Мисля, че човешкото развитие никога не е имало по-голяма нужда от субстанция като ЛСД. Тя е средството, което може да ни превърне в това, което ние всъщност трябва да бъдем.
Алберт Хофман
Алберт Хофман е бащата на ЛСД. Той завършва химия в Университета в Цюрих и се насочва към изучаване на химическите субстанции в растителния и животински свят. Затова и докторската му теза е върху хитиновата субстанция-основна съставка в обвивките на животните.
По-късно се присъединява към фармацевтичния отдел на компанията Sandoz (сега Novartis) и се фокусира в извличането на вещества с медицинска стойност от синчеца и от гъбата “мораво рогче“, която вирее по житните култури. Изследвайки различни производни на лизергиновата киселина, която се съдържа в моравото рогче, през 1938г. той успява да синтезира ЛСД-25, който има обещаващо бъдеще като респираторен и циркулаторен стимулант. Но работата му в тази насока изостава и той я подновява едва след пет години, когато синтезира наново ЛСД. По невнимание в лабораторията докосвайки субстанцията с пръсти малка част от нея се абсорбира през кожата му и така случайно открива халюциногенния й ефект.
Три дни по-късно, на 19 април 1943г. (по-късно известен като Ден на Велосипеда, заради прибирането му с велосипед до дома му под въздействието на ЛСД) той съзнателно приема 250 микрограма (0.00025 грама) и изпитва по-интензивен ефект. Впоследствие е проведена серия експерименти с ЛСД с участието на самия Хофман и на негови колеги. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година. Бележки от експеримента помества в книгата си “ЛСД – моето трудно дете” ( прочети онлайн на английски: LSD: My Problem Child ).
През 1958г. Хофман успешно синтезира и друго психоактивно вещество – псилоцибин, което в природата се съдържа в “магическите гъби” използвани още от ацтеките и другите древни народи за извършване на окултни ритуали. Ефектът му е подобен на този на ЛСД, но по-слаб.
През първите години употребата на ЛСД (когато все още не е бил обявен за нелегален) е била предимно в психиатричните клиники, като веществото се е смятало за обещаващ терапевтичен медикамент. ЛСД обаче бързо попада на улицата и започва да се употребява от масите за удоволствие, предимно от музиканти, писатели, артисти, както и от хипитата. Много известни психолози и духовни търсачи също са посягали към ЛСД с цел изследване на собствената си психика. Масовата употреба на веществото през 60-те години, предизвиква неговото криминализиране.
Самият Хофман придава на откритието си духовни аспекти, което проличава от интервюто му с David Jay Brown -
Давид: Какво събуди твоя интерес към химията?
Алберт: Моят интерес бе събуден от един фундаментален философски въпрос – дали наистина материалният свят е проявление на духовния? В това търсене аз се надявах да намеря дълбоки и смислени отговори чрез законите на химията, които да дадат отговор на този въпрос и да намеря начин да ги приложа към решаването на всички онези външни и все още отворени проблеми в сферата на духовното измерение на живота.
Давид: Когато за пръв път откри ЛСД имаше ли усещането, че тази субстанция ще има толкова грандиозно въздействие върху света или беше по-скоро учуден от всичко, което последва?
Алберт: Бях напълно убеден в ефекта още от самото начало на извличането му.
Давид: Как личната ти опитност с ЛСД промени философията на живота ти?
Алберт: ЛСД ми показа неразривната връзка, която съществува между материалния и духовен свят.
Давид: Как си обясняваш факта, че ЛСД е повсеместно забранен по света?
Алберт: ЛСД принадлежи към група психоактивни вещества, които ти представят една съвсем друга концепция за живота и този нов начин на гледане на света е в противоречие с официално приетия мироглед.
ЛСД изглежда идеалният кандидат за отключване на креативността и за стимулиране на духовните процеси. Нелегалното му разпространение е във вид на блотери (хартиени картончета, наподобяващи пощенски марки), захар на бучки, както и като микрокомпонент на различни по форма и цвят таблетки и капсули. Приема се чрез слагане под езика (блотери) или поглъщане на дозата (таблетки, течност). Дозите се измерват в микрограми (една милионна от грама) и дозата може да варира между 100 и 500 (силна доза) мкг. Доказано е, че ЛСД няма токсичен ефект върху организма и с него не може да се “предозира”, защото смъртоносната доза е над 12000 мкг , а това е 30 пъти повече от “силната” единична доза. Приемане на такива дози на практика не се случва.
