Не можем да се впуснем в откриването на нови морета докато в нас има страх, че ще изгубим от поглед брега.
Андре Жид
Каквото и да се каже, най-точното усещане се свежда до по-осезаемата свобода, която притежаваш, за да ръководиш живота си. Този избор ти е наложен, без значение дали можеш да се справиш с подобна отговорност за себе си. Именно затова суфите откриват истинската свобода в липсата на нужда да се правят избори. Това е свят на странни преживявания и освен да му се отдадеш нямаш силата да го подредиш поставяйки го в собствената си рамка, тъй като от нея винаги ще остане да стърчи някоя част, която не може да се побере в правоъгълния й контур. Непредсказуемостта е основен елемент от живота и дори нейна водеща характеристика и тук е доведена до нивото на изкуство, до степен да удивлява с ненатрапчивото си присъствие, оставяйки следа във всеки момент на това, което се случва. Историята която се разказва за мястото наречено “Новата порта” е само капка в морето от подобни истории.
Един от султаните имал астролог, персиец, който бил винаги толкова точен в предсказанията си, че султана искал поне веднъж да го улови в незнание и да види как клетника ще се моли главата му да остане на раменете. Измислил план с който да е сигурно, че гадателя ще направи грешен ход и така ще попадне под заплаха да изхуби живота си. Султанът го извикал при себе си и поискал да му направи предсказание за изхода от предстоящата битка, в която възнамерявал да се впусне, както и да направи точно предсказание от коя порта на града ще влезе при завръщането си.
Астрологът се заел да разгадае посланията на звездите за бъдещето на султана, а и на своето, но помолил за едно условие. Щял да даде запечатано писмо, в което да пише през коя точно порта ще влезе султана, когато се завърне, но това писмо да бъде отворено едва когато влезе отново в града. Султанът се съгласил и взел писмото. Завръщайки се след успешната битка, той на никаква цена не искал да остави астролога да е познал портата и приближавайки стените на града заповядал на войската да избие в крепостната стена нова врата през която той преминал. Доволен от това, че е надхитрил гадателя си, отворил писмото и там прочел – “моят господар султана ще влезе в града през новата порта”. Така главата му останала на раменете, а султана отново изпробвал верността на неговите предсказания.
Именно надеждата в тази непредсказуемост кара повечето тук да мислят, че непостижимото може да е факт от живота им и вярата в това ги движи и поддържа, макар да им придава леко наивен вид от наша гледна точка. Без значение с какво се занимава, а то не рядко е твърде нищожно и непечелившо, всеки турчин смята, че заслужава най-доброто и че може да го има. Мечтае за скъпа къща, построена на Босфора или на някои от високите места в града, откъдето се открива великолепна гледка, особено нощем, да кара скъпа кола, да не си знае парите, и тези мечти са толкова с контраст с това, което той представлява, че са направо нелепи и немислими.
Истанбул трудно може да остави някой равнодушен, особено ако се върне тук достатъчно много пъти. Този град е кръстопът на няколко цивилизации и това личи на всяка крачка. Неслучайно ако веднъж си бил тук си наполовина хаджия и затова не е нужно да си религиозен – всеки остава омагьосан от чара му по свой начин.
Ориентирът – част 4
Каквото и да се каже, най-точното усещане се свежда до по-осезаемата свобода, която притежаваш, за да ръководиш живота си. Този избор ти е наложен, без значение дали можеш да се справиш с подобна отговорност за себе си. Именно затова суфите откриват истинската свобода в липсата на нужда да се правят избори. Това е свят на странни преживявания и освен да му се отдадеш нямаш силата да го подредиш поставяйки го в собствената си рамка, тъй като от нея винаги ще остане да стърчи някоя част, която не може да се побере в правоъгълния й контур. Непредсказуемостта е основен елемент от живота и дори нейна водеща характеристика и тук е доведена до нивото на изкуство, до степен да удивлява с ненатрапчивото си присъствие, оставяйки следа във всеки момент на това, което се случва. Историята която се разказва за мястото наречено “Новата порта” е само капка в морето от подобни истории.
Един от султаните имал астролог, персиец, който бил винаги толкова точен в предсказанията си, че султана искал поне веднъж да го улови в незнание и да види как клетника ще се моли главата му да остане на раменете. Измислил план с който да е сигурно, че гадателя ще направи грешен ход и така ще попадне под заплаха да изхуби живота си. Султанът го извикал при себе си и поискал да му направи предсказание за изхода от предстоящата битка, в която възнамерявал да се впусне, както и да направи точно предсказание от коя порта на града ще влезе при завръщането си.
Астрологът се заел да разгадае посланията на звездите за бъдещето на султана, а и на своето, но помолил за едно условие. Щял да даде запечатано писмо, в което да пише през коя точно порта ще влезе султана, когато се завърне, но това писмо да бъде отворено едва когато влезе отново в града. Султанът се съгласил и взел писмото. Завръщайки се след успешната битка, той на никаква цена не искал да остави астролога да е познал портата и приближавайки стените на града заповядал на войската да избие в крепостната стена нова врата през която той преминал. Доволен от това, че е надхитрил гадателя си, отворил писмото и там прочел – “моят господар султана ще влезе в града през новата порта”. Така главата му останала на раменете, а султана отново изпробвал верността на неговите предсказания.
Именно надеждата в тази непредсказуемост кара повечето тук да мислят, че непостижимото може да е факт от живота им и вярата в това ги движи и поддържа, макар да им придава леко наивен вид от наша гледна точка. Без значение с какво се занимава, а то не рядко е твърде нищожно и непечелившо, всеки турчин смята, че заслужава най-доброто и че може да го има. Мечтае за скъпа къща, построена на Босфора или на някои от високите места в града, откъдето се открива великолепна гледка, особено нощем, да кара скъпа кола, да не си знае парите, и тези мечти са толкова с контраст с това, което той представлява, че са направо нелепи и немислими.
Истанбул трудно може да остави някой равнодушен, особено ако се върне тук достатъчно много пъти. Този град е кръстопът на няколко цивилизации и това личи на всяка крачка. Неслучайно ако веднъж си бил тук си наполовина хаджия и затова не е нужно да си религиозен – всеки остава омагьосан от чара му по свой начин.