dreams’ hall

Цената не е просто сумата, което си склонен да платиш, за да имаш нещо, тя показва колко ценно е то за теб и издава желанието ти да го притежаваш, издава ценностната ти постройка, издава характера, вкуса, намеренията, отношението ти към парите. Не е обезателно да купиш на изгодна цена, можеш да го купиш и на твърде висока, тогава ще се чувстваш не по-малко доволен, защото ще заситиш вкуса към скъпите неща, на които всеки се радва, но можеш и да се пазариш дълго, за да бъдеш сигурен, че си взел нещо на най-изгодната цена. Затова стоките не бива да се подминават само защото на тях няма цена.

Питайте търговеца и той със сигурност ще ви каже такава, която е поне два пъти по-висока от тази, от която надолу може да се пазарите, затова и няма нужда да се учудвате когато бързо свалите наполовина, истинският пазарлък започва оттам насетне, а самата сделка става в най-слабия момент, тогава когато решите да обърнете гръб и да си тръгнете, тогава вече постигате търсеното и интересът, който сте изгубили към предмета преди секунда, отново се е върнал само след миг. Тук нещата стоят така - в мига, в който решиш, че си изгубил нещо, значи в следващия най-вероятно вече си го спечелил… инверсиите са неочаквани и търсени.

Това е свят, където липсват правите линии или ако ги има те са в отправените като стрели към небето минарета, може би единственото място, където е нужно да няма завои, да няма препятствия между молещият се и неговия повелител. Навсякъде другаде властва асиметрията, грапавината, изкривената и виеща се линия, сякаш се търси не най-правилното, а линията на най-малкото сцепление, подобно на водата, която дори да не се движи по права линия, намира винаги най-прекия път.

Виещите се сокаци, подобно на разклонени вени, проникват навсякъде и съблазняват погледа, който може да те отведе лесно в грешната посока. За да се ориентираш тук е нужен инстинкт на котка и минавайки по един път да можеш да се върнеш без колебание по него, както и интуицията да напипаш правилната посока, там където няма да попаднеш на задънена улица или неосветено гето…

Ако вярваме на думите на пътешественик като Никола Бувие, то най-голяма красота от авантюризма е в това да се изгубиш на непознато място, за да усетиш удовлетворението от това да се намериш… или използвайки думите му - „Често казват, че пътуванията са бягства, но за мен са по-скоро дирения. Има и неща, от които е препоръчително да бягаш. Например да си отидеш, за да не заемеш нишата, която обществото вече ти е приготвило. За да избегнеш маршрута: следване - диплома - докторат - професура - хонорис кауза - пенсионни осигуровки - пенсия - осигуровки за инвалидност - ковчег. Аз не съм осигурен.”(из “Употребата на света”)

Трудно е да се правят ретроспекции, още повече да се следва някакъв ред, когато се говори за спомени и преживявания. Няма закономерности, а по-скоро поредица от мигове, от завършени моменти и от начина, по който те извикват емоции в нас. Всеки миг тук е пълноценен, сам за себе си и дори извън всички други преди и след него. Така можеш да преживееш неща двойно и тройно, да усещаш едно след друго вече уловения вкус, очаквайки от живота винаги най-доброто, случки повече приличащи на “разкази с неочакван край”, единствените, които могат да направят живота ти достатъчно интересен, за да ти бъде любопитен на самия теб.

фото: личен архив dreamshall.com