Ориентирът – част 1

Това, което липсва на западната цивилизация, но го има тук, в Ориента, е патината

Истанбул – градът на седемте хълма, така както са наричали този днешен мегаполис в Древността, е като разсънване след продължителен сън, истинско откровение за уседналата душа, като камъче в обувката, което напомня за себе си на всяка крачка и те кара да гледаш с широко отворени очи на всяка крачка пред теб.

Тук може да те обземе направо еретично вдъхновение, преситен от шарената пелена и снопове цветове събиращи се в очите. Истанбул е мозайка от милиони натрошени цветни стъкла, счупени на парчета, които после така са се смесили и подредили едно до друго, че мястото, от което тази мозайка започва вече не се знае.

Времето тук тече различно, по-бавно от очакваното, точи се, извива се, бавно се проплъзва между каменните руини, обгръща минаретата, извива се до самия им връх и се спуска надолу с напевите на мюизините в коридорите на закритите пазари, прониква между панерите с ориенталски подправки, сладкишите, фенерите и сувенирите, плъзва се по влажните канали покрай рибните пазари, влиза в извивките на всяко бижу сред тоновете злато в златарските дюкянчета, облизва пристанищата и подредените риби за продан, минава под мостовете и се издига отново нагоре заедно с дима на наргилетата и ритъма на дарбуките, пръскащи тонове изпод ръцете на уличните музиканти…

Кара те да се оставиш за малко на течението, което те подема, засилва те по бързеите на времето, което те блъска и натрошава на парчета и които се уталожват в спокойната вода по-надолу, където се събираш отново в себе по един нов начин – обновен, прероден, пренареден.

Този свят на контрастите, които си съжителстват без да си пречат и дори без да се поглеждат и интересуват един от друг, е поразителен със спокойствието, което лъха от него. Може да сте тук и да видите и всичко и нищо, да откриете находки и ценности, които не може да мечтаете да видите на други места, а на друг дори да не направят впечатление. Затова хич не е чудно, че стоките тук нямат цена, а пазарлъка я определя, защото така всеки разбира, че нещата нямат собствена стойност – тя се определя според човека и желанието му да притежава нещо. Освен всичко това е най-вярното мерило, което разбулва истинската човешка природа повдигайки завесата към системата му от ценности.

Има една хубава притча за персийски мъдрец, който често търпял критика от незапознатите с учението му. Един ден той свалил от пръста си скъп пръстен, който носел и го дал на един от онези, които го нападали словесно, като му заръчал да отиде на пазара и да го продаде за 1000 динара, но не по-малко.

Отишъл както му било заръчано и цял ден стоял, но никой така и не дал толкова пари. Вечерта го върнал на мъдреца с обяснението, че хората на пазара не дават повече от 10 динара за пръстена му… Тогава мъдрецът го пратил при златарите, за да ги попита колко биха дали за него. Те обаче били готови веднага да платят 1000 динара. Когато предал това на мъдреца, той му отвърнал – “Виждаш ли! И ти разбираш от думите ми толкова, колкото хората на пазара разбират от пръстени”.

About the author

DreamsHall

View all posts