Към ЛСД не се наблюдава физическо и психическо пристрастяване. Съществува обаче увеличен толеранс (поносимост) към дрогата, ако тя се употребява често. След няколко дни на въздържание, толерансът изчезва.
След приема му едни от първоначално появяващите се ефекти, дори и от малки дози, са: ясни лъчисти цветове, леко движещи се повърхности на обектите, предметите, като че ли “дишат”, леки цветни халюцинации, най-вече фигури наподобяващи формите на калейдоскоп.
При средно големи дози се наблюдава промяна в представата за време (времето изглежда спряло, бавно или бързо течащо, възможни са повтарящи се моменти), цветни пълзящи форми по стените и обектите, сливащи се обекти, чувство за реалност на мислите (мисълта става реалност), освобождаване от егото познато като egodeath. В това състояние е много вероятно голямо количество подтискан подсъзнателен материал да бъде изведен на преден план за съзнанието. Твърди се, че именно това свойство на веществото е ценно за психотерапевтите, защото изваждането на подсъзнанието е много трудно в нормалната терапия, а в доста случаи пациентите са блокирали този материал чрез дългото му подтискане. Тази задържаща бариера изчезва при разрушаване на егото.
При големи дози настъпват още по-различни ефекти. Много хора съобщават за разтваряне, изчезване на границите на съзнанието между тях и околния свят. Това преживяване предизвикано от ЛСД играе може би най-важна роля в употребата му със спиритуална и религиозна цел и е най-дискутираното свойство на ЛСД от психонавти и духовни търсачи.
ЛСД с огромен успех се е използвал за лечение на алкохолизъм, където успеваемостта е 50%, за разлика от психологическото групово лечение, което не надхвърля 10%.
Сред несполучливите опитности при употребата на ЛСД са “лошите преживявания” ( bad trips ), проблясъци на минали спомени ( flashbacks ), както и появата на халюциногенна психоза ( HPPD ).
Едни от първите защитници на ЛСД още през 50-те години са били известни учени, психолози и писатели. “Бащата на ЛСД”, неговият откривател Алберт Хофман пръв показва на света неговите качества. Писателят философ Олдъс Хъксли, автор на творбата „Дверите на възприятието“ (The Doors Of Perceprion), от която е заимствано и името на известната група The Doors, също е бил защитник на ЛСД и неговите психеделични качества. Алън Уотс е друг известен писател-будист, който е употребявал ЛСД. Писатели с голямо влияние във философията са иконата на хипи-културата Алън Гинсбърг, култовият контракултурен романист Джак Керуак написал много творби, най-известните от които “По пътя” и “Бродягите на Дхарма“, Кен Киси – един от основоположниците на американската литература на 20 век. Една от най-известните му творби е “Полет над кукувиче гнездо”. Уилям Бъроуз – новелист, обществен критик, автор на “Голия обяд”, “Softмашина” и др. Робърт Антон Уилсън – новелист, психолог и футуролог, автор на “Възстаналия Прометей”.
Други защитници на ЛСД са: Александър Шулгин – известен химик и фармаколог създал психоактивното вещество MDMA познато, като екстази, и синтезирал още над 230 психоактивни съставки. Тимъти Лиъри, който впоследствие става писател, философ, футурист и контракултурна икона на цяло едно поколение, превърнал се в един от най-сериозните психонавти, изследователи на човешката психика чрез ЛСД. Джон Лили – психолог и писател, известен с постиженията си в областта на биофизиката, невропсихологията, електрониката, невроанатомията и компютърните науки. Той е създател на “Самадхи танк” (Isolation Tank, Samadhi Tank) и метода на сензорната депривация, като средство за медитация и навлизане в несъзнаваното. Пионер е в едни от първите сериозни опити за осъществяване на комуникация между човека и делфините. Станислав Гроф – един от основателите на съвременната трансперсонална психология, пионер в изследването на изменените състояния на съзнанието, създател на холтропната терапия и холотропното дишане, известен в цял свят с новаторските си методи, които се използват в много страни по света, отскоро също и в България. Поколението използвало интензивно ЛСД често се нарича “acid generation”.
Алберт Хофман почина съвсем наскоро на 102 годишна възраст.
