В тази футуристична любовна история писател от Хонг Конг се вдъхновява от жени, които е срещал в миналото си. Гениалният режисьор Кар Уай Уонг продължава историята на героите си от обикнатия от публиката и критиката В настроение за любов. Писателят се връща назад във времето в спомените си, през 60-те, когато е живял в хотел Ориентал и е бил влюбен в мистериозна жена, живееща в стая 2046.
Младият Чо се премества в стая 2047 и започва да пише своя еротичен, чувствен роман. Той е въвлечен в афера с красива проститутка, която се нанася в стаята на мистериозната жена след нейното безследно изчезване. В своя роман Чо пътува в бъдещето до годината 2046-та, когато хората пътуват във времето в преследване на изгубени спомени.
Музиката на Шигеру Умебаяши е уникална и завладяваща и поддържа емоционалното темпо на филма от началния до финалния кадър. Целият филм е невидимо продължение на “В настроение за любов” и обръщение към зрителя. Уонг Кар Уай е режисьор, който обича директния контакт на филма с публиката, която намира в него отражения от собствения си живот.
Тази лента налага невъзможните стандарти в изобразяването и придвижването във времето и смяната на местата, нещо което не може да се срещне другаде. В тази история в която любовниците са образи, чувствата се превръщат във въображаеми орнаменти от бъдещето.
Гледайте този филм, ако искате да узнаете как е възможно визуално да се изобразят невидимите неща, вътрешните турбуленции и романтичните видения, всичко онова, което остава скрито за външния свят.
Изтеглете целия филм от тук.



2 отговора досега ↓
1 Jani // Aug 30, 2008, 21:20
Сянката
Тръпчива вечер. Море, стелещо се като кадифе. Нежна сянка. Будоар. Куп разпилени желания между годините. 10 години ?! Малко или много е това?! Скрити. Неосъзнати. Неизживяни. Неопитани. С аромат на кестени. Чаша вино, с непознат вкус. Цигара наполовина изпушена. Там, зад стената са другите. Тук е сама. Там са предизвикателствата. Тук е самотата. Там са бурите. Тук е пристанът. Там са ролите й. Тук е себе си. Полюшва се. Сянката танцува. Тъжен танц. Бавен танц. Еротичен, опияняващ. Последен. Следва дълга нощ. И вълнуващ стриптийз….Тя ще съблече бавно маската си. Ще сгъне грижливо стаховете. Ще измие страха. Ще среши разпилените си мисли. Ще разтопи бучка захар в устата си преди сън. Утре ще я целуне слънцето и ще я превърне в плът, ожадняла за пропилените мигове.
Сега сянката спи. Тихо, за да не я събудиш.
2 dreams hall // Aug 31, 2008, 18:39
Всъщност за емоциите и спомените времето не е от значение…
Остави коментар: