dreams’ hall

Защо инвестицията в диаманти е мит? Вече писах на тази тема в “Диамантена треска”, където се прави опит да се развенчае мита за “диамантите като сигурна инвестиция”, но явно се оказа недостатъчно, което ме накара да се замисля за едно неизбежно продължение. Провокацията дойде от кампаниите, които занимаващи се с инвестиционни диаманти фирми провеждат у нас, а и не на последно място заради класирането на предишната ми статия на челни позиции в google по фразата “инвестиция в диаманти”.

Раждането на мита

Диамантеният мит шества по света през последните 150 години, но рядко успява да бъде приглушен от материали опитващи се да разкрият тъмната страна на “най-прекрасния от всички камъни”.

През 1948, De Beers пускат в обръщение слогъна “A diamond is forever”, вероятно помните и песента “Diamonds are a girl’s best friend”, отново велика PR кампания на същата фирма, но всичко е въпрос на възприятие. Едно е сигурно - диамантите са най-добрите приятели на бижутерите!

Развенчаването на този мит започва почти с неговото раждане. През 1982 Edward Jay Epstein публикува своята статия “Have You Ever Tried to Sell a Diamond?”, където описва тест правен във Великобритания, в който диамант купен през 1970 се продава през 1978, но така и без да се вземе дори цената която е дадена за него. Описва и друг случай на богата дама, която се опитва да препродаде своя диамантен пръстен закупен от Tiffany & Co. за 100 000$, което след дълги опити така и не успява да направи. Проблемът в този бизнес е, че цената се определя не от продавачите, а от купувачите. Препродаването на диаманти не се толерира и от диамантените компании, които насищат всяка година пазара с нови количества. Чудно е, как стока, макар и луксозна, чието количество на пазара непрекъснато расте може да има все по-висока цена? Възможно е единствено с регулации на пазара.

De Beers не успяват да завладеят европейския пазар и се провалят в кампанията си да наложат диамантите като задължителен атрибут на проспериращите, а след Първата световна война, когато пазарът се срива напълно, дори и богатите европейци загубват вяра в цеността на диамантите. Спасителният ход, който носи небивал успех на компанията De Beers, а и на диамантения бизнес изобщо е Американският пазар… през 1930 започват масирана рекламна кампания водена от агенцията N. W. Ayer в Ню Йорк. Мотото й е “diamonds are forever” и на нея се възлагат огромните надежди по съживяването на бизнеса -

Планът на Ayer е да превърне диамантите в романтичен обект, но реализацията му е изисквала много дълбоко въздействие върху общоприетия маниер по който мъжете печелят жените и поради това агенцията решава да използва нови стратегии въвличайки в тази кампания филмови звезди, идоли символизиращи романтиката в очите на публиката, които да прокарат внушението за диамантите като символ на неразрушимата и вечна любов и вярност. Кампанията е подкрепена и от множество публикации в подбрани списания и вестници, чиято основна цел е да подсилят връзката между диамантите и романтиката. Историите са фокусирани върху големината на диамантите, които известни и богати личности подаряват на своите любими, подкрепени в папарашки снимки, акцентиращи върху блестящия камък върху ръката на популярна жена.

Схемата на De Beers жъне толкова голям успех в САЩ, че ги превръща в място от което “диамантеният мит” започва шествието си по света, първоначално в Европа, а след това в Азия, предимно Япония и Корея. През 1999 Matthew Hart в своята статия “How to Steal a Diamond”, описва ефекта, който предизвиква огромното търсене на диаманти от другата страна на веригата - добива им в диамантените мини. Покрай легалните количества се заражда и черен пазар, който се снабдява от крадени от мините диаманти, особено в региона Namaqualand в Южна Африка, както и от т.нар. “кървави диаманти”(конфликтни диаманти), които се доставят от мини управлявани от въоръжени групировки в Африка, добити с робски труд и служещи за финансиране на оръжейните доставки за регионалните войни.