LSD
Мисля, че човешкото развитие никога не е имало по-голяма нужда от субстанция като ЛСД. Тя е средството, което може да ни превърне в това, което ние всъщност трябва да бъдем.
Алберт Хофман
Алберт Хофман е бащата на ЛСД. Той завършва химия в Университета в Цюрих и се насочва към изучаване на химическите субстанции в растителния и животински свят. Затова и докторската му теза е върху хитиновата субстанция-основна съставка в обвивките на животните.
По-късно се присъединява към фармацевтичния отдел на компанията Sandoz (сега Novartis) и се фокусира в извличането на вещества с медицинска стойност от синчеца и от гъбата “мораво рогче“, която вирее по житните култури. Изследвайки различни производни на лизергиновата киселина, която се съдържа в моравото рогче, през 1938г. той успява да синтезира ЛСД-25, който има обещаващо бъдеще като респираторен и циркулаторен стимулант. Но работата му в тази насока изостава и той я подновява едва след пет години, когато синтезира наново ЛСД. По невнимание в лабораторията докосвайки субстанцията с пръсти малка част от нея се абсорбира през кожата му и така случайно открива халюциногенния й ефект.
Три дни по-късно, на 19 април 1943г. (по-късно известен като Ден на Велосипеда, заради прибирането му с велосипед до дома му под въздействието на ЛСД) той съзнателно приема 250 микрограма (0.00025 грама) и изпитва по-интензивен ефект. Впоследствие е проведена серия експерименти с ЛСД с участието на самия Хофман и на негови колеги. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година. Бележки от експеримента помества в книгата си “ЛСД – моето трудно дете” ( прочети онлайн на английски: LSD: My Problem Child ).
През 1958г. Хофман успешно синтезира и друго психоактивно вещество – псилоцибин, което в природата се съдържа в “магическите гъби” използвани още от ацтеките и другите древни народи за извършване на окултни ритуали. Ефектът му е подобен на този на ЛСД, но по-слаб.
През първите години употребата на ЛСД (когато все още не е бил обявен за нелегален) е била предимно в психиатричните клиники, като веществото се е смятало за обещаващ терапевтичен медикамент. ЛСД обаче бързо попада на улицата и започва да се употребява от масите за удоволствие, предимно от музиканти, писатели, артисти, както и от хипитата. Много известни психолози и духовни търсачи също са посягали към ЛСД с цел изследване на собствената си психика. Масовата употреба на веществото през 60-те години, предизвиква неговото криминализиране.
Самият Хофман придава на откритието си духовни аспекти, което проличава от интервюто му с David Jay Brown -
Давид: Какво събуди твоя интерес към химията?
Алберт: Моят интерес бе събуден от един фундаментален философски въпрос – дали наистина материалният свят е проявление на духовния? В това търсене аз се надявах да намеря дълбоки и смислени отговори чрез законите на химията, които да дадат отговор на този въпрос и да намеря начин да ги приложа към решаването на всички онези външни и все още отворени проблеми в сферата на духовното измерение на живота.
Давид: Когато за пръв път откри ЛСД имаше ли усещането, че тази субстанция ще има толкова грандиозно въздействие върху света или беше по-скоро учуден от всичко, което последва?
Алберт: Бях напълно убеден в ефекта още от самото начало на извличането му.
Давид: Как личната ти опитност с ЛСД промени философията на живота ти?
Алберт: ЛСД ми показа неразривната връзка, която съществува между материалния и духовен свят.
Давид: Как си обясняваш факта, че ЛСД е повсеместно забранен по света?
Алберт: ЛСД принадлежи към група психоактивни вещества, които ти представят една съвсем друга концепция за живота и този нов начин на гледане на света е в противоречие с официално приетия мироглед.
ЛСД изглежда идеалният кандидат за отключване на креативността и за стимулиране на духовните процеси. Нелегалното му разпространение е във вид на блотери (хартиени картончета, наподобяващи пощенски марки), захар на бучки, както и като микрокомпонент на различни по форма и цвят таблетки и капсули. Приема се чрез слагане под езика (блотери) или поглъщане на дозата (таблетки, течност). Дозите се измерват в микрограми (една милионна от грама) и дозата може да варира между 100 и 500 (силна доза) мкг. Доказано е, че ЛСД няма токсичен ефект върху организма и с него не може да се “предозира”, защото смъртоносната доза е над 12000 мкг , а това е 30 пъти повече от “силната” единична доза. Приемане на такива дози на практика не се случва.
