dreams hall

“The most beautiful clothes that can dress a woman are the arms of the man she loves.
But for those who haven’t had the fortune of finding this happiness, I am there.” Yves Saint Laurent

Накрая ще се предадеш, знам го и имам времето да го дочакам. Ти обаче нямаш, за теб то минава по-бързо. Чувала си да казват за някой, че е като “железен юмрук в кадифена ръкавица”, нали? Е, за теб това е точно обратното – отвъд твърдата черупка криеш своята мека и беззащитна розова вътрешност, която не може да се съпротивлява. Единственото, което й остава е да се отдаде на всеки нашественик пробил отвъд. Не си твърда, но си жилава. Пробваш  да се измъкнеш, разчиташ да разсееш вниманието и да използваш някоя пролука. Но къде ще избягаш? Ти си в пустинята, а единственият кладенец на стотици километри е тук.

Избери си филма, в който искаш да продължиш да живееш. Сутрин, когато слънцето пробива през клоните и се прокрадва до теб в леглото, ти си една, неопустошена, твърдоглава и без помен от сълзливи настроения; след кафето филмът се променя; първите разговори за деня те завличат в поредната недовършена сцена… усмивката се сменя с огорчение, ентусиазмът с предпазливост, сърцето сменя ритъма си всеки час… искаш да оставиш града зад гърба си, да го разтопиш в чаша мартини мечтаейки за всичко, което можеш да имаш само защото си ти.

photo by: koincidence

“A narcissist is someone better looking than you are.” Gore Vidal

Човек е стока и като такава има срок на годност… осмелиш ли се да се противиш на живота, дори да си негов галеник, той рано или късно ти показва вратата над която пише EXIT. С една дума – ти си аут от играта. Правиш крачка назад и отстъпваш място на нов материал, с по-свежи мускули, устни, цици, хормонално подготвен за неясното бъдеще, или се опитваш да си върнеш топката с житейска хитрост. Дори да успееш е за кратко, да знаеш. Виждал си какво става на мач по ръгби, това рискуваш да се случи и на теб – затрупан под една камара, с кости готови да се пръснат на сол. Но за предпочитане са задните редове. Те  предлагат страхотна гледка, далече от прахоляка на терена. На спокойствие можеш да залагаш, стоейки с бира в ръка, докато друг си усуква глезените. Какво ли са изпитвали плебеите по колизеумите? И в това има естетика и май само Нерон е схващал това. Може би и маркиз дьо Сад, частично. Колко цинично, нали?

{Прочети цялата публикация}

photo: buche by little flair