София сега и София от детството ми, нямат много общо.
За старите римляни повече от 5000 души накуп вече са сбирщина. А в град лишен от вътрешна логика, където на толкова малко място могат да се пръкнат и виреят толкова различни архитектурни стилове, култури и субкултури, е трудно да се изгради общ образ.
Разнообразието е вдъхновяващо, контрастите са търсен ефект, който добавя патина и стойност, но София е по-скоро някакъв нагледен театър на абсурда, набързо и калпаво сътворен кошер. Какво остава да живееш и работиш тук! Да, ако си за малко и го използваш като “стартова площадка” за амбициите си, каквато е идеята на големия брой вътрешни имигранти, то едва ли ще ти направи голямо впечатление, но ако животът ти е по някакъв начин свързан с това място, единствения ти избор е да благославяш управниците всяка сутрин, поглеждайки през прозореца. Един съвет – сложете си хубави щори, за да не ви се налага да гледате навън!
София “расте, но не старее”, но нараства като туморно образование, дори дава метастази по съседство и в малкото запазени кътчета от “стара София”. Това, което бе построено за последните 30 години, с малки изключения, може да бъде взривено и заличено без никакви угризения. Последниците от “имотния балон”, който се надуваше последните години е просто подмяна на набързо построени къщи със също толкова набързо построени итонгови ботори, а онова животно “български строителен предприемач”, започна да зачезва постепенно.
У нас, в България, всичко е кампаниино, всичко се прави “за да се отбие номера”, на парче, за да ни видят, да спечелим нещо на дребно и да заспим спокойно с мисълта, че сме преживяли и този ден. Чудесна логика на амнезията-бързо забравяме, затова всеки ден започваме от нулата. Това може да лиши от мотивация и най-закоравялия оптимист без значение колко силно иска да промени нещата около себе си. Другата, по-хитра тактика, е да ги оставиш на естествения им ход – подобно на природата, която покрива всичко с мухъл и ръжда…
На фона на този град, всяко действие много бързо намира своето противодействие, а парадоксалното е това, че София дори не може да бъде сравнена с някой наистина динамичен град, където ежедневието наистина тече на бързи обороти. Губите време в безкрайни задръствания, не може да се предвижите на 2 километра, навсякъде ви дебне злонамерения съгражданин… звучи познато, но е стряскащо защото е реално.
6 Comments
София е ужасна за живеене… Поне в момента, така е. Трафикът е ужасен…
“Губите време в безкрайни задръствания, не може да се предвижите на 2 километра, навсякъде ви дебне злонамерения съгражданин… звучи познато, но е стряскащо защото е реално.”
Единствено мога да кажа, че ако караш колело из целия град, е малко по-добре положението. 2 km са равни на 5 минути каране, задръствания няма.
Проблем е само липсата на велоалеи, велопаркинги, но някак и с това може да се справи човек… ако много иска.
Иначе, често си мисля, че ако накрая цяла България емигрира в София, може би в останалата част ще стане малко по-спокойно за живеене и мога да емигрирам в Бургас или нейде другаде, примерно… където няма над 2’000’000 жители в един единствен град.
Michel, с колело е доста по-лесно да се движиш, и аз го правя
Но не е измислено като във Виена или Париж, например.
Основният проблем на София не са многото хора, а упоритото нежелание на управниците да направят каквото и да е за разшияване на инфраструктурата. Само на 500 км от нас е Истанбул с около 15 милиона.
Не е измислено, факт!
Виждал съм някои европейски градове, където автомобилите, градският транспорт, пешеходците и велосипедистите, имат почти равни права (и възможности). У нас единствено Автомобилът има превъзходство, съответно, няма нормални тротоари, няма велоалеи, а градският транспорт е мега-зле… А автомобилите са навсякъде, навсякъде, навсякъде.
Тъжно, но факт.
Все пак, без колело у нас е като че ли още по-зле…
София е град – пъзел, само че е трудно да го събереш. Частиците са доста различни (както ти каза смесица от различни и несъвместими архитектурни стилове, различни култури и субкултури). Определения като “Малката Виена” вече звучат малко налудничаво (всеки, който е бил във Виена знае за какво става дума) . Само по понякои от старите софийски улички човек с малко повече фантазия може да долови онази позабравена романтика на “Стара София”. А това можеше да бъде един от най-кокетните градове в Европа….
Страхотна статия за “страшна” София! Не знам защо все още тая надежди за този град и не ми се иска да повярвам в какво се превърна той… Може би , защото тук всяко кътче ми е познато и ми носи някакви сантименти….На улица”Раковска” родителите ми за първи път ме заведоха на театър, на улица “Шипка” завърших висшето си образование, на улица “Врача” бе първата ми мечтана месторабота, по тези улички съм се разхождала с любим човек….и т.н. и т.н. Сега живея на ул. “Дунав” и от мойта малка мансарда виждам колко малко е останало от онзи град, който толкова обичах в детството си!
Малко черногледо е написаното от мен, но аз така ги вижам нещата… и трябва да мръднеш малко извън бг, за да имаш усещането какво не е наред като се върнеш.
Една страхотна колекция със снимки от стара София може да се разгледат на http://www.stara-sofia.com/ Чудесен сайт, още повече ако се чудите как преди десетилетия са изглеждали местата през които днес минавате ежеднено…