Трябвало е да се роди един с добро зрение, за да превърне тенекиения чайник в парна машина или друг, който да разбунтува La Amistad покрай бреговете на Острова на свободата. Остров от който всички бягат.
Summer time! Идилично, тропическо, бледомастилено синьо, с носталгия по жегите, което стискаме палци да продължи в дълго циганско лято.