За тънките, но значими разлики

There’s a fine line between fishing and standing
on the shore like an idiot.
-Steven Wright

Ако все още някой таи някакви илюзии за любовта, то по-здравословно е да се отърси от тях по-бързо. Любовта е доста кървава битка и единствената при която спиш с врага в едно легло. Ще попитате – не може ли да бъде по-просто? Да, може, така е в романите и понякога във филмите с happy end, когато пълното щастие минава и избърсва сълзите на всички герои малко преди финалните надписи.

Но нека си поговорим за действителността!

Как да се научим да получаваме повече от това което ни се случва? Възможно ли е да сме щастливи без да се спъваме непрекъснато в едни и същи препятствия? Как да бъдем себе си и това да се харесва на другите?

Много от тези въпроси периодично се появяват в главите ни и често остават без отговор или просто нуждата да си отговорим на тях много бързо отминава. А всъщност отговорите им съвсем не са толкова трудни, когато разберем къде е края на кълбото, за да го разплетем.

Разковничето е в това да бъдем наясно с това какво искаме и тогава бихме могли да открием и начин да го получим. Така или иначе няма нерешими проблеми, а единствено неправилно поставени, както казва Айнщайн. Може да застанем пред огледалото, най-добре с чаша вино и да проведем един сериозен разговор с онзи от отражението. Какво ще излезе от това? Неща много близки до онова, което всички искат – да бъдат красиви, богати, умни, здрави и вечно млади…

Трябва да си дадем сметка дали не живеем с илюзиите си или ако е така, то, митовете с които сме се обградили може да сведем до минимум. Това е и първото, което може да направим със себе си - да престанем да сънуваме невъзможните неща и да се огледаме около себе си за това, което наистина ни принадлежи и стои на една ръка разстояние, т.е. нещата, които може да вземем веднага от живота.

Второто важно нещо е да си повярваме и да знаем истински, че това което заслужаваме ще го получим, разбира се, не на всяка цена, но на приемливата за нас.

За да сме истински щастливи важно е кой стои до нас и начина по който го приемаме. Няма наръчници за щастие, нито някой би могъл да ни даде гаранция, че следвайки стъпка по стъпка някаква схема ще постигнем желаното. Има нещо общо между лотото и любовта – и в двете пристъпваш с огромни надежди и ти се ще да повярваш, че милионите са на косъм разстояние от теб, но след като видиш числата от поредното теглене разбираш, че май следващия път късметът ти вече няма да ти изневери.

Но именно в това е красотата, и тръпката, и съблазънта да бъдеш пристрастен, увлечен и опиянен – именно шансът да имаш нещо за което си положил минимални усилия, за да го имаш. Оказва се, че е много по-комфортно и перспективно да се живее с определена доза илюзия, отколкото всяка утрин да се будиш с желанието да се сблъскаш фронтално с действителността, а тя – действителността – започва на сантиметри от нас, от онзи до който сутрин се събуждаме. Дали го виждаме през розови очила и знаем ли кой стои до нас и как ние го приемаме?

Мечтанието и трепета на влюбването, привличането и допира до всичко, което ни носи удоволствие ни прави щастливи, а щастието често е трудно постижимо. А търсещите го са многобройни, но лесно могат да бъдат подредени на три купчини: напълно заблудените, които не само нямат идея какво искат, но смятат пълното бездействие и жетейска инерция за особен вид “духовно развитие”; идеалистите – една доста опасна за самите тях категория – те са гледали твърде много филми, чели са екзотични романи изпъстрени с фантастични фабули, имали са незадоволително детство и мечтаят да изградят своя “персонален рай” на Земята. Вероятността обаче да си останат просто едни недоразбрани мечтатели е голяма, тъй като те рядко имат връзка с реалността, а тя, за жалост, е и ще си остане гилотината, отсяваща възможното от невъзможното. Не се опитвайте да задоволите потребностите на тези хора. Това е все едно да се надпреварвате със сънища – никога не може да ги достигнете. Третата група, която е и най-малобройна знае какво иска, знае как да го постигне и е постигнала добър диалог с действителността… тези хора имат шанс да се докоснат до щастието. А какво е щастието… кой ли знае?

За тънките, но значими разлики

2 Comments

Последни

Категории

Страници

Архивите