Харуки Мураками

Мураками Харуки е известен съвременен японски писател и преводач. Наричан майстор на нюанса, певец на невъзможните отношения или фантастични притчи, творчество на Мураками може да бъде определено като лесно достигащо и проникващо в съзнанието на читателя и в същото време като сложно за дешифриране и наситено с дълбоки образни внушения. Самият Мураками споделя в интервю за списание Ню Уоркър:

”Аз пиша странни истории. Не знам защо толкова много обичам странностите. Самият аз съм голям реалист. Не вярвам в нищо от т.н. Нова Ера, на прераждане, сънища, гадаене с карти Таро, хороскопи. Изобщо не вярвам в подобни неща. Всяка сутрин ставам в шест, а вечер си лягам в десет. Всеки ден тичам и плувам, ям здравословна храна… същински реалист. Когато започна да пиша, пиша странно. Това е.”

Биография и по-важни произведения

Мураками е роден през 1949 г. в Киото, но прекарва по-голямата част от детството си в Ашия, префектура Хьога, където семейството се мести през 1950 г. Баща му отраства в семейство на будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака. По професия и двамата са учители по японска литература. Независимо от естественото влияние на семейната среда, още в най-ранните му литературни опити, в стила на Мураками проличават по-скоро черти, характерни за класическите европейски литературни традиции.

През 1973г. се дипломира към специалност сценични изкуства в литературния факултет на университет Васеда в Токио. Твърди се, че като студент Мураками е проявявал далеч по-голям интерес към театралните и литературни сценарии, изцяло погълнат в четенето на които е прекарвал по цели дни в университетската библиотека, отколкото към текущите занятия и рутинни занимания. По време на следването си среща и бъдещата си съпруга Йоко, за която се жени през 1971 г.

Първата почасова работа на Мураками, още като студент е в музикален магазин, а след като завършва университета отваря и собствен джаз бар. Барът съществува от 1947г. до 1982г., наречен е ”Котката Питър” и се намирал в Токийския квартал Кокубунжи, близо до вечно оживеното Шинджику. Впоследствие в много от романите на Мураками, темата за музиката, за джаза осезаемо присъства като лайтмотив, като цялостен фон на взаимоотношенията между персонажите или дори като важна част от света представен от автора. Някои творби даже носят заглавие на песен – Dance, Dance, Dance (от рефрен на песен на група Делс), Norwegian Wood (разбира се от песента на Бийтълс) или South of the Border, West of the Sun (от песен на Нат Кинг Кол).

Мураками започва да пише след като навършва тридесет. Съдейки по негови собствени думи, прозрението, че трябва да пише, го осенило докато гледал бейзболен мач. Първият му роман”Вслушай се в песента на вятъра”(1979), се ражда от кратки, подобни на скечове глави, нахвърляни от автора, след работа в бара. След завършването на привидно хаотичния, първи вариант на романа, Мураками го изпраща на литературния конкурс за млади автори Гинзо, където е удостоен с първата си награда. Дори и в първия му литературен опит се откроява характерния новаторски стил, ясно изразен в по-зрелите работи на автора. Нестандартна структура по западен маниер, неизменен хумор с иронични нотки, всепроникващ вкус на носталгия.

Година по-късно е втория роман, озаглавен “Лотарията на’73”, като това е първата част от “Трилогия за предателя.”

През 1982г. Мураками решава да продаде бара и да се посвети изцяло на писането.

Следва огромния успех на следващия му роман “Ловът на дивата овца”, донесъл му и втора литературна награда от престижния конкурс Нома. Този и другият, доста по-късно написан роман “Танцувай, танцувай, танцувай!”, оформят отпочнатата по-рано “Трилогия за предателя”. И в трите романа разказвачът е един и същ, неотлъчно следван от приятел с прякора ”Предателя”.

През 1984г., Мураками, заедно със семейството си, се мести в префектура Канагава в малко градче на брега на океана, на около 50 км. от Токио.

През 1985г. е публикувана творбата в която уникалното въображение на Японския Достоевски, както го наричат критиците в Москва, достига до абсолютната си пълнота.

Жанрът на романът “Краят на света и твърдо сварената Страна на Чудесата” е своеобразно синкретично цяло между сюрреалистична приказка – притча в посветителски дух и загадъчна мистерия с криминален елемент. След публикуването и следва мълниеносен успех и награда от литературния конкурс Джуничиро Танизаки.

На въпрос на репортерка от френското списание “Литературен Магазин”, от къде идват всички тези същества и сюжети със сюрреалистичен сюжет, които сякаш преминават от едно измерение в друго, на границата между тялото и душата, между живота и смъртта, Мураками отговаря: ”Ще отговоря образно. Да кажем, че човешкото същество е къща. Приземният етаж е нивото на което живеем, готвим, ядем, гледаме телевизия със семейството си. Горе е стаята, където спите и четете. Но има и мазе, странично пространство, там складирате разни вещи. Там, в подземието имате скрито местенце, труднодостъпно, защото се влиза през тайна врата, която не се открива лесно. Ако имате късмет, ще намерите тази врата и ще влезете в тъмното.