Към ЛСД не се наблюдава физическо и психическо пристрастяване. Съществува обаче увеличен толеранс (поносимост) към дрогата, ако тя се употребява често. След няколко дни на въздържание, толерансът изчезва.
След приема му едни от първоначално появяващите се ефекти, дори и от малки дози, са: ясни лъчисти цветове, леко движещи се повърхности на обектите, предметите, като че ли “дишат”, леки цветни халюцинации, най-вече фигури наподобяващи формите на калейдоскоп.
При средно големи дози се наблюдава промяна в представата за време (времето изглежда спряло, бавно или бързо течащо, възможни са повтарящи се моменти), цветни пълзящи форми по стените и обектите, сливащи се обекти, чувство за реалност на мислите (мисълта става реалност), освобождаване от егото познато като egodeath. В това състояние е много вероятно голямо количество подтискан подсъзнателен материал да бъде изведен на преден план за съзнанието. Твърди се, че именно това свойство на веществото е ценно за психотерапевтите, защото изваждането на подсъзнанието е много трудно в нормалната терапия, а в доста случаи пациентите са блокирали този материал чрез дългото му подтискане. Тази задържаща бариера изчезва при разрушаване на егото.
При големи дози настъпват още по-различни ефекти. Много хора съобщават за разтваряне, изчезване на границите на съзнанието между тях и околния свят. Това преживяване предизвикано от ЛСД играе може би най-важна роля в употребата му със спиритуална и религиозна цел и е най-дискутираното свойство на ЛСД от психонавти и духовни търсачи.
ЛСД с огромен успех се е използвал за лечение на алкохолизъм, където успеваемостта е 50%, за разлика от психологическото групово лечение, което не надхвърля 10%.
Сред несполучливите опитности при употребата на ЛСД са “лошите преживявания” ( bad trips ), проблясъци на минали спомени ( flashbacks ), както и появата на халюциногенна психоза ( HPPD ).
Едни от първите защитници на ЛСД още през 50-те години са били известни учени, психолози и писатели. “Бащата на ЛСД”, неговият откривател Алберт Хофман пръв показва на света неговите качества. Писателят философ Олдъс Хъксли, автор на творбата „Дверите на възприятието“ (The Doors Of Perceprion), от която е заимствано и името на известната група The Doors, също е бил защитник на ЛСД и неговите психеделични качества. Алън Уотс е друг известен писател-будист, който е употребявал ЛСД. Писатели с голямо влияние във философията са иконата на хипи-културата Алън Гинсбърг, култовият контракултурен романист Джак Керуак написал много творби, най-известните от които “По пътя” и “Бродягите на Дхарма“, Кен Киси – един от основоположниците на американската литература на 20 век. Една от най-известните му творби е “Полет над кукувиче гнездо”. Уилям Бъроуз – новелист, обществен критик, автор на “Голия обяд”, “Softмашина” и др. Робърт Антон Уилсън – новелист, психолог и футуролог, автор на “Възстаналия Прометей”.
Други защитници на ЛСД са: Александър Шулгин – известен химик и фармаколог създал психоактивното вещество MDMA познато, като екстази, и синтезирал още над 230 психоактивни съставки. Тимъти Лиъри, който впоследствие става писател, философ, футурист и контракултурна икона на цяло едно поколение, превърнал се в един от най-сериозните психонавти, изследователи на човешката психика чрез ЛСД. Джон Лили – психолог и писател, известен с постиженията си в областта на биофизиката, невропсихологията, електрониката, невроанатомията и компютърните науки. Той е създател на “Самадхи танк” (Isolation Tank, Samadhi Tank) и метода на сензорната депривация, като средство за медитация и навлизане в несъзнаваното. Пионер е в едни от първите сериозни опити за осъществяване на комуникация между човека и делфините. Станислав Гроф – един от основателите на съвременната трансперсонална психология, пионер в изследването на изменените състояния на съзнанието, създател на холтропната терапия и холотропното дишане, известен в цял свят с новаторските си методи, които се използват в много страни по света, отскоро също и в България. Поколението използвало интензивно ЛСД често се нарича “acid generation”.
Алберт Хофман почина съвсем наскоро на 102 годишна възраст.