Подписът е символ на личната воля, съгласие и е част от идентичността на всеки един. Линиите по пръстите са използвани неведнъж за подобен индивидуален белег, но различните култури са развили свои начини за удостоверяване чрез изработването на “индивидуален знак”.
Личните печати са изобретени в Китай и първоначално са правени от метал или камък, а за визуализирането им са се ползвали мастило или червена цинобърна паста. Използват се днес в Източна Азия (Китай, Корея и Япония) като официални знаци.
Китайските императори и техния двор са използвали големи квадратни печати изработени от нефрит или твърдо дърво, като те са предавани през поколенията, тъй като често не са обозначавали името на собственика, а неговия пост.
Първите подобни печати се появяват в Япония още преди новата ера и са били изработени от солидно злато и принадлежали на Императора. В началото единствено той и неговите доверени васали са имали такива, като символ на властта му. Едва след 750г. се разрешава и на други благородници да имат свои собствени знаци, а самураите започват да ги използват по-късно, през средните векове, като единствено те имали право да ползват червено мастило. След модернизацията през 1870г. печатите навлизат масово и стават основен метод за идентификация. Векове наред художниците са ги използвали, за да подпечатват картините и калиграфиите си.
Познати са под две наименования: inkan или hanko. В зависимост от предназначението си са: личен печат ( mitome-in ) и официално регистриран ( jitsu-in ). Последните се нуждаят от сертификат, който се издава от кметството и удостоверява оригиналността им. Тези печати се използват при подписване на официални документи и са нужни при откриване на сметка в банката, извършване на транзакции, както и имуществени сделки и договори.
Повечето хора разполагат с по няколко печата, като тези на мъжете обикновено са с по-голям размер от тези на жените, както и тези на по-висшестоящите в сравнение на тези на техните подчинени. Личните се използват за ежедневни дейности като подписване при доставки, фактури и пр. С напредване на технологиите обаче става все по-лесно да се фалшифицират и тази система вероятно е обречена на изчезване.
Щендер с готови лични печати на популярни фамилни имена
P.S. Hanko освен японски печат е и името на малко пристанищно финландско градче откъдето се осъществява голяма част от износа на хартия, а и импорта на свежи продукти за Финландия и е само на 2 часа от Хелзинки.
7 отговора досега ↓
1 Деница // Sep 11, 2008, 13:00
В Китай и до ден днешен се използват много. Дори и чужденците, които правят бизнес там си “превеждат” иманата и си поръчват печати. За тях е особено практично, защото иначе много тренировки трябват:) Но това е и важен жест на уважение към партньорите им, защото самите китайци са много горди с традициите си и обичат и другите да им ги уважават.
2 Кредо // Sep 11, 2008, 13:19
Много забавно звучи. Как може да се поръча подобно печатче?
3 dreams hall // Sep 11, 2008, 13:23
Най-лесно могат да се поръчат по интернет
Има сайтове като http://www.jun-gifts.com/personalizedgifts/hanko/hanko1/hanko1.htm
Печатът се предлага с атрибутите към него, заедно с кутия и мастилница.
4 Деница // Sep 11, 2008, 13:26
За туристите ги правят буквално под път и над път. Или по право по улиците. Ако ще го използваш за документи и за бизнес, определено ти трябва по-добро качество, но в Китай за всяко търсене има предлагане и не е никак трудно да се намери. По трудното е да намериш доверен човек да ти преведе името:) И не само доверен, но и образован. Може да се окаже, че от това ти зависи бизнеса:)
5 dreams hall // Sep 11, 2008, 13:38
Деница, трябва наистина доста доверен и най-вече образован, най-малкото защото китайския, а и японския са омонимни езици и едно име може да се предаде с различни комбинации от йероглифи, но тези йероглифи имат и свое собствено значение и в превод звучат като “индиански имена”
Затова е важно да избереш удачната за теб комбинация по смисъл, но това трябва да го направи някой знаещ езика, за да не се получи накрая, че името ти е нещо от вида “хитрия поглед” 
Изобщо трябва внимателно да се пипа на Изток. Все още си спомням гафа на Външно, когато изпрати адв. Шейтанов да защитава нашите медици в Либия. Доста “авангардна” идея имайки предвид, че те бяха обвинени в доста “сатанински дела”, а “шейтан” на арабски е именно “дявол, сатана”… 
изобщо езикът е интересно нещо.
6 Деница // Sep 11, 2008, 23:39
Това за името на Шейтанов не го знаех, но наитина е трябвало някой да обърне внимание на това при толкова медиен шум.
А иначе ктайците може да обръщат много внимание на имената, но се водят предимно от здарвия си разум, така че това препятствие, а не предварително загубена битка. А и те си избират (уж) “западни” имена.
Освен че се пишат трудно, мандарин има 4 тона, а кантонския има 9 и имената се произнасят трудно от и с много грешки (понякога много притеснителнии) от хората, които не говорят езика.
И изборът на такива имена от страна на китайците е част от ex-pat-ския фолклор - повечето чужденци, живеещи в Китай си имат поне топ 3 на странни имена, които китайците са си избрали сами.
Зад някои от странните имена обаче има интересни истории:) Има много какво да се научи от грешките в превода:)
7 dreams hall // Sep 13, 2008, 10:09
Може би едно от най-хубавите качества на езика, освен че помага да си общуваме, е това че е многосмислен и съдържа контексти… така ефектът на “изгубени в превода” често е преднамерено търсен.
Остави коментар: