Петъчните утрини са като последната права преди финала – с изчерпани сили, но с ентусиазиран напън с който да прекосиш чертата и да паднеш по корем и останеш следващите два дни с дистанционното в ръка, докото целия интересен свят се изтича през екрана.
Средата на годината дойде, а дали сме на средата на каквото и да е? Ако е вярно това, че гениалните неща са прости и забележими, то напрягането на погледа би дало успех. Трябвало е да се роди един с добро зрение, за да превърне тенекиения чайник в парна машина или друг, който да разбунтува La Amistad покрай бреговете на Острова на свободата. Остров от който всички бягат.
Summer time! Идилично, тропическо, бледомастилено синьо, с носталгия по жегите, което стискаме палци да продължи в дълго циганско лято.
Технология на писането 2
(продължението на “Технология на писането”)
“Писането не е професия. Голяма част от него е чист късмет. Не го правете, ако не сте комарджия, защото много хора му посвещават много години от единствения си живот. Мисля, че ставате писатели именно заради натрапчивата ви роля на ковачи на думи.” Маргарет Атууд
Chutzpah… това е думата на иврит, която със значението си на безочие, дързост и наглост, но и с първичен смисъл на смелост, описва отношението към света като “престъпване на границите на приемливото поведение без срам”. И това в положителния смисъл на думата. Дори служи за израз на възхищение от страстната дързост, която въздава справедливост и буди чувство на силно неодобрение примесено с неохотно възхищение.
В самото начало никой не подозира за какво става дума. Колко опасни неща могат да се случат. Колко трагичен край може да има всичко това. Дори няма кой да те предупреди, че веднъж оставил мастилото да навлезе във вените, то бавно, но безвъзвратно ще завладее и омастили и най-бялата до непорочност душа.
Прочети останалата част »