Фалшивият позитивизъм

Оптимистите са любимата порода хора, която предпочитам да срещам в живота, особено когато наистина имат покритие и самочувствие, но често се срещат имитации, за които е валидна фразата “за всички нещастия на света за виновни оптимистите”. Фалшивите оптимисти са също толкова трудни за разпознаване, колкото е трудно да забележиш добре подправена банкнота.

Да, истинските оптимисти са за предпочитане, тъй като те правят така нещата да се случват. Е, не винаги по най-добрия начин, но и бог не е успял да сътвори човека от първия път. И определено са по-свежи от скептиците, които подхождат към живота като към тест на който трябва да се изкарат максимален брой точки, т.е. без да се греши. Грешките сами по себе си не са опасни, по-скоро навика, който те създават да знаеш, че вечно имаш втори шанс, а такъв не винаги има, както и липсата на поука и склоността да се подценява и забравя миналото. Оптимистите са митомани, иначе няма друг начин да живееш в реалния свят, освен ако не намираш някакво свое обяснение за нещата и не побързаш да го превърнеш в “своя” свят. Затова фрази от сорта “няма проблеми”, “всичко е ОК” и “ще стане” направо ми действат като статично електричество – изправят ми косата. Определено вярата върви ръка за ръка с оптимизма, това е повече от явно, но вярата е склоност да се гласува доверие в аванс, а ако то не се оправдае – целият аванс отива по дяволите и с бързи крачки се отправяме към чешмата за дозата студена вода…

About the author

DreamsHall

View all posts