Цената не е просто сумата, която си склонен да платиш, за да имаш нещо. Тя показва колко е ценно за теб, издава желанието ти да го притежаваш, издава ценностната ти постройка, издава характера, вкуса, намеренията, отношението ти към парите. Не е обезателно да купиш на изгодна цена, можеш да го купиш и на твърде висока, тогава ще се чувстваш не по-малко доволен, защото ще заситиш вкуса си към скъпите неща, на които всеки се радва, но можеш и да се пазариш дълго, за да бъдеш сигурен, че си го взел на най-изгодната цена. Затова стоките не бива да се подминават само защото на тях няма цена.
Попитайте търговеца и той със сигурност ще ви каже такава, която е поне два пъти по-висока от тази, от която надолу може да се пазарите, затова и няма нужда да се учудвате когато бързо свалите наполовина. Истинският пазарлък започва оттам насетне, а самата сделка става в най-слабия момент – когато решите да обърнете гръб и да си тръгнете – тогава вече постигате търсеното и интереса, който сте изгубили към предмета преди секунда, отново се е върнал само след миг. Тук нещата стоят така – в мига, в който решиш, че си изгубил нещо, значи в следващия най-вероятно вече си го спечелил… инверсиите са неочаквани и търсени.
Това е свят, където липсват правите линии или ако ги има те са в отправените като стрели към небето минарета, може би единственото място, където е нужно да няма завои, да няма препятствия между молещия се и неговия повелител. Навсякъде другаде властва асиметрията, грапавината, изкривената и виеща се линия, сякаш се търси не най-правилното, а линията на най-малкото сцепление, подобно на водата, която дори да не се движи по права линия, намира винаги най-прекия път.
Виещите се сокаци, подобно на разклонени вени, проникват навсякъде и съблазняват погледа, който може да те отведе лесно в грешната посока. За да се ориентираш тук е нужен инстинкт на котка и минавайки по един път да можеш да се върнеш без колебание по него, както и интуицията да напипаш правилната посока, там където няма да попаднеш на задънена улица или неосветено гето…
Ако вярваме на думите на пътешественик като Никола Бувие, то голямата красота на авантюризма е да се изгубиш на непознато място, за да усетиш удовлетворението да се намериш… или използвайки думите му:
„Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване – диплома – докторат – професура – хонорис кауза – пенсионни осигуровки – пенсия – осигуровки за инвалидност – ковчег. Аз не съм осигурен.” (из “Употребата на света”)
Трудно е да се правят ретроспекции, още повече да се следва някакъв ред, когато се говори за спомени и преживявания. Няма закономерности, а по-скоро поредица от мигове, от завършени моменти и от начина, по който те извикват емоции в нас. Всеки миг тук е пълноценен, сам за себе си и дори извън всички други преди и след него. Така можеш да преживееш неща двойно и тройно, да усещаш едно след друго вече уловения вкус, очаквайки от живота винаги най-доброто, случки повече приличащи на “разкази с неочакван край”, единствените, които могат да направят живота ти достатъчно интересен, че да бъде любопитен на теб самия.
Ориентирът – част 2
Цената не е просто сумата, която си склонен да платиш, за да имаш нещо. Тя показва колко е ценно за теб, издава желанието ти да го притежаваш, издава ценностната ти постройка, издава характера, вкуса, намеренията, отношението ти към парите. Не е обезателно да купиш на изгодна цена, можеш да го купиш и на твърде висока, тогава ще се чувстваш не по-малко доволен, защото ще заситиш вкуса си към скъпите неща, на които всеки се радва, но можеш и да се пазариш дълго, за да бъдеш сигурен, че си го взел на най-изгодната цена. Затова стоките не бива да се подминават само защото на тях няма цена.
Попитайте търговеца и той със сигурност ще ви каже такава, която е поне два пъти по-висока от тази, от която надолу може да се пазарите, затова и няма нужда да се учудвате когато бързо свалите наполовина. Истинският пазарлък започва оттам насетне, а самата сделка става в най-слабия момент – когато решите да обърнете гръб и да си тръгнете – тогава вече постигате търсеното и интереса, който сте изгубили към предмета преди секунда, отново се е върнал само след миг. Тук нещата стоят така – в мига, в който решиш, че си изгубил нещо, значи в следващия най-вероятно вече си го спечелил… инверсиите са неочаквани и търсени.
Това е свят, където липсват правите линии или ако ги има те са в отправените като стрели към небето минарета, може би единственото място, където е нужно да няма завои, да няма препятствия между молещия се и неговия повелител. Навсякъде другаде властва асиметрията, грапавината, изкривената и виеща се линия, сякаш се търси не най-правилното, а линията на най-малкото сцепление, подобно на водата, която дори да не се движи по права линия, намира винаги най-прекия път.
Виещите се сокаци, подобно на разклонени вени, проникват навсякъде и съблазняват погледа, който може да те отведе лесно в грешната посока. За да се ориентираш тук е нужен инстинкт на котка и минавайки по един път да можеш да се върнеш без колебание по него, както и интуицията да напипаш правилната посока, там където няма да попаднеш на задънена улица или неосветено гето…
Ако вярваме на думите на пътешественик като Никола Бувие, то голямата красота на авантюризма е да се изгубиш на непознато място, за да усетиш удовлетворението да се намериш… или използвайки думите му:
„Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване – диплома – докторат – професура – хонорис кауза – пенсионни осигуровки – пенсия – осигуровки за инвалидност – ковчег. Аз не съм осигурен.” (из “Употребата на света”)
Трудно е да се правят ретроспекции, още повече да се следва някакъв ред, когато се говори за спомени и преживявания. Няма закономерности, а по-скоро поредица от мигове, от завършени моменти и от начина, по който те извикват емоции в нас. Всеки миг тук е пълноценен, сам за себе си и дори извън всички други преди и след него. Така можеш да преживееш неща двойно и тройно, да усещаш едно след друго вече уловения вкус, очаквайки от живота винаги най-доброто, случки повече приличащи на “разкази с неочакван край”, единствените, които могат да направят живота ти достатъчно интересен, че да бъде любопитен на теб самия.