Hommage à D.D.

Лорд Байрон след познанството си с Шели казва, че всяка душа останала недокосната от изкуството е ощетена. Красотата е най-първичният субстрат, любовта е нейното проявление, а ние сме единствено доброволни роби на тяхната игра. До дъното на всяка клетка ние ги разпознаваме, имаме нужда от тях и не може да се правим, че не ги забелязваме. Изкуството е вечно, но то живее чрез нас и ние сме благословени, ако макар и за малко сме част от неговата голяма история. Най-силната проява на лично съвършенство е да живееш без компромис, но да си отидеш с многоточие… да умреш с поредната непродиктувана нота на уста, оставяйки своя недовършен “Contrapunctus 14”, като най-великите, без почивка в себераздаването, без сянка от егоизъм, без подчинение на рамките на деня, с горда осанка недокосната от тежестта на годините, с жива кръв във вените, с колосален ентусиазъм. Да, няма как да дадеш на учениците си това, което сам ти не притежаваш. А това не са само тоновете ноти подредени на тавана или купищата записи, а ролята отредена ти от съдбата да бъдеш Маестро, да умееш да отключваш талант, да оставяш онези фини, но пронизващи отпечатъци в душите на учениците си. Почивай в мир, Маестро!

About the author

DreamsHall

View all posts