ИнSEXтицид

Моля се, в ръждивата ключалка ключ да чуя, че приплъзваш… ~Мария Илиева

Трепете овреме всяка гнусна гад, решила да ви налази… , което просто е малко по-чишитски израз на деликатната психологизма “никой не е роден, за да изпълнява чужди очаквания”. Най-малко пък ние! Дори и от джентълменски подбуди усилията рядко си струват, иначе защо природата ще държи човешкия род в дисбаланс, като произвежда повече женски, отколкото мъжки индивиди. Като се замислим, че поне половината мъжки индивиди веднага попадат в spam box-а, значи остава едно малко отбрано племе, дори малцинство, което има избор.

Но не става дума за “свободния избор” или волята ни на одухотворени същества, които всъщност не притежаваме, защото човек винаги залага на “избора на Егото”, а за ловната страст с непредрешен финал, когато плячката си тръгва с победоносна походка под погледа на хищника, развеселена от факта, че е успяла да глътне малко вода от поточето без да й прегризат гърлото, но и без да знае, че няколкото глътки вода са я направили по-тежка и това ще се окаже фатално в неизбежното преследване. Мускулите са оръжие за оцеляване, а не просто релеф, който да пъчиш във фитнеса.

Ако си антилопа, то за да доживееш утрешния ден трябва като станеш цял ден да бягаш толкова бързо, че да надбягаш и най-бързия лъв. Ако си лъв и искаш да видиш изгрева на следващия ден, то трябва да надбягаш и най-бързата антилопа, за да не умреш от глад. Каквото и да си – антилопа или лъв – сутрин щом станеш трябва да бягаш възможно най-бързо.

Но да се върнем на пулсиращата от вълнение шийна вена на нашата героиня, която пръска феромони със силата на сексуален зов и оглеждайки се в чашата с мартини потъва в самовлюбени мисли за себе си и в ненавистнически мисли за досадното мъжко съсловие, изживявайки смесените чувства на joyfear, на това особено чувство на радостен страх, когато ти се случва нещо прекрасно, но напред е пълна тъма и скок в нищото, от което, колкото и да си куражлийка, все пак ти притреперва под лъжичката, опасявайки се да не станеш отново ябълката изядена от свинете, на които колкото повече се отдаваш, толкова повече роптаеш срещу тях в блога си.

Свинете са основен източник на блага и удоволствия, дори с калните си зурли, но затова се грижи женската фантазия, която умее да “пребоядисва” и най-страховития пейзаж в розово. Така звучното грухтене се чува като сонет на Шекспир, калните крака изглеждат като лустросани до блясък черни чизми, розовата зурла изглежда като сочни и добре целуващи устни, а сланинестият гръб, като силно рамо на което можеш да се приютиш от житейските бури.

About the author

DreamsHall

View all posts