Човекът е човек, когато е на път… но за нашето мислене поставено някъде между уседналостта и бедуинството вкусът от покоряването на нови земи е свързано по-често с прагматизма или както популярно се нарича – “работно пътуване”… за истинския пътешественик обаче да опознае местата през които минава означава да се изгуби в тях и в целия процес на “намирането си” да преоткрие местата.
Трамбованите туристически пътеки и маршрутите, когато попаднете в някой нов град, както и “нещата-които-задължително-трябва-да-видите” са най-лошото, което може да направи човек посещавайки едно място за пръв път… Един от най-атрактивните европейски маршрути е този на легендарния Ориент Експрес прекосяващ цяла Европа, тръгвайки от Париж и с последна спирка – Истанбул – вратата към Азия. За баща на “Ориент Експрес” се счита белгиецът Жорж Нагелмакерс. Първото му пътуване започва на 4 октомври 1883. По различно време с него са пътували Франц-Йосиф, Елизавета II, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и други знаменитости, а мястото където редовно са отсядали пътниците му е хотел Пера Палас.
Първоначалният маршрут на влака е включвал тръгване от Париж (Gare de l’Est) през Мюнхен и Виена до Гюргево (Румъния). Оттам пътниците са продължавали с ферибот през Дунава и с друг влак до Варна, откъдето са взимали отново кораб до Истанбул влизайки в пристанището му минавайки през цялата дължина на Босфора.
В началото на Първата световна война влакът е спрян, но години по-късно линията се подновява и през 1930 преживява истински апогей, когато са пуснати три паралелни маршрута. Именно на този период той дължи репутацията на луксозно преживяване, снабден със спални вагони, отличен сервиз и прекрасна кухня. От него са се възползвали редица кралски особи, дипломати, бизнесмени и европейски буржоа.
След войната и разделението на Европа, влакът продължава да пътува по различни маршрути, но падането на желязната завеса го спира напълно, като последното му пътуване е на 19 май 1977.
Понастоящем различни линии повтарят оригиналния маршрут, а дори и влак с подобно име пътува между Париж и Страсбург.
Ролята на влака във времето на съществуването му е била подобна на Дунава като път за обмен на стоки и култура, а преминаването му през големите градове и столици е позволявало лесно “сверяване на часовниците” в цяла Европа по отношение на всичко модно и актуално.
За популярността му са се погрижили и доста автори, който са го споменали в книгите си. Брам Стокър в неговия “Дракула”, Агата Кристи в “Убийство в Ориент Експрес”, Греъм Грийн, Джордж Фрейзър, Ян Флеминг в “От Русия с любов”.
Orient express
Човекът е човек, когато е на път… но за нашето мислене поставено някъде между уседналостта и бедуинството вкусът от покоряването на нови земи е свързано по-често с прагматизма или както популярно се нарича – “работно пътуване”… за истинския пътешественик обаче да опознае местата през които минава означава да се изгуби в тях и в целия процес на “намирането си” да преоткрие местата.
Трамбованите туристически пътеки и маршрутите, когато попаднете в някой нов град, както и “нещата-които-задължително-трябва-да-видите” са най-лошото, което може да направи човек посещавайки едно място за пръв път… Един от най-атрактивните европейски маршрути е този на легендарния Ориент Експрес прекосяващ цяла Европа, тръгвайки от Париж и с последна спирка – Истанбул – вратата към Азия. За баща на “Ориент Експрес” се счита белгиецът Жорж Нагелмакерс. Първото му пътуване започва на 4 октомври 1883. По различно време с него са пътували Франц-Йосиф, Елизавета II, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и други знаменитости, а мястото където редовно са отсядали пътниците му е хотел Пера Палас.
Първоначалният маршрут на влака е включвал тръгване от Париж (Gare de l’Est) през Мюнхен и Виена до Гюргево (Румъния). Оттам пътниците са продължавали с ферибот през Дунава и с друг влак до Варна, откъдето са взимали отново кораб до Истанбул влизайки в пристанището му минавайки през цялата дължина на Босфора.
В началото на Първата световна война влакът е спрян, но години по-късно линията се подновява и през 1930 преживява истински апогей, когато са пуснати три паралелни маршрута. Именно на този период той дължи репутацията на луксозно преживяване, снабден със спални вагони, отличен сервиз и прекрасна кухня. От него са се възползвали редица кралски особи, дипломати, бизнесмени и европейски буржоа.
След войната и разделението на Европа, влакът продължава да пътува по различни маршрути, но падането на желязната завеса го спира напълно, като последното му пътуване е на 19 май 1977.
Понастоящем различни линии повтарят оригиналния маршрут, а дори и влак с подобно име пътува между Париж и Страсбург.
Ролята на влака във времето на съществуването му е била подобна на Дунава като път за обмен на стоки и култура, а преминаването му през големите градове и столици е позволявало лесно “сверяване на часовниците” в цяла Европа по отношение на всичко модно и актуално.
За популярността му са се погрижили и доста автори, който са го споменали в книгите си. Брам Стокър в неговия “Дракула”, Агата Кристи в “Убийство в Ориент Експрес”, Греъм Грийн, Джордж Фрейзър, Ян Флеминг в “От Русия с любов”.
P.S. една от възможностите светът да бъде видян от птичи поглед, макар и виртуално, е GoogleEarth Сателитният земен пътеводител.