Когато проникнете в този мрак, понякога сте изплашени но може да се почувствате и съвсем добре. Там може да видите странни неща; знаци, образи, метафизични символи се нижат пред очите ви. Също като насън. Това е подсъзнателната вселена. Когато пиша книги, слизам в това тъмно и тайнствено място и виждам странни неща. Казват, че е символично, метафизично, метафорично или сюрреалистично, но за мен то е съвсем естествено пространство, което ми помага да пиша своите истории. Да пишеш е като сън наяве. Преживяване извън нормите, в което не винаги се включва логиката.”

Следва издаването на романа “Норвежка гора”, който отразява вълненията и светоусещането на цяла една генерация в Япония. Книгата се продава в милионен тираж, Мураками се превръща в суперзвезда, обожествяван е от младите си фенове, като някои от тях се обличат в цветовете подобни на корицата (червено лице, зелен гръб) на превърналия се в култов роман.

През 1986г. Мураками напуска Япония, пътува из Италия и Гърция и се установява в САЩ. Чете лекции като хоноруван преподавател в университета в Принстан, а в университета в Медфорд получава магистърска степен.

През 1995г. е публикувана друга книга шедьовър. “Хроника за Птицата на пружина”, роман, който незабележимо свързва реалистичната и фантастичната линии в творчеството на писателя. Засягането на наболели социални теми и провокацията към читателя поднесена чрез описване на сцени на физическо насилие привлича огромния интерес на критиката в Япония. За тази си творба Мураками е удостоен с литературната награда Йомиури, връчена му от самия Ое Кензабуро, доскоро явно критикувал творчеството му.

През 2009г. Мураками издава библейската по размери новела “1Q84”, която е замислена като венец на писателския му талант и ракета-носител за номинирането му за следващата Нобелова награда по литература.

Още незавършил ”Хроника за Птицата на пружина”, Мураками е потресен от нещастията, сполетели Япония, почти по едно и също време – Земетресението в Кобе и атентата с газ в токийското метро. Ражда е първата документална книга на Мураками ”Ъндърграунд”, съдържаща множество интервюта със засегнатите от атентата. Повечето от хората, с които Мураками разговаря, не изразяват омраза към извършителите, а желание да ги разберат, дори да им простят… да излекуват изострилата се рана в японското общество. По този повод Мураками споделя: “Тутакси почувствах, че трябва да се върна и да направя нещо за моите читатели и сънародници. В Япония се срещнах с жертвите на нападението с отровен газ. Десетки и десетки хора. Слушах историите, които ми доверяваха лично, лице в лице. Историите на всички тези хора бяха трогателни и предполагам, че те ме промениха като човек и като писател. После реших да пиша за земетресението в Кобе. Кобе е града в който съм отраснал. Къщата на родителите ми беше изцяло разрушена. Не исках да пиша документални свидетелства, а сборник с разрази. Бях насъбрал толкова истории, толкова гласове в мен, че беше лесно да напиша редове, които не описват самото земетресение а последствията, отражението на катастрофата върху живота на различни хора. За мен беше много важно да напиша тези истории, усещах необходимост, длъжен бях да го направя.”

Сред последните книгите на Мураками е може би историята, най-силно наситената емоционално и пропита със смътна носталгия по изплъзващия се вечен Сън за Любов.’ ‘Спутник, моя любов”, със сигурност разчупва архаичните представи за класическа любовна история, като по-изключително естествен начин обрисува обречената любов между две жени.

Освен писател, Мураками също така е и преводач от английски. Превежда Скот Фицжералд, Реймънд Чандлър, Труман Капоти, Джон Ирвинг и др.

Въображението на Харуки Мураками се стреми да достигне до въображението на всеки един читател, да направи контакт, да се осъществи, да оживее чрез другия. Всеки един от нас, бил той японец, американец, европеец, където и да се намира, докосвайки се до Мураками го чувства съпричастен на всички тези вътрешни, недоизказани страхове и терзания живеещи във всеки един от нас. Важен е споделения миг, пък било то и от разстояние.

Мураками казва пред “Литературен Магазин”: Винаги минаваме един покрай друг. Можем да се разберем, но обикновено дистанцията остава. Разминаваме се, разделяме се и продължаваме напред, продължаваме да живеем с безценните спомени за срещата. Като два спътника, следващи траекторията си в Космоса. Ние се докосваме, свързваме се, после всеки продължава по пътя със спомена за споделеното, който ни топли и ни дава сила. Това е най-важното. Хубавите истории, хубавите книги съществуват заради това.

Още линкове за Мураками
Книги на Мураками издадени на български
Кратки истории и подробности от биографията на Мураками
Мураками в wikipedia
Творби на Мураками на руски онлайн

About the author

DreamsHall

View all posts