“Lucille”, B. B. King

През зимата на 1949, Б. Б. Кинг свири в залата за танци в Туист, щата Арканзас. Студено е и за да се сгрее залата в центъра й е запален варел пълен наполовина с керосин, междувпрочем доста честа практика по онова време. По време на концерта двама мъже се сбиват и обръщат варела, разливайки горящия керосин по дансинга. Цялата зала пламва, а публиката се разбягва. В паниката, но вече отвън, Б. Б. Кинг осъзнава, че е забравил любимата си китара вътре в обхванатата от пламъци зала. Най-любимата му китара е един 30$-ов Гибсън, но това е без значение, той се хвърля в пламъците, за да я спаси. Същата нощ в пожара загиват двама души. На сутринта Кинг разбира, че двамата мъже са се били за жена, която се казва Люсил.

Кинг кръщава тази своя първа китара “Люсил”, както и всяка друга след нея след тази почти фатална нощ, за да си припомня в бъдеще, колко глупаво е да се хвърляш в огъня или да се биеш по такъв начин за жена. Песента му “Lucille” се появява малко по-късно и е включена в антологията му 1962-1998.

Ако се съмняваш в нещо, значи няма никакво място за съмнение.

About the author

DreamsHall

View all posts