Исторически цената на едро на диамантите се определя от De Beers Group, която държи 80% от пазара и в нея взимат участие фамилията Опенхаймер, която създава световния диамантен бизнес, компанията Anglo American и правителството на Ботсвана. Въпреки, че през последните 10 години се откриха нови находища в Русия, Канада и Австралия, които се опитаха да се преборят с монопола на De Beers, последните чрез своята компания DTC, повишиха цената на едро на три пъти през 2004г. с общо 14% и това е напълно спекулативен ход. Отделно цената им варира силно в зависимост от каратите, цвета, чистотата, формата на диаманта и качеството на шлифовката. Де факто няма цена за грам при диамантите, така както е при благородните метали. За ориентир се използва публикуваният ежеседмично репорт Rapaport Diamond Report.

Диамантите са редки камъни!? Това не е вярно, още повече могат да се произвеждат изкуствени диаманти на много ниска цена и с много по-голяма чистота и правилна структура от естествените. Цената им обаче се определя основно от формата и прецизността на шлифовката. Малко известен факт е, че изкуствено произведените диаманти превишават с пъти природно добитите и има достатъчно, че всеки жител на Америка да получи по една шепа от тях.

Диамантът е най-скъпият скъпоценен камък!? Това не е съвсем вярно - има голям брой други камъни, които превишават по цена диамантите, например изключително качествените рубини могат да достигнат цена от 30 000$ за 1 карат.

Диамантите са много проблематична инвестиция. Макар че е лесно да си купи един диамант, не е лесно да го продадете, освен ако не сте вече утвърден търговец на диаманти. Друг проблем е, че купувайки камък или бижу цената му още докато прекрачите прага на магазина е паднала почти наполовина и ако решите да го продадете, бижутерите ще ги изкупят дори на цени под тези на едро. Купуването на диаманти от несертифицирани търговци крие огромен риск от измами и дори опитни бижутери са попаднали в капана на подобни схеми, изкупувайки стари бижута или донесени им за корекция.

Понастоящем съществуват само няколко фонда, които инвестират в диаманти и то единствено в уникални (много големи по размер и с уникален цвят), предварително проверени и сертифицирани от няколко лаборатории. Между 2007 и 2008 цената на подобни диаманти е скочила с 50%.

Въпроси и отговори

Диамантът е инвестиция извън времето
Цената на диамантите за последните сто години не е падала. Постоянно е над нивото на инфлация в държавите с работеща икономика.

Цената на диамантите се определя спекулативно, тъй като зависи от количеството циркулиращи диаманти на пазара. Тяхното количество се регулира много прецизно и то на няколко нива - фирмите добиващи сурови диаманти селектират най-качествените от тях и те никога не попадат на пазара, а остават в трезорите на компаниите. Допуснатите за продан диаманти се търгуват на диамантени борси ( които са определен брой и тяхната дейност се регулира от DTC ), където попадат определено количество от тях, oпределено според годишните квоти за съответната борса. Това второто ниво на контрол. Като търговец вие трябва да сте сертифициран към някоя определена диамантена борса, за да може да купувате от нея, а дори да имате такъв сертификат, то количеството което може да закупите е лимитирано. Всички тези механизми позволяват цената на диамантите да се държи на желаното ниво и тъй като “диамантеният мит” е на повече от 100 години и основната му сила е в непреходната стойност, то няма начин цената им да не расте.

Диамантът е инвестиция с международно признание
Диамантът не познава граници – купувате в Европа, продавате в Америка. Навсякъде действа и като платежно средство по целия свят, можете да го размените за всяка валута, а парите за него ще получите във всяка точка на света.

Би било хубаво, ако това беше истина, но само от опит може да разберете дали може да продадете закупен диамант и това да е с печалба. Истината е, че основната цел е диамантите да бъдат продадени, но ако решите да превърнете своята инвестиция отново в пари ще се сблъскате с доста проблеми. От там насетне връщането на вложените в тях пари става практически невъзможно или със загуба поне 30% от първоначалната им цена. Това определено не звучи като изгодна инвестиция.

Компаниите, които имат за основен бизнес продажбата на инвестиционни диаманти, ви предлагат и то основно за да ви успокоят, че във всеки момент биха могли да изкупят вашите диаманти, но на 30% по-ниска цена. Това може да ви шокира първоначално, но следва успокояваща информация - цените на диамантите растат ежегодно, така че след няколко години когато цената им се е повишила едно обратно изкупуване от диамантената компания ще ви донесе все пак печалба.

Да, печалба ще има, но тя няма да е за вас, а за компанията, защото тя е успяла да спечели от всеки един ход -

• продала ви е малко парче камък на много висока цена и евентуално е вложила парите в инвестиционни инструменти, които ще й донесат >50% печалба и то в 1-вата година след инвестирането;
• ако решите да продадете обратно камъка, то тяхната печалба е 30%, тъй като това е цената на която ще ви изкупят обратно камъка;
• междувременно цената на диамантите се е покачила леко, което означава, че ако те препродадат изкупеният от вас диамант ще спечелят и цялата разлика от покачването на цената. Ако сте купили през 2006г.  диамант на стойност 9500$ и искате след година компанията да ви го изкупи обратно, тъй като имате нужда от пари в брой, тя ще го направи на цена около 6860$, това е така защото в този момент подобен камък ще се продава от същата компания за около 9800$ и те ще ви дадат 70% от тази цена, нещо за което сте се съгласили подписвайки договора с тях. Каква ще е печалбата им за 1 година само от вашия 1-каратов диамант - 2640$ (печалба при обратното изкупуване) + 300$ (повишения на цената за година) = 2940$ / 1 карат / 1 година. Доста сериозна печалба, как мислите!? Отделно компанията е инвестирала цялата ви сума и е успяла да я увеличи поне с 20%, които, разбира се, прибира тя…

Ако все пак сте решили да продадете диамантените си бижута, то ето няколко полезни съвета за вас -

• ще имате печалба, ако бижуто ви е било подарък и не сте инвестирали собствени средстава в него, тогава продажбата му на каквато и да е цена ще е изгодна за вас.
• чудите се защо бижутерите няма да ви дадат за вашето бижу същата или близка цена до тази на която биха го продали? Модните течения засягат силно бижутерския бизнес и вашето бижу много скоро няма да представлява интерес, освен това магазините се зареждат по цени на едро. Не бива да се надявате обаче да получите дори и цена на едро, а доста по-ниска, тъй като не е лесно да се продаде демодирано и при все това и използвано бижу. Има редки изключения - ако притежавате уникат или майсторско бижу на голям бижутер или бижуто е доста старо (от 1930г. или по-старо и е в отлично състояние) или има особена история, ако е било притежание на известна личност, то може да се надявате да получите по-висока цена за него, но тогава е добе да го предложите на търг в аукционна къща.
• максимално висока цена ще получите, ако продавате директно на някой желаещ да го купи, но поемайки по този път вниманието ви трябва да е изострено, тъй като може да се натъкнете на лъжливи клиенти и да бъдете подведени при плащането. Ако бижуто ви е уникат и е с цена над 20 000$ и има особена история, то е добре да го продадете чрез аукционна къща.

Диамантът е трайна инвестиция
Диамантът не се поддава на модните тенденции, за разлика например от изкуството то и старинните предмети. В сравнение с курсовите бури, настроения и прищевки на аукционите, постоянно запазва цената си, което предполага равномерно повишаване на стойността.

Самите “инвестиционни диаманти” са актуална мода и са начин да се използва продажбата на диаманти за бързо натрупване на капитал, който да се инвестира в друг мащабен и доста по-доходоносен бизнес.

Диамантът почти не може да бъде унищожен
Няма да се счупи, няма да се надраска, не му въздействат киселини, основи или вода. Което далеч не е така при другите форми на инвестиция. Парите, антиките, ценните книжа или недвижими  имоти могат да бъдат унищожени от природните бедствия.

Диамантът е най-твърдото познато вещество, инертен е и не взаимодейства с химикали, не се окислява, но е твърде крехък. Често се бърка твърдостта с крехкостта, две съвсем различни качества на материалите. Диамантът е много по-крехък от други скъпоценни камъни. Освен това неговото съхраняване ще ви коства определена сума. Би било глупаво да държите инвестиционните си диаманти в къщи, където могат да станат обект на кражба. Най-разумно е да ги оставите в сейф, но наемането на такъв определено струва пари. Така че предвидете и финанси за тяхното сигурно съхраняване.

Полезни линкове
Diamonds as an investment
The Diamond Myth by Stuart Reid
Подробна информация за диамантите по света
De Beers Sees Threat of Blood Diamonds
The myth of socially responsible investing
Have You Ever Tried to Sell a Diamond?
Diamonds and culture

362 разглеждания